1 С лед като Соломон свърши молбата си, огън слезе от небето и изгори всеизгарянията и жертвите, и Господнята слава изпълни дома.

فَلَمّا انتَهَى سُلَيْمانُ مِنْ صَلاتِهِ، نَزَلَتْ مِنَ السَّماءِ نارٌ أحْرَقَتِ التَّقدِمَةَ وَالذَّبائِحَ. وَمَلأ مَجْدُ اللهِ الهَيْكَلَ.

2 И свещениците не можаха да влязат в Господния дом, защото славата на Господа изпълни дома Му.

فَلَمْ يَقدرِ الكَهَنَةُ أنْ يَدخُلُوا بَيتَ اللهِ لأنَّ مَجدَ اللهِ قَدْ مَلأَ بَيتَ اللهِ.

3 А всички израелтяни, като видяха, че огънят слезе и че Господнята слава беше над дома, се наведоха с лице до земята върху постланите камъни и се поклониха, като прославяха Господа, защото е благ, защото милостта Му е до века.

وَرَأى كُلُّ بَنِي إسْرائِيلَ النّارَ نازِلَةً مِنَ السَّماءِ. وَرَأَوْا أيضاً مَجدَ اللهِ عَلَى الهَيكَلِ. فَخَرُّوا عَلَى وُجُوهِهِمْ إلَى الأرْضِ المَرْصُوفَةِ. وَعَبَدُوا اللهَ وَشَكَرُوهُ. وَرَنَّمُوا: «سَبِّحُوا اللهُ لِأنَّهُ صالِحٌ، لأنَّ رَحمَتَهُ إلَى الأبَدِ.»

4 Т огава царят и целият народ принесоха жертви пред Господа.

ثُمَّ قَدَّمَ المَلِكُ سُلَيْمانُ وَكُلُّ بَنِي إسْرائِيلَ ذَبائِحَ فِي حَضرَةِ اللهِ.

5 Ц ар Соломон принесе в жертва двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овце. Така царят и целият народ осветиха Божия дом.

فَقَدَّمَ المَلِكُ سُلَيْمانُ اثْنَينِ وَعِشرينَ ألفَ ثَورٍ وَمِئَةً وَعِشرِينَ ألفَ خَرُوفٍ. وَكَرَّسَ المَلكُ وَالشَّعْبُ بَيتَ اللهِ.

6 С вещениците стояха според службите си, също и левитите с инструментите за песнопеене на Господа, които цар Давид беше направил, за да славословят Господа, защото милостта Му е до века, когато Давид въздаваше хвала чрез тяхното служене; а свещениците тръбяха срещу тях; докато целият Израел стоеше.

وَاستَعَدَّ الكَهَنَةُ لِلقِيام بِعَمَلِهمْ. وَوَقَفَ الَّلاوِيُّونَ يَحمِلُونَ الآلاتِ المُوسيقِيَّةَ الَّتي أعَدَّها المَلِكُ داوُدُ للهِ – لِتَقدِيمِ الشُّكْرِ للهِ إلَى الأبَدِ. فَقَدْ كَتَبَ داوُدُ هَذِهِ التَّسابِيحَ أثناءَ خِدْمَتِهِ مَعَهُمْ. وَنَفَخَ الكَهَنَةُ أبواقَهُمْ مُقابلَ الَّلاوِيِّينَ، بَينَما كانَ بَنُو إسْرائِيلَ واقِفِينَ.

7 С оломон освети и средата на двора, който е към лицето на Господния дом; защото там принесе всеизгарянията и тлъстината на мирните жертви, понеже медният жертвеник, който Соломон беше направил, не можеше да побере всеизгарянето и хлебния принос, и тлъстината.

وَقَدَّسَ سُلَيْمانُ القسمَ الأوسَطَ منَ السّاحَةِ الَّتِي أمامَ بَيتِ اللهِ. وَهُوَ المَكانُ الَّذِي قَدَّمَ فِيهِ سُلَيْمانُ ذَبائِحَ صاعِدَةً وَشَحْمَ تَقدِماتِ السَّلامِ. وَقَدِ استَخدَمَ سُلَيْمانُ وَسَطَ السّاحَةِ لأنَّ المَذبَحَ البُرونْزيَّ الَّذِي صَنَعَهُ لَمْ يَكُنْ ليَتَّسِعَ لِكُلِّ الذَّبائِحِ الصّاعِدَةِ وَتَقدِماتِ الدَّقيقِ وَالشَّحمِ. إذْ كانَ هُناكَ الكَثِيرُ مِنْ هَذِهِ التَّقدِماتِ.

8 П о този начин Соломон и целият Израел с него, много голям събор, събран от местностите от прохода на Емат до Египетския поток, честваха в онова време празника седем дни.

وَاحتَفَلَ سُلَيْمانُ وَجَمِيعُ بَنِي إسْرائِيلَ بِالعِيدِ سَبْعَةَ أيّامٍ. وَكانَ مَعَ سُلَيْمانَ عَدَدٌ كَبِيرٌ مِنَ النّاسِ، جاءَوا مِنْ مَدخَل مَدِينَةِ حَماةَ وَمِنْ كُلِّ الطَّرِيقِ المُؤَدِّيَةِ إلَى نَهرِ مِصْرَ.

9 А на осмия ден свикаха тържествено събрание; защото честваха освещението на жертвеника седем дни и празника седем дни.

وَفِي اليَومِ الثّامن، أقامُوا اجتِماعاً مُقَدَّساً لِأنَّهُمُ احتَفَلُوا سَبعَةَ أيّامٍ كَرَّسُوا خِلالَها المَذبَحَ لِلعِبادَةِ. وَكانَتْ مُدَّةُ العيدِ سَبعَةَ أيّامٍ.

10 Н а двадесет и третия ден от седмия месец царят изпрати народа в шатрите му с радостни и весели сърца за благостите, които Господ беше показал към Давид, Соломон и народа Си Израел.

وَفِي اليَوم الثّالِثِ وَالعشرِينَ مِنَ الشَّهرِ السّابِعِ، أطلَقَ سُلَيْمانُ الشَّعبَ إلَى بُيُوتِهِمْ. كانُوا سُعَداءَ وَنُفُوسُهُمْ مَمتَنَّةً لِأنَّ اللهَ أحسَنَ إلَى داوُدَ وَسُلَيْمانَ، وَإلَى شَعبِه إسْرائِيلَ.

11 Т ака Соломон завърши Господния дом и царската къща; всичко, каквото дойде в сърцето на Соломон да направи в Господния дом и в своята къща, свърши го благополучно. Бог отново говори на Соломон

وَأكمَلَ سُلَيْمانُ بَيتَ اللهِ وَبَيتَ المَلِكِ. وَنَجَحَ سُلَيْمانُ في إكمالِ كُلِّ ما خَطَّطَ لَهُ فِي بَيتِ اللهِ وَفِي بَيتِهِ. ظُهُورُ اللهِ لِسُلَيْمان

12 Т огава Господ се яви на Соломон през нощта и му каза: Чух молитвата ти и избрах това място да Ми бъде дом за жертви.

ثُمَّ جاءَ اللهُ إلَى سُلَيْمانَ لَيلاً وَقالَ لَهُ: «قَدْ سَمِعْتُ صَلاتَكَ، وَاختَرتُ هَذا المَكانَ لِنَفسِي لِيَكُونَ بَيتَ ذَبائحَ.

13 А ко заключа небето да не вали дъжд или ако заповядам на скакалците да изпоядат земята, или ако изпратя мор между народа Си

وَعِندَما أُغلِقُ السَّماءَ فَلا يُوجَدُ مَطَرٌ، أوْ عندَما آمُرُ الجَرادَ بِأنْ يُتلِفَ الأرْضَ، أوْ عِندَما أُرسِلُ أوبِئَةً عَلَى شَعبِي،

14 и народът Ми, който се нарича с Моето име, се смири и се помоли, и потърси лицето Ми, и се отвърне от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха му и ще изцеля земята му.

فِإذا تَواضَعَ شَعبِي الَّذِي دُعِيَ اسْمِي عَلَيْهِ، وَصَلُّوا وَطَلَبُوا حُضُورِي، وَرَجِعُوا عَنْ طُرُقِهِمُ الشِّرِّيرَةِ، فَإنَّنِي سَأسْمَعُ منَ السَّماءِ، وَأغفِرُ خَطِيَّتَهُمْ وَسَأشفِي أرْضَهُمْ.

15 С ега очите Ми ще бъдат отворени и ушите Ми внимателни към молитвата, която се принася на това място.

وَها عَينايَ مَفتُوحَتان وَأُذُنايَ مُصغِيتانِ إلَى الصَّلَواتِ الَّتِي رُفِعَتْ في هَذا المَكانِ.

16 З ащото сега избрах и осветих този дом, за да бъде името Ми в него до века; и очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там завинаги.

فَقَدِ اخْتَرْتُ هَذا المَكانَ وَخَصَّصْتُهُ لِكَي يَكُونَ اسْمِيَ فِيهِ إلَى الأبَد. سَتَكُونُ عَينايَ وَقَلبِي هُناكَ كُلَّ الأيّامِ.

17 А колкото до теб, ако ходиш пред Мене, както ходѝ баща ти Давид, и постъпваш, напълно както съм ти заповядал, и пазиш наредбите и законите Ми,

«وَالآنَ يا سُلَيْمانَ، إنْ عِشْتَ حَياتَكَ أمامِيَ في تَقْوَى كَما عاشَ أبُوكَ حَياتَهُ، وَإذا أطَعْتَ كُلَّ ما أوصَيتُكَ بِهِ،

18 т огава ще утвърдя престола на царството ти според завета, който сключих с баща ти Давид, като казах: Няма да ти липсва мъж да управлява Израел.

حِينَئِذٍ، أجعَلُكَ مَلِكاً قَوِيّاً بِحَسَبِ العَهدِ الَّذِي قَطَعْتُهُ مَعَ داوُدَ أبِيكَ. فَقَدْ قُلْتُ لَهُ: ‹سَيَكُونُ هُناكَ دائِماً رَجُلٌ منْ عائِلَتِكَ عَلَى عَرشِ إسْرائِيلَ.›

19 Н о ако се отклоните, ако изоставите наредбите и заповедите, които поставих пред вас, и отидете и послужите на други богове, и им се поклоните,

«أمّا إذا لَمْ تُطِيعُوا شَرائِعِي وَوَصايايَ الَّتي أعطَيتُكُمْ إيّاها، وَإذا عَبَدْتُم آلِهَةً أُخْرَى وَخَدَمْتُموها،

20 т огава ще ги изкореня от земята Си, която съм им дал, и ще отхвърля от пред очите Си този дом, който осветих за името Си, и ще го направя за поговорка и поругание между всички племена.

فَحِينَئِذٍ، سَأطرُدُ بَنِي إسْرائِيلَ مِنْ أرْضِي الَّتي أعْطَيتُها لَهُم. وَسَأترُكُ هَذا الهَيكَلَ الَّذي خَصَّصْتُهُ منْ أجلِ اسْمِيَ. وَسَأجعَلُ مِنْ هَذا الهَيكَلِ عِبرَةً وَمِثالاً لكُلِّ الشُّعُوبِ.

21 А за този дом, който стана толкова висок, всеки, който минава край него, ще се зачуди и ще каже: Защо Господ направи така на тази земя и на този дом?

سَيَتَعَجَّبُ كُلُّ مَنْ يَمُرُّ بِهَذا الهَيكَلِ الَّذي كانَ مَوضِعَ إكرامٍ كَبِيرٍ. وَسَيَقُولُونَ: ‹لماذا فَعَلَ اللهُ هَذا الأمرَ الفَظِيعَ بِهَذِهِ الأرْضِ وَبِهَذا الهَيْكَلِ؟›

22 И ще отговарят: Понеже изоставиха Господа, Бога на бащите си, Който ги изведе от Египетската земя, и последваха други богове, и им се поклониха, и им послужиха, затова нанесе на тях цялото това зло.

فَيُقالُ لَهُمْ: ‹لأنَّ بَنِي إسْرائِيلَ رَفَضوا أنْ يُطِيعُوا اللهَ ، إلَهَ آبائِهِمْ الَّذي أخرَجَهُمْ مِنْ أرْضِ مِصْرَ، بَلْ تَبَنُّوا آلهَةً أُخْرَى، عَبَدُوها وَخَدَمُوها. وَلهَذا جَلَبَ كُلَّ هَذِهِ المَصائِب عَلَيْهِمْ.›»