1 Д ано бихте потърпели малко моето безумие. Да! Потърпете ме,

لَيتَكُمْ تَحتَمِلُونَ شَيئاً مِنْ حُمقِي! وَأنا أعرِفُ أنَّكُمْ تَحتَمِلُونَنِي!

2 з ащото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя на Христос като чиста девица.

فَإنِّي غَيُّورٌ عَلَيكُمْ غِيْرَةً إلَهِيَّةً، لِأنِّي خَطَبتُكُمْ لِزَوجٍ واحِدٍ هُوَ المَسِيحُ، لِكَي أُقَدِّمَكُمْ إلَيهِ كَعَروسٍ طاهِرَةٍ.

3 Н о се боя да не би както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христос.

لَكِنِّي أخشَى أنْ يَعبَثَ بَعضُهُمْ بِعُقُولِكُمْ، كَما خَدَعَتِ الحَيَّةُ حَوّاءَ بِمَكْرِها، فَتَتَراجَعُوا عَنِ الوَلاءِ الأصِيلِ لِلمَسِيحِ.

4 З ащото ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, Когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно търпите това.

إذْ يَبدو أنَّكُمْ مُستَعِدُّونَ لِقُبُولَ مَنْ يَأْتِي إلَيكُمْ مُبَشِّراً بِيَسُوعَ آخَرَ لَمْ نُبَشِّر بِهِ، وَرُوحٍ آخَرَ لَمْ تَقبَلُوهُ مِنّا!

5 О баче мисля, че аз не съм в нищо по-долен от тези уж превъзходни апостоли!

وَأنا لا أظُنُّ أنِّي أقَلُّ شَأْناً فِي شَيءٍ مِنْ هَؤُلاءِ «الرُّسُلِ العِظامِ» الَّذِينَ يَأتُونَ إلَيكُمْ.

6 А ко и да съм прост в речта, в знанието не съм; дори ние по всякакъв начин сме ви показали това във всичко.

رُبَّما أكُونُ مَحدُودَ القُدرَةِ فِي الكَلامِ، غَيْرَ أنِّي لَستُ مَحدُوداً فِي المَعرِفَةِ! وَقَدْ بَرهَنّا لَكُمْ هَذا بِوُضُوحٍ بِكُلِّ طَرِيقَةٍ وَفِي كُلِّ أمرٍ.

7 Г рях ли съм вършил, като смирявах себе си, за да се издигнете вие, понеже ви проповядвах Божието благовестие даром?

أمْ لَعَلِّي ارتَكَبتُ خَطِيَّةً بِإنزالِ مَقامِيَ، إذْ بَشَّرتُكُمْ دُونَ مُقابِلٍ، لِكَي يَرتَفِعَ مَقامُكُمْ؟

8 Д руги църкви обрах, като вземах заплата от тях, за да служа на вас;

فَقَدْ أثقَلتُ عَلَى كَنائِسَ أُخْرَى مادِّياً، لِكَي أتَمَكَّنَ مِنْ خِدمَتِكُمْ.

9 а когато бях при вас и изпаднах в нужда, не бях в тежест на никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко се пазих и ще се пазя, да не ви бъда в тежест.

وَلَمّا كُنتُ أحتاجُ إلَى شَيءٍ وَأنا مَعَكُمْ، لَمْ أُثقِلْ عَلَى أحَدٍ مِنكُمْ. بَلْ إنَّ الإخوَةَ الَّذِينَ وَصَلُوا مِنْ مَكدُونِيَّةَ هُمُ الَّذِينَ سَدُّوا حاجَتِي. وَفِي كُلِّ شَيءٍ لَمْ أسمَحْ لِنَفسِي، وَلَنْ أسمَحَ لَها، بِأنْ تَكُونَ عِبئاً عَلَيكُمْ.

10 З аради Христовата истина, която е и в мене, никой няма да ми отнеме тази похвала в Ахайските места.

وَما دامَ حَقُّ المَسِيحِ فِي داخِلي، لَنْ يَمنَعَنِي أحَدٌ مِنَ الِافتِخارِ بِهَذا فِي كُلِّ مُقاطَعَةِ أخائِيَّةَ.

11 З ащо? Защото не ви обичам ли? Знае Бог!

لِماذا؟ ألِأنِّي لا أُحِبُّكُمْ؟ يَعلَمُ اللهُ كَمْ أُحِبُّكُمْ!

12 А каквото правя, това и ще правя, за да премахна причината за тези, които търсят причина против мен, и относно това, с което те се хвалят, да се намерят също такива, каквито сме и ние.

لَكِنِّي سَأُواصِلُ ما أعمَلُهُ، لِكَي لا أترُكَ مَجالاً لِهَؤُلاءِ الَّذِيْنَ يَفتَخِرُونَ بِأنَّ عَمَلَهُمْ مُساوٍ لِعَمَلِنا.

13 З ащото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли.

فَمِثلُ هَؤُلاءِ هُمْ رُسُلٌ زائِفُونَ، عُمّالٌ مُخادِعُونَ، يَتَنَكَّرُونَ فِي صُورَةِ رُسُلٍ لِلمَسِيحِ.

14 И не е чудно, защото сам Сатана се преправя на светъл ангел;

وَلا عَجَبَ فِي ذَلِكَ، فَالشَّيطانُ نَفسُهُ يَتَنَكَّرُ فِي صُورَةِ مَلاكِ نُورٍ!

15 т ака че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им. Изпитанията на Павел

فَلَيسَ صَعباً أنْ يَتَنَكَّرَ خُدّامُهُ فِي صُورَةِ خُدّامٍ لِلبِرِّ، لَكِنَّهُمْ سَيَنالُونَ فِي النِّهايَةِ ما يَستَحِقُّونَهُ جَزاءَ ما فَعَلُوا. حَدِيثُ بُولُسَ عَنْ مُعاناتِه

16 П ак казвам - никой да не ме смята за безумен; иначе, приемете ме като безумен, за да се похваля и аз.

وَها أنا أقُولُ مِنْ جَدِيدٍ: لا يَظُنَّ أحَدٌ أنِّي أحمَقُ! لَكِنْ إنْ ظَنَنتُمْ هَذا، فَاقبَلُونِي عَلَى أنِّي أحمَقُ، لِكَي أتَمَكَّنَ مِنَ الِافتِخارِ قَلِيلاً.

17 ( Това, което казвам, не го казвам по Господа, а като в безумие, в тази моя увереност на хваленето.

وَأنا لا أقُولُ ما أقُولُهُ الآنَ كَما لَوْ أنَّ الرَّبَّ يُرِيدُنِي أنْ أقُولَ ذَلِكَ، بَلْ كَأحمَقٍ يَجرؤُ عَلَى الِافتِخارِ!

18 Т ъй като мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз.)

يَفتَخِرُ كَثِيرُونَ بِنَجاحِهِمُ الدُّنيَوِيِّ، فَسَأفتَخِرُ أنا أيضاً!

19 З ащото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните;

فَأنتُمُ العُقَلاءُ تَحتَمِلُونَ الحَمقَى بِسُرُورٍ.

20 п онеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.

تَحتَمِلُونَ أنْ يَستَعبِدَكُمْ أحَدٌ، أوْ أنْ يَستَغِلَّكُمْ أحَدٌ، أوْ أنْ يَنتَفِخَ عَلَيكُمْ أحَدٌ، أوْ أنْ يَصفَعَكُمْ أحَدٌ عَلَى وُجُوهِكُمْ!

21 З а свое унижение го казвам, като че ли сме били слаби; но с каквото се осмелява някой да се хвали (в безумие говоря), осмелявам се и аз.

فَيا لِلخَجَلِ! كَمْ كُنّا ضُعَفاءَ مَعَكُمْ! لَكِنْ حَيثُ إنِّي أتَكَلَّمُ بِحُمقٍ، إنْ كانَ أحَدٌ يَجرُؤُ عَلَى الِافتِخارِ، فَسَأفتَخِرُ أنا أيضاً.

22 Е вреи ли са? И аз съм. Израелтяни ли са? И аз съм. Авраамово потомство ли са? И аз съм.

هَلْ هُمْ عِبرانِيُّونَ؟ فَأنا عِبرانِيٌّ كَذَلِكَ. هَلْ هُمْ مِنْ بَنِي إسرائِيلَ؟ فَأنا كَذَلِكَ. هَلْ هُمْ مِنْ أولادِ إبراهِيمَ؟ فَأنا كَذَلِكَ.

23 Х ристови служители ли са? (В безумие говоря.) Аз още повече. Бил съм в повече трудове, още повече в тъмници, в безброй бичувания, много пъти и на смърт.

هَلْ هُمْ خُدّامُ المَسِيحِ؟ أقُولُ كَمُختَلِّ العَقلِ، إنِّي أفُوقُهُمْ فِي ذَلِكَ! فَقَدْ جاهَدتُ أكثَرَ، وَسُجِنتُ أكثَرَ، وَتَعَرَّضتُ لِلضَّربِ الشَّدِيدِ، وَواجَهتُ خَطَرَ المَوتِ مَرّاتٍ كَثِيرَةً.

24 П ет пъти юдеите ми удариха по четиридесет удара без един;

جَلَدَنِي اليَهُودُ خَمسَ مَرّاتٍ، تِسعاً وَثَلاثِيْنَ جَلدَةً فِي كُلِّ مَرَّةٍ.

25 т ри пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил сред морските дълбочини.

وَضُرِبتُ بِالعِصِيِّ ثَلاثَ مَرّاتٍ، وَرُجِمتُ مَرَّةً، وَتَحَطَّمَتْ بِي السَّفِينَةُ ثَلاثَ مَرّاتٍ، وَأمضَيتُ نَهاراً وَلَيلَةً فِي مِياهِ البَحرِ.

26 М ного пъти съм бил и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя;

سافَرتُ بَرّاً أسفاراً كَثِيرَةً. وَتَعَرَّضتُ لِمَخاطِرِ السُّيُولِ، وَمَخاطِرِ اللُّصُوصِ، وَمَخاطِرَ مِنَ اليَهُودِ وَمِنْ غَيرِ اليَهُودِ، وَمَخاطِرَ فِي المَدِينَةِ، وَمَخاطِرَ فِي الرِّيفِ، وَمَخاطِرَ فِي البَحرِ، وَمَخاطِرَ مِنَ الإخوَةِ الزّائِفِينَ.

27 в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота;

عِشتُ وَسطَ الكَدِّ وَالتَّعَبِ. وَفِي لَيالٍ كَثِيرَةٍ لَمْ أعرِف طَعمَ النَّومِ. جُعتُ وَعَطِشتُ. وَبَقِيتُ دُونَ طَعامٍ مَرّاتٍ كَثِيرَةً، وَقاسَيتُ البَردَ دُونَ مَلابِسَ.

28 и освен другите неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден - грижата за всички църкви.

وَفَضلاً عَنْ هَذِهِ المَشاكِلِ كُلِّها، عَلَيَّ ضُغُوطٌ يَومِيَّةٌ تَتَعَلَّقُ بِالِاهتِمامِ بِأُمُورِ كُلِّ الكَنائِسِ.

29 К ой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява, без да се разпалвам и аз?

فَمَنْ يَضعُفُ وَلا أُشارِكُهُ ضَعفَهُ؟ وَمَنْ يَسقُطُ فِي خَطِيَّةٍ وَلا ألتَهِبُ؟

30 А ко трябва да се хваля, ще се похваля с това, което се отнася до немощта ми.

فَإنْ كانَ لا بُدَّ لِي أنْ أفتَخِرَ، فَسَأفتَخِرُ بِما يُظْهِرُ ضَعفِي.

31 Б ог и Отец на Господ Исус Христос, Който е благословен до века, знае, че не лъжа.

وَيَعلَمُ إلَهُ الرَّبِّ يَسُوعَ وَأبُوهُ المُبارَكُ إلَى الأبَدِ، أنِّي لا أكذِبُ.

32 ( В Дамаск областният управител на цар Арета постави стража в град Дамаск, за да ме улови;

فَعِندَما كُنتُ فِي دِمَشقَ، أمَرَ الوالِي الَّذِي يَعمَلُ تَحتَ سُلطَةِ المَلِكِ الحارِثِ بِحِراسَةِ المَدِينَةِ لِكَي يَقْبِضَ عَلَيَّ.

33 и през прозорец на стената ме спуснаха с кош и избягах от ръцете му.)

لَكِنَّ الإخوَةَ أنزَلُونِي فِي سَلِّةٍ مِنْ نافِذَةٍ فِي سُورِ المَدِينَةِ، فَنَجَوتُ مِنْ يَدِهِ.