1 А Исус, пълен със Святия Дух, когато се върна от брега на Йордан, беше воден от Духа в пустинята четиридесет дни,

وَعادَ يَسُوعُ مِنْ نَهرِ الأُردُنِّ مَملُوءاً مِنَ الرُّوحِ القُدُسِ، وَقادَهُ الرُّوحُ القُدُسُ إلَى البَرِّيَّةِ.

2 к ъдето беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни; и когато изминаха те, Той огладня.

وَهُناكَ كانَ إبلِيْسُ يُغرِيْهِ بِالخَطِيَّةِ أربَعِيْنَ يَوماً، وَلَمْ يَأْكُلْ شَيئاً أثناءَ تِلكَ الفَترَةِ، لَكِنَّهُ جاعَ في نِهايَتِها.

3 И дяволът Му каза: Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб.

فَقالَ لَهُ إبلِيْسُ: «إنْ كُنتَ ابنَ اللهِ، فَمُرْ هَذا الحَجَرَ بِأنْ يُصبِحَ خُبزاً.»

4 А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко Божие слово."

فَأجابَهُ يَسُوعُ: «يَقُولُ الكِتابُ: ‹لا يَعِيْشُ الإنسانُ عَلَى الخُبزِ وَحدَهُ.›»

5 Т огава, като Го изведе на една висока планина и Му показа всички царства на света, в един миг време, дяволът Му каза:

ثُمَّ قادَهُ إبلِيْسُ إلَى مَكانٍ عالٍ، وَعَرَضَ أمامَ عَينَيْهِ كُلَّ مَمالِكِ العالَمِ فِي لَحظَةٍ مِنَ الزَّمَنِ.

6 Н а Тебе ще дам цялата тази власт и слава на тези царства, защото на мен е предадена и аз я давам на когото искам.

وَقالَ لَهُ: «أُعطِيكَ السُّلطانَ عَلَى هَذِهِ المَمالِكِ كُلِّها وَما فِيْها مِنْ مَجدٍ. فَقَدْ أُعطِيَتْ لِي، وَفِي مَقدُورِي أنْ أُعطِيَها لِمَنْ أشاءُ.

7 И така, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.

فَإنْ سَجَدْتَ لِي، سَتَكُونُ لَكَ كُلُّها.»

8 А Исус му отговори: Писано е: "На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш."

أجابَ يَسُوعُ وَقالَ لَهُ: «مَكتُوبٌ: ‹يَنبَغِي أنْ تَعبُدَ الرَّبَّ إلَهَكَ، وَأنْ تَسْجُدَ لَهُ وَحدَهُ.›»

9 Т огава Го заведе в Йерусалим, постави Го на крилото на храма и Му каза: Ако си Божий Син, хвърли се оттук долу;

ثُمَّ أخَذَهُ إبلِيسُ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ. وَأوقَفَهُ عَلَى قِمَّةِ الهَيكَلِ. وَقالَ لَهُ: «إنْ كُنتَ حَقّاً ابْنَ اللهِ، فَارْمِ بِنَفسِكَ مِنْ هُنا إلَى أسفَلَ،

10 з ащото е писано: "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе да Те пазят;

لِأنَّهُ مَكتُوبٌ: ‹يُوصِي اللهُ مَلائِكَتَهُ بِكَ لِكَيْ يَحرُسُوكَ.›

11 и на ръце ще Те вдигат, да не би да удариш о камък крака Си."

وَإنَّهُمْ: ‹سَيَحْمِلونَكَ عَلَى أيادِيْهِمْ، لِئَلّا تَرتَطِمَ قَدَمُكَ بِحَجَرٍ.›»

12 А Исус му отговори: Казано е: "Да не изпитваш Господа, твоя Бог."

فَأجابَ يَسُوعُ وَقالَ لَهُ: «مَكْتوبٌ أيضاً: ‹لا تَمتَحِنِ الرَّبَّ إلَهَكَ.›»

13 И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време. Начало на служението в Галилея

وَلَمّا اسْتَنْفَدَ إبلِيْسُ كُلَّ مُحاوَلَةٍ لإغراءِ يَسوعِ، تَرَكَهَ إلَى أنْ تَحِيْنَ فُرْصَةٌ ثانِيَةٌ. يَسُوعُ يُعَلِّمُ النّاس

14 А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.

وَعادَ يَسُوعُ إلَى إقليمِ الجَلِيلِ بِقُوَّةِ الرُّوحِ القُدُسِ. وَانتَشَرَتْ أخبارُهُ عَبْرَ مَناطِقِ ألأريافِ كُلِّها.

15 И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го славеха.

فَعَلَّمَ فِي مِجامِعِهِمْ، وَكانَ الجَمِيعُ يَمدَحُونَهُ. يَسُوعُ فِي مَدينَتِه

16 И дойде в Назарет, където беше отгледан, и по обичая Си влезе в синагогата в събота и се изправи да чете.

ثُمَّ ذَهَبَ يَسُوعُ إلَى النّاصِرَةِ حَيثُ نَشَأ. وَفِي يَومِ السَّبْتِ ذَهَبَ إلَى المَجمَعِ كَعادَتِهِ، وَوَقَفَ لِيَقْرَأ.

17 П одадоха Му свитък от книгата на пророк Исая; и Той, като разгъна свитъка, намери мястото, където беше писано:

فَأعطُوهُ كِتابَ النَّبِيِّ إشَعْياء. فَبَسَطَ المَخطُوطَةَ وَوَجَدَ المَكانَ الَّذِي كُتِبَ فِيهِ:

18 " Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените,

«رُوحُ الرَّبِّ عَلَيَّ، لِأنَّهُ مَسَحَنِي لِكَي أُعلِنَ البِشارَةَ لِلفُقَراءِ. أرسَلَنِي لِأُنادِيَ لِلأسرَى بِالحُرِّيَّةِ، وَبِالبَصَرِ لِلعِميانِ، وَلِأُحَرِّرَ المَسحُوقِيْنَ مِنَ الأسْرِ،

19 д а проглася благоприятната Господня година."

وَأُعلِنَ أنَّ وَقتَ الرَّبِّ لِلقُبُولِ قَدْ جاءَ.»

20 И като сгъна свитъка, върна го на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.

ثُمَّ طَوَى الكِتابَ وَأعادَهُ إلَى الخادِمِ وَجَلَسَ. وَكانَتْ عُيُونُ كُلِّ الَّذِيْنَ فِي المَجمَعِ مُثَبَّتَةً عَليهِ.

21 И сус започна да им казва: Днес се изпълни това писание пред вас.

فَبَدَأ يَقولُ لَهُمْ: «لَقَدْ تَحَقَّقَ اليَومُ هَذا الكَلامُ الَّذِي سَمِعْتُمُوهُ.»

22 И всички говореха добри неща за Него, като се чудеха на благодатните думи, които излизаха от устата Му. И казваха: Този не е ли Йосифовият син?

وَكانَ الجَمِيعُ يَمدَحُونَهُ، مُندَهِشِيْنَ مِنَ الكَلِماتِ الجَمِيلَةِ الَّتِي تَخرُجُ مِنْ فَمِهِ، غَيْرَ أنَّهُمْ كانُوا يَقُولُونَ: «ألَيْسَ هَذا ابْنَ يُوسُفَ؟»

23 А Той им каза: Навярно ще Ми кажете тази поговорка: Лекарю, излекувай себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, направи го и тук, в Своето родно място.

فَقالَ لَهُمْ: «بِالطَّبْعِ سَتَسْتَشْهِدُونَ بِالقَولِ المَأْثُورِ: ‹أيُّها الطَّبِيْبُ، اشْفِ نَفسَكَ أوَّلاً.› فَافْعَلْ هُنا فِي بَلدَتِكَ كُلَّ الأشياءِ الَّتِي سَمِعْنا أنَّكَ فَعَلْتَها فِي كَفْرِناحُومَ.»

24 И пак каза: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в своята родина.

فَقالَ لَهُمْ: «أقُولُ الحَقَّ لَكُمْ: لا يُقبَلُ نَبِيٌّ فِي وَطَنِهِ.

25 А ви казвам наистина, много вдовици имаше в Израел в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца и настана голям глад по цялата земя;

«أقُولُ الحَقَّ لَكُمْ: إنَّهُ كانَتْ هُناكَ أرامِلُ كَثِيراتٌ فِي إسرائِيلَ فِي زَمَنِ إيلِيّا. فِي ذَلِكَ الوَقتِ، انحَبَسَتِ الأمطارُ ثَلاثَ سَنَواتٍ وَسِتَّةَ أشهُرٍ، وَأصابَتِ المِنطَقَةَ كُلَّها مَجاعَةٌ عَظِيْمَةٌ.

26 а при нито една от тях не беше пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска.

وَلَمْ يُرسَلْ إيلِيّا إلَى أيٍّ مِنْ هَؤُلاءِ الأرامِلِ، بَلْ أرسَلَهُ اللهُ إلَى أرمَلَةٍ فِي بَلدَةِ صِرْفَةَ فِي مِنْطَقَةِ صَيْداءَ.

27 Т ака също много прокажени имаше в Израел по времето на пророк Елисей; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.

«كَما كانَ هُناكَ بُرْصٌ كَثِيْرُونَ فِي إسْرائِيلَ فِي زَمَنِ النَّبِيِّ ألِيْشَعَ. وَلَمْ يُطَهَّرْ أحَدٌ مِنْهُمْ إلّا نُعمانُ السِّرْيانِيُّ.»

28 К ато чуха това всички, които бяха в синагогата, се изпълниха с гняв

فَامْتَلأ كُلُّ الَّذِيْنَ فِي المَجمَعِ غَضَباً عِندَما سَمِعُوا هَذا،

29 и като станаха, изкараха Го вън от града и Го заведоха при пропастта на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.

فَقامُوا وَألقَوْا بِهِ خارِجَ المَدِيْنَةِ. وَأخَذُوهُ إلَى حافَّةِ التَّلَّةِ الَّتِي كانَتْ بَلدَتُهُمْ مَبنِيَّةً عَلَيْها، لِكَيْ يَطرَحُوهُ مِنْ فَوقِ الهاوِيَةِ إلَى أسْفَلَ.

30 Н о Той мина между тях и си отиде. Излекуването на обладания от нечист дух в Капернаум

لَكِنَّهُ عَبَرَ مِنْ وَسَطِهِمْ، وَمَضَى فِي طَرِيْقِهِ. يَسُوعُ يَشفِي رَجُلاً فِيْهِ رُوحٌ نَجِسٌ

31 И слезе в Галилейския град Капернаум и ги поучаваше в събота;

ثُمَّ ذَهَبَ إلَى كَفْرِناحُومَ فِي إقليمِ الجَلِيلِ، وَكانَ يُعَلِّمُهُمْ يَومَ السَّبْتِ.

32 и се удивляваха на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.

فَذُهِلُوا مِنْ تَعلِيْمِهِ، لِأنَّهُ كانَ يَتَكَلَّمُ بِسُلطانٍ.

33 А в синагогата имаше човек, обладан от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:

«وَكانَ فِي المَجمَعِ رَجُلٌ يَسْكُنُهُ رُوحٌ شِرِّيرٌ نَجِسٌ، فَصَرَخَ الرُّوحُ بِصَوتٍ عالٍ:

34 О стави ни! Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Назарянино? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти - Святият на Бога.

«مَهلاً، ماذا تُرِيْدُ مِنّا يا يَسُوعُ النّاصِرِيُّ؟ هَلْ جِئْتَ لِكَيْ تُهلِكَنا؟ أنا أعرِفُ مَنْ تَكُونُ، أنتَ قُدُّوسُ اللهِ.»

35 Н о Исус го смъмра и каза: Млъкни и излез от него. И бесът, като го повали насред синагогата, излезе от него, без никак да го повреди.

فَوَبَّخَهُ يَسُوعُ وَقالَ لَهُ: «اخرَسْ وَاخرُجْ مِنْهُ!» فَطَرَحَ الرُّوحُ الشِّرِّيْرُ الرَّجُلَ أرْضاً أمامَ النّاسِ، وَخَرَجَ مِنْهُ دُونَ أنْ يُؤذِيَهُ.

36 И всички се смаяха и разискваха помежду си: Какво е това слово, защото Той с власт и сила заповядва на нечистите духове и те излизат?

فَاندَهَشَ الجَمِيعُ وَبَدَأُوا يَقُولُونَ بَعضُهُمْ لِبَعضٍ: «أيُّ تَعلِيْمٍ هَذا؟ فَهُوَ يَأْمُرُ الأرواحَ النَّجِسَةَ بِسُلطانٍ وَقُوَّةٍ فَتَخرُجَ!»

37 И мълвата за Него се разнесе по всички околни места. Излекуването на тъщата на Петър и на други болни

وَانتَشَرَتْ أخبارُهُ فِي كُلِّ مَكانٍ فِي تِلكَ المِنطَقَةِ. يَسُوعُ يَشفِي حَماةَ بُطرُس

38 И като стана и излезе от синагогата, влезе в къщата на Симон. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и те Го молиха за нея.

ثُمَّ تَرَكَ يَسُوعُ المَجمَعَ وَذَهَبَ إلَى بَيتِ سِمعانَ. وَكانَتْ حَماةُ سِمعانَ تُعانِي مِنْ حُمَّى شَدِيْدَةٍ. فَطَلَبُوا مِنْ يَسُوعَ أنْ يُعِينَها.

39 А Той, като застана над нея, смъмри треската и тя я остави, и жената начаса стана и им прислужваше.

فَوَقَفَ يَسُوعُ قُربَها، وَانتَهَرَ الحُمَّى، فَتَرَكَتْها. فَقامَتْ فِي الحالِ وَبَدَأتْ تَخدِمُهُمْ. يَسُوعُ يَشفِي كَثِيْرِيْن

40 И при залез слънце всички, които имаха болни от разни болести, ги доведоха при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, ги изцели.

وَبَيْنَما كانَتِ الشَّمسُ تَغرُبُ، جاءَ جَمِيعُ الَّذِيْنَ عِنْدَهُمْ مَرضَى يُعانُونَ مِنْ أمراضٍ مُختَلِفَةٍ، وَأحضَرُوا مَرضاهُمْ إلَيْهِ، فَشَفاهُمْ واضِعاً يَدَيْهِ عَلَى كُلِّ واحِدٍ مِنْهُمْ.

41 О ще и бесове с крясък излизаха от мнозина и казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.

وَخَرَجَتْ أيضاً أرواحٌ شِرِّيْرَةٌ مِنْ كِثِيْرِيْنَ مِنهُمْ، وَهْيَ تَصرُخُ وَتَقُولُ: «أنتَ ابنُ اللهِ.» لَكِنَّهُ انتَهَرَها، وَلَمْ يَسمَحْ لَها بِأنْ تَتَكَلَّمَ، لِأنَّها كانَتْ تَعلَمُ أنَّهُ هُوَ المَسِيحُ. يَسُوعُ يَذْهَبُ إلَى مُدُنٍ أُخْرَى

42 И като се съмна, Той излезе и отиде на уединено място, а множествата Го търсеха, идваха при Него и искаха да Го задържат, за да не си отива от тях.

وَلَمّا طَلَعَ النَّهارُ، تَرَكَ ذَلِكَ المَكانَ وَمَضَى إلَى مَكانٍ مُنعَزِلٍ. لَكِنَّ جُمُوعَ النّاسِ كانُوا يُفَتِّشُونَ عَنْهُ، وَجاءُوا إلَيهِ وَحاوَلُوا أنْ يَمنَعُوهُ مِنَ الابتِعادِ عَنهُمْ.

43 Н о Той им каза: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже затова съм изпратен.

لَكِنَّهُ قالَ لَهُمْ: «يَنبَغِي أنْ أُبَشِّرَ بِمَلَكُوتِ اللهِ في المُدُنِ الأُخرَى أيضاً، لِأنِّي أُرسِلْتُ لِهَذا الغَرَضِ.»

44 И проповядваше в Галилейските синагоги.

فَتابَعَ تَبشِيْرَهُ فِي مَجامِعِ إقليمِ اليَهُودِيَّةِ.