1 И Елиу пак проговори:

ثُمَّ تابَعَ ألِيهُو فَقالَ:

2 С лушайте думите ми вие, мъдри, и внимавайте към мене вие, разумни;

«استَمِعُوا أيُّها الحُكَماءُ إلَى كَلامِي، وَأصغُوا إلَيَّ يا أصحابَ المَعرِفَةِ.

3 з ащото ухото изпитва думите, както небцето вкусва ястието.

لأنَّ الأُذُنَ تَتَفَحَّصُ الكَلامَ، كَما يَذُوقُ اللِّسانُ الطَعامَ.

4 Н ека си изберем правото, за да знаем помежду си доброто.

فَلْنُقَرِّرْ لِأنفُسَنا ما هُوَ العَدلُ، وَلِنَكْتَشِفْ مَعاً ما هُوَ صالِحٌ.

5 З ащото Йов е казал: Праведен съм, и пак Бог отне правото ми;

لأنَّ أيُّوبَ يَقُولُ: ‹أنا بَرِيءٌ، وَقَد ظَلَمَنِي القَدِيرُ.

6 в ъпреки правотата ми съм смятан за лъжец; раната ми е неизцелима, при все че съм без престъпление.

أُدعَى كاذِباً رُغْمَ حَقِّي. وَلا شِفاءَ لِجُرحِي مَعَ أنِّي لَمْ أقتَرِفْ ذَنباً.›

7 К ой човек е като Йов, който укорява Бога, както пие вода,

«فَأيُّ إنسانٍ كَأيُّوبَ؟ يَشرَبُ السُّخْرِيَةَ كَالماءِ!

8 и дружи с онези, които вършат беззаконие, и ходи с нечестиви хора?

وَيَسلُكُ طَرِيقاً لِيَنضَمَّ إلَى فاعِلِي الشَّرِّ، وَيُرافِقُ المُجرِمِينَ.

9 З ащото е казал: Нищо не ползва човека да върши волята на Бога.

لأنَّهُ يَقُولُ: ‹لا فائِدَةَ مِنْ أنْ يُحاوِلَ الإنسانُ إرضاءَ اللهِ.›

10 И така, слушайте ме вие, разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата и от Всемогъщия - беззаконието!

«لِهَذا اسْمَعُونِي يا أصحابَ الفَهْمِ. حاشا أنْ يَرتَبِطَ اللهُ بِذَنبٍ، وَأنْ تَكُونَ لِلقَدِيرِ عَلاقَةٌ بِالشَّرِّ.

11 З ащото ще въздаде на човека според делото му и ще направи всеки да намери според пътищата си.

لأنَّ اللهَ يُعطِي الإنسانَ أُجرَةَ أعمالِهِ، وَيَجلُبُ عَلَيهِ ما يَستَحِقُّهُ.

12 Н аистина Бог няма да извърши нечестие, нито Всемогъщият ще изкриви правосъдието.

وَحاشا للهِ أنْ يَحكُمَ عَلَى النّاسِ ظُلماً، وَللِقَدِيرِ أنْ يَعمَلَ بِغَيرِ عَدلٍ.

13 К ой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена?

فَمَنِ الَّذِي أوْكَلَهُ عَلَى الأرْضِ؟ وَمَن عَيَّنَهُ عَلَى كُلِّ الكَوْنِ؟

14 А ко Той прилепи сърцето Си само към Себе Си и оттегли към Себе Си Духа Си и диханието Си,

إذا قَرَّرَ أنْ يَستَرِدَّ رُوحَهُ وَيَستَعِيدَ نَسَمَةَ الحَياةِ،

15 т о ще издъхне заедно всяка плът и човекът ще се върне пак в пръстта.

فَسَيَمُوتُ كُلُّ جَسَدٍ عَلَى الأرْضِ. وَيَعُودُ الإنْسانُ إلَى التُّرابِ.

16 С ега, ако си разумен, чуй това; слушай гласа на думите ми.

«إنْ كانَ لَكَ فَهْمٌ فَاسْمَعْ هَذا، اسْتَمِعْ إلَى كَلامِي:

17 Щ е властва ли онзи, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,

إنْ كانَ القَدِيرُ يُبْغِضُ العَدلَ، فَكَيفَ يَحْكُمُ؟ وَإنْ كُنْتَ بارّاً، فَلِماذا تَدينُ القَدِيرَ؟

18 К ойто казва на цар: Нечестив си, на князе: Беззаконници сте,

هُوَ الَّذِي يَقُولُ لِلمَلِكِ: ‹أنتَ بِلا قِيمَةٍ.› وَللِشَّرِيفِ: ‹أنتَ شِرِّيرٌ.›

19 К ойто не показва лицеприятие пред първенци, нито почита богатия повече от сиромаха, понеже всички са дело на Неговите ръце?

هُوَ اللهُ الَّذِي لا يُفَرِّقُ بَينَ النّاسِ، وَلا يَسمَعُ طِلْباتِ الغَنِيِّ قَبلَ الفَقِيرِ، لأنَّ كِلَيْهِما عَمَلُ يَدَيهِ.

20 В една минута умират - да!, - в полунощ; народът им се смущава и преминава; и мощните биват премахнати не с ръка.

يُمُوتانِ فِي لَحظَةٍ، فِي مُنتَصَفِ اللَّيلِ. يَرتَجِفُ النّاسُ وَيَمُوتُونَ. يُطِيحُ اللهُ بِالأقوِياءِ بِلا جَهْدٍ.

21 З ащото очите на Бога са върху пътищата на човека и Той гледа всичките му стъпки.

«لأنَّ عَينَيْهِ تُراقِبانِ طُرُقَ الإنسانِ وَيَرَى كُلَّ خَطَواتِهِ.

22 Н яма тъмнина, нито мрачна сянка, където да се скрият онези, които вършат беззаконие.

ما مِنْ عَتْمَةٍ أوْ حَتَّى ظَلامٍ عَمِيقٍ، يُمكِنُ أنْ يَختَفِي فِيها فاعِلُو الشَّرِّ عَنِ اللهِ.

23 П онеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, за да дойде на съд пред Бога.

وَلَيسَ لِلإنسانِ أنْ يُحَدِّدَ مَوعِداً فِيهِ يَأتِي فِي حَضْرَةِ اللهِ للِدَّينُونَةِ.

24 Б ез дълго изследване сломява силните и поставя други вместо тях.

يُحَطِّمُ الأقوِياءَ وَلا يَسألُ أحَداً. وَيُعَيِّنُ آخَرِينَ مَكانَهُمْ.

25 И така, Той познава делата им; и ги събаря нощем и те се смазват.

إنَّهُ يَعرِفُ أفعالَهُمْ حَقّاً، يَسحَقُهُمْ فِي لَيلَةٍ واحِدَةٍ.

26 У дря ги като нечестиви явно - там, където има зрители,

يُعاقِبُهُمْ عَلَى أعمالِهِمِ الشِّرِّيرَةِ فِي العَلَنِ،

27 п онеже се отклониха от Него и не зачитаха нито един от пътищата Му,

لأنَّهُمْ لَمْ يَعُودُوا يَتْبَعُونَ اللهَ، وَلا يَلتَفِتُونَ إلَى طُرُقِهِ،

28 т ака че направиха да стигне до Него викът на сиромасите и Той чу вика на угнетените.

حَتَّى جَعَلُوا صُراخَ الفَقِيرِ يَصِلُ إلَيْهِ. هُوَ يَسمَعُ صَرخَةَ المُضْطَهَدِينَ.

29 И когато Той успокоява, кой ще те смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Безразлично дали е направено това спрямо народ, или спрямо един човек -

فَإنْ لَمْ يَفعَلْ شَيئاً، فَمَنْ يَستَذنِبهُ؟ وَإذا حَجَبَ وَجهَهُ، فَمَنْ يَقْدِرُ أنْ يَراهُ – أكانَ شَعباً أمْ فَرْداً؟

30 з а да не царува нечестив човек, човек, който би впримчвал народа.

يَمنَعَ الفاسِدَ مِنْ أنْ يَصِيرَ مَلِكاً، فَيَقُودَ شَعباً إلَى الدَّمارِ.

31 З ащото ако някой каже на Бога: Понесох наказание, без да съм сторил зло;

«لَكِنْ قُلْ للهِ، ‹أذنَبتُ، وَلَنْ أنْحَرِفَ ثانِيَةً.

32 к аквото аз не виждам, Ти ме научѝ; ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече, -

عَلِّمْنِي ما لا أقدِرُ أنْ أراهُ. إنْ أخطَأتُ، فَلَنْ أعُودَ إلَيهِ.›

33 т о трябва ли въздаянието му да бъде според както ти желаеш, да го отхвърляш, така че ти да го избереш, казва Бог, а не Аз? Тогава ти кажи каквото знаеш.

فَهَلْ يُجازِيكَ اللهُ حَسَبَ قَولِكَ إذا رَفَضتَ حَقَّهُ؟ لأنَّكَ أنتَ الَّذِي يَختارُ، لا أنا. فَتَكَلَّمْ بِما تَعرِفُ.

34 Р азумни мъже ще ми кажат: Да! Всеки мъдър човек, който ме слуша, ще каже:

سَيَقُولُ لِي أصحابُ الفَهْمِ وَالحَكِيمُ الَّذِي يَسمَعُنِي:

35 Й ов говори без знание и думите му са лишени от мъдрост.

‹يَتَحَدَّثُ أيُّوبُ بِلا فِهمٍ، وَكَلامُهُ يَخلو مِنَ البَصِيرَةِ.›

36 Ж еланието ми е Йов да бъде изпитан до край, понеже отговори както нечестивите хора.

لَيتَ أيُّوبَ يُجَرَّبُ إلَى آخِرِ حَدٍّ، لأنَّهُ يُجِيبُ كَالأشرارِ.

37 З ащото към греха се прибавя бунтовничество, поругава се между нас и умножава думите си против Бога.

فَهُوَ يُضِيفُ إلَى خَطِيَّتِهِ خَطِيَّةً. يَزِيدُ الشَّرَّ بَينَنا، وَيَكثِّرُ اتِّهاماتِهِ للهِ.»