1 Т огава теманецът Елифаз отговори:

فَأجابَ ألِيفازُ التَّيْمانِيُّ:

2 М оже ли човек да бъде полезен на Бога? Ако разумен може да бъде полезен на себе си.

«هَلْ يَنفَعُ الإنسانُ اللهَ؟ إنَّما يَنفَعُ الحَكِيمُ نَفسَهُ.

3 А ко ти си праведен, Всемогъщият има ли за какво да се радва? Или ползва ли се Той, ако правиш пътищата си непорочни?

هَلْ تُفِيدُ القَدِيرَ إنْ كُنْتَ بارّاً، أمْ تَعُودُ عَلَيهِ طُرُقُكَ المُستَقِيمَةُ بِالرِّبحِ؟

4 П оради твоя страх от Него ли Той те изобличава и влиза в съд с тебе?

هَلْ يُوَّبِّخُكَ بِسَبَبِ تَقواكَ، فَيَدخُلَ مَعَكَ فِي مُحاكَمَةٍ؟

5 Н ечестието ти не е ли голямо? И беззаконията ти не са ли безкрайни?

ألَيسَ شَرُّكَ عَظِيماً؟ ألَيسَتْ آثامُكَ بِلا حَدٍّ؟

6 З ащото без причина си взел залог от брат си и си лишил голите от дрехите им.

لأنَّكَ تَطلُبُ رَهناً مِنْ إخْوَتِكَ بِلا داعٍ، وَتَنْزِعُ ثِيابَ العُراةِ.

7 Н е си напоил с вода уморения и си задържал хляб от гладния.

لا تُعطِي المُتعَبَ ماءً لِيَشرَبَ، وَتَمنَعُ الطَعامَ عَنِ الجِياعِ.

8 А който беше як, той придобиваше земята; и който беше почитан, той се заселваше в нея.

الأرْضُ لِلقَوِيِّ، وَالثَرِيُّ يَسكُنُ فِيها.

9 В довици си отпратил празни и мишците на сирачетата си строшил.

تُرسِلُ الأرامِلَ فارِغاتِ الأيدِي، وَتَسحَقُ قُوَّةَ اليَتامَى.

10 З атова примки те обикалят и внезапен страх те ужасява

لِهَذا تُحِيطُ بِكَ الفِخاخُ، وَيَستَولِي عَلَيكَ خَوفٌ مُفاجِئٌ،

11 и ли тъмнина и не виждаш, и множество води те покриват.

وَظُلمَةٌ فَلا تَرَى، وَفَيَضانٌ يَغمُرُكَ.

12 Б ог не е ли на небесните висоти? Сега гледай височината на звездите, колко са нависоко!

«ألَيسَ اللهُ هُوَ العَلِيُّ فِي السَّماواتِ؟ ألَيسَ هُوَ أعلَى مِنَ النُّجُومِ؟

13 А ти казваш: Къде ще знае Бог? През мрака ли може да съди?

وَأنتَ تَقُولُ: ‹ما الَّذِي يَعرِفُهُ اللهُ؟ أيَدِينُ مِنْ خَلفِ سَحابَةٍ سَوداءَ؟

14 О блаци Го покриват и не вижда; и ходи по свода небесен.

تَحجُبُهُ سُحُبٌ سَوداءُ فَلا يَرانا، بَينَما يَمْشِي عَلَى قُبَّةِ السَّماواتِ.›

15 З абелязал ли си ти стария път, по който са ходили беззаконниците? -

«أتَنوِي أنْ تُواصِلَ الطَّرِيقَ القَدِيمَ الَّذِي سَلَكَهُ الأشرارُ،

16 Т ези, които преждевременно бяха грабнати и чиято основа порой завлече,

الَّذِينَ أُختُطِفُوا قَبلَ أوانِهِمْ، وَجُرِفُوا كَبَيتٍ جَرَفَهُ فَيَضانٌ مِنْ أساسِهِ؟

17 к оито казаха на Бога: Отдалечи се от нас, и: Какво може Всемогъщият да стори за нас? -

يَقُولُونَ للهِ: ‹دَعنا! ماذا سَيَفعَلُ القَدِيرُ لَنا؟›

18 П ри все че Той напълни с блага домовете им. Но далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

مَعَ أنَّ القَدِيرَ مَلأ بُيُوتَهُمْ بِالخَيراتِ. لِتَبتَعِدْ عَنِّي نَصائِحُ الأشرارِ.

19 П раведните гледат и се радват; и невинните им се присмиват, като казват:

يَرَى الأبرارُ مَتاعِبَ الأشرارِ وَيَبتَهِجُونَ، وَالأنقِياءُ يَهزَأُونَ بِهِمْ.

20 Н е бяха ли погубени въстаналите против нас и огън не погълна ли останалите от тях? Бъди в мир с Бога!

وَيَقُولُونَ: ‹دُمِّرَ مُقاوِمُونا، وَها هِيَ النّارُ تَلتَهِمُ ثَروَتَهُمْ.›

21 С приятели се сега с Него и бъди в мир; от това ще дойде добро за теб.

«تَصالَحْ مَعَ اللهِ وَاطمَئِنّْ، بِذَلِكَ يَأتِيكَ خَيرٌ.

22 И така, приеми закона от устата Му и съхрани думите Му в сърцето си.

اقبَلِ التَّعلِيمَ الّذِي مِنْ فَمِ اللهِ، وَضَعْ أقوالَهُ فِي قَلبِكَ

23 А ко се върнеш към Всемогъщия, пак ще бъдеш утвърден; и така, отдалечи беззаконието от шатрите си,

إنْ عُدْتَ إلَى القَدِيرِ يَبنِي بَيتَكَ. إنْ أزَلْتَ الشَّرَّ مِنْ بَيتِكَ،

24 х върли злото си в пръстта и офирското злато - между камъните на потоците;

إنْ ألقَيْتَ الذَّهَبَ عَلَى التُّرابِ، وَذَهَبَ أُوفِيرَ فِي قاعِ الوادِي.

25 и Всемогъщият ще ти бъде злато и изобилие от сребро за тебе.

إنْ كانَ القَدِيرُ هُوَ ذَهَبَكَ، وَأغلَى فِضَّةٍ عِندَكَ،

26 З ащото тогава ще се веселиш във Всемогъщия и ще въздигаш лицето си към Бога.

حِينَئِذٍ تَتَلَذَّذُ فِي القَدِيرِ، وَتَرفَعُ وَجهَكَ أمامَهُ.

27 Щ е Му се помолиш и Той ще те послуша; и ще изпълни оброците Си.

تُصَلِّي إلَيهِ فَيَسمَعُكَ، وَتُوفِي كُلَّ نُذُورِكَ لَهُ.

28 И каквото решение вземеш, ще ти бъде потвърдено; и светлина ще сияе по пътищата ти.

حِينَئِذٍ، تُقَرِّرُ أمراً فَيَكُونَ لَكَ، وَتُنارُ لَكَ الدُّرُوبُ.

29 К огато те унижат, тогава ще кажеш: Има въздигане! И Той ще спаси онзи, който има смирен поглед.

حِينَ يَكتَئِبُ الآخَرُونَ تَقُولُ لَهُمُ ابتَهِجُوا، وَيُخَلِّصُ القَدِيرُ المُتَّضِعَ.

30 Д аже онзи, който не е невинен, ще избави. Да! С чистотата на твоите ръце ще бъде избавен.

حَتَّى إنَّ المُذنِبَ يُطلَقُ، فَيَتَحَرَّرُ، وَيُنَجِّيهِ اللهُ بِسَبَبِ عَمَلِ يَدَيكَ.»