1 Т огава Господ каза на Самуил: Докога ще плачеш за Саул, тъй като Аз съм го отхвърлил да не царува над Израел? Напълни рога си с миро и иди; Аз те изпращам при витлеемеца Есей; защото Си промислих цар измежду неговите синове.

وَقالَ اللهُ لِصَمُوئِيلَ: «حَتَّى مَتَى سَتَحزَنُ عَلَى شاوُلَ؟ أنتَ مازِلْتَ حَزِيناً عَلَيهِ حَتَّى بَعدَ أنْ قُلْتُ لَكَ إنِّي رَفَضْتُهُ مَلِكاً عَلَى إسْرائِيلَ. فاملأْ قَرْنَكَ بِالزَّيتِ وَاذْهَبْ إلَى بَيتَ لَحْمَ. فَإنِّي مُرسِلُكَ إلَى رَجُلٍ مِنْ سُكّانِ بَيتَ لَحْمَ اسْمُهُ يَسَّى. وَقَدِ اختَرتُ أحَدَ أبنائِهِ لِيَكُونَ مَلِكاً.»

2 А Самуил отвърна: Как да ида? Ако чуе Саул, ще ме убие. И Господ каза: Вземи със себе си телица и кажи: Дойдох да пожертвам на Господа;

لَكِنَّ صَمُوئِيلَ قالَ: «إنْ ذَهَبتُ، سَيَسمَعُ شاوُلُ بِالخَبَرِ فَيَقتُلُنِي.» فَقالَ اللهُ: «اذْهَبْ إلَى بَيتَ لَحْمَ. وَخُذْ مَعَكَ عِجلاً وَقُلْ لَهُمْ: ‹جِئتُ لِأُقَدِّمَ للهِ ذَبِيحَةً.›

3 и покани Есей на жертвата. Тогава Аз ще ти покажа какво да правиш; и ще помажеш този, когото ти посоча по име.

وَادعُ يَسَّى إلَى الذَّبِيحَةِ. وَبَعدَ ذَلِكَ سَأُرِيكَ ما يَنبَغِي أنْ تَفعَلَهُ. يَنْبَغِي أنْ تَمسَحَ الشَّخصَ الَّذي أُرِيكَ إيّاهُ.»

4 С амуил направи каквото каза Господ и отиде във Витлеем. А градските старейшини го посрещнаха разтреперани и го запитаха: С мир ли идваш?

فَفَعَلَ صَمُوئِيلُ كَما قالَ لَهُ اللهُ. فَذَهَبَ إلَى بَيتَ لَحْمَ. فارتَعَدَ شُيُوخُ بَيتَ لَحْمَ خَوفاً. وَاستَقبَلُوا صَمُوئِيلَ وَسَألُوهُ: «هَلْ أنتَ هُنا فِي مَهَمَّةِ سَلامٍ؟»

5 Т ой отговори: С мир. Идвам да пожертвам на Господа. Осветете се и елате с мене на жертвата. И той освети Есей и синовете му и ги покани на жертвата.

فَأجابَ: «أنا هُنا في مَهَمَّةِ سَلامٍ. فَقَدْ جِئتُ لِأُقَدِّمَ ذَبِيحَةً للهِ. طَهِّرُوا أنفُسَكُمْ وَتَعالَوا لِلاشتِراكِ فِي الذَّبِيحَةِ مَعِي.» وَطَهَّرَ صَمُوئِيلُ يَسَّى وَأولادَهُ. ثُمَّ دَعاهُمْ صَمُوئِيلُ إلَى المَجِيءٍ وَالاشتِراكِ فِي الذَّبِيحَةِ.

6 И когато те влизаха и Самуил видя Елиав, си каза: Със сигурност този е помазаникът, когото Господ е избрал.

فَلَمّا وَصَلَ يَسَّى وَأولادُهُ، رَأى صَمُوئِيلُ ألِيآبَ. فَفَكَّرَ في نَفسِهِ: «لا شَكَّ أنَّ هَذا هُوَ الرَّجُلُ الَّذِي اختارَهُ اللهُ.»

7 Н о Господ каза на Самуил: Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил. Защото не гледам, както гледа човек; понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.

لَكِنَّ اللهَ قالَ لِصَمُوئِيلَ: «صَحِيحٌ أنَّ أليآبَ طَوِيلٌ وَوَسِيمٌ، لَكِنْ لا تُدخِلْ هَذِهِ الأُمُورَ فِي اعتبارِكَ. فَاللهُ لا يَنظُرُ إلَى ما يَراهُ النّاسُ. هُوَ لا يَنظُرُ إلَى مَظهَرِ الإنسانِ، وَإنَّما إلَى قَلبِهِ. فَلَيسَ أليآبُ هُوَ الَّذِي اختَرتُهُ.»

8 Т огава Есей повика Авинадав и го накара да мине пред Самуил. А Самуил каза: И този не е избрал Господ.

ثُمَّ دَعا يَسَّى ابنَهُ الثّانِي أبِينادابَ. فَمَرَّ أبِينادابُ مِنْ أمامِ صَمُوئِيلَ. فَقالَ صَمُوئِيلُ: «لا، لَيسَ هَذا هُوَ الَّذِي اختارَهُ اللهُ.»

9 Т огава Есей накара Сама да мине; но Самуил каза: Нито пък този е избраникът на Господ.

ثُمَّ طَلَبَ يَسَّى مِنْ شَمَّةَ أنْ يَمُرَّ مِنْ أمامِ صَمُوئِيلَ. لَكِنَّ صَمُوئِيلَ قالَ: «لَمْ يَختَرِ اللهُ هَذا الرَّجُلَ أيضاً.»

10 И Есей накара да минат и седемте му сина пред Самуил; но Самуил каза на Есей: Господ не е избрал тези.

عَرَضَ يَسَّى أولادَهُ السَّبعَةَ لِصَمُوئِيلَ. لَكِنَّ صَمُوئِيلَ قالَ لِيَسَّى: «لَمْ يَختَرِ اللهُ أيّاً مِنْ هَؤُلاءِ الرِّجالِ.»

11 Т огава Самуил запита Есей: Всичките ти синове ли присъстват тук? Есей отговори: Остава само най-младият. Той пасе овцете. А Самуил му каза: Прати да го доведат; защото няма да седнем около трапезата, докато той не дойде тук.

ثُمَّ سَألَ صَمُوئِيلُ يَسَّى: «ألَدَيكَ أولادٌ غَيرُ هَؤُلاءِ؟» فَأجابَ يَسَّى: «لَدَيَّ ابنٌ آخَرُ، هُوَ الأصغَرُ. لَكِنَّهُ في المَرعَى يَرعَى الغَنَمَ.» فَقالَ صَمُوئِيلُ: «أرسِلْ فِي طَلَبِهِ. أحضِرْهُ هُنا. فَنَحنُ لَنْ نَجلِسَ لِلطّعامِ حَتَّى يَأْتِيَ.»

12 И Есей изпрати и го доведоха. Той беше рус, с хубави очи и красив наглед. И Господ каза: Стани, помажи го, защото това е той.

فَأرسَلَ يَسَّى مَنْ يَستَدْعِي ابنَهُ الأصغَرَ. وَكانَ شابّاً وَسِيماً مَوفُورَ الصِّحَّةِ. فَقالَ اللهُ لِصَمُوئِيلَ: «قُمْ وَامْسَحهُ فَهُوَ الَّذِي اختَرتُهُ.»

13 Т огава Самуил взе рога с мирото и го помаза пред братята му; и Господният Дух дойде със сила върху Давид от същия ден и нататък. Тогава Самуил стана и си отиде в Рама. Злият дух в Саул

فَأخَذَ صَمُوئِيلُ قَرنَ الزَّيتِ وَسَكَبَ الزَّيتَ عَلَى الابنِ الأصغَرِ لِيَسَّى أمامَ إخْوَتِهِ. فَحَلَّ رُوحُ اللهِ بِقُوَّةٍ عَظِيمَةٍ عَلَى داوُدَ مِنْ ذَلِكَ اليَوْمَ. ثُمَّ عادَ صَمُوئِيلُ إلَى بَيتِهِ فِي الرّامَةِ. رُوحٌ شرِّيرٌ يُضايِقُ شاوُل

14 А Господният Дух се беше оттеглил от Саул и зъл дух от Господа го смущаваше.

وَتَرَكَ رُوحُ اللهِ شاوُلَ. ثُمَّ أرسَلَ اللهُ رُوحاً شِرِّيراً لِشاوُلَ، فَسَبَّبَ لَهُ إزعاجاً كَثِيراً.

15 И така, слугите на Саул му казаха: Ето, смущава те зъл дух от Бога;

فَقالَ خُدّامُ شاوُلَ لَهُ: «إنَّ الرُّوحَ الشِّرِّيرَ الَّذِي أرسَلَهُ اللهُ يُزعِجُكَ.

16 з атова нека господарят ни заповяда на слугите си, които са пред него, за да потърсят човек, който знае да свири на арфа. И когато злият дух от Бога е на тебе, този човек ще свири с ръцете си и ще ти стане по-добре.

فَإنْ أمَرتَنا فَإنَّنا نَبحَثُ لَكَ عَنْ رَجُلٍ يُحسِنُ العَزفَ عَلَى القِيثارِ. فَإذا هاجَمَكَ ذَلِكَ الرُّوحُ الشِّرِّيرُ مِنْ عِندِ اللهِ، يَعزِفُ لَكَ هَذا الرَّجُلُ مُوسِيقَى. حِينَئِذٍ، سَيَذهَبُ عَنكَ الإحساسُ بِالضِّيقِ.»

17 И Саул каза на слугите си: Намерете ми човек, който свири добре, и го доведете при мене.

فَقالَ شاوُلُ لِخُدّامِهِ: «جِدُوا لِي شَخصاً يُحسِنُ العَزفَ وَأحضِرُوهُ لِي.»

18 Т огава един от слугите му проговори: Видях един от синовете на витлеемеца Есей, който знае да свири и е силен и храбър военен мъж. В слово е разумен и е красив човек. И Господ е с него.

فَقالَ أحَدُ الخُدّامِ: «هُناكَ رَجُلٌ اسْمُهُ يَسَّى ساكِنٌ فِي بَيتَ لَحمَ. وَأنا أعرِفُ ابنَهُ. إنَّهُ ماهِرٌ فِي العَزفِ عَلَى القِيثارِ. وَهُوَ أيضاً رَجُلٌ شُجاعٌ وَمُقاتِلٌ جَيِّدٌ. وَهُوَ ذَكِيٌّ وَوَسِيمٌ، وَ اللهُ مَعَهُ.»

19 Т огава Саул проводи пратеници до Есей да кажат: Изпрати ми сина си Давид, който пасе овцете.

فَأرسَلَ شاوُلُ رُسُلَهُ إلَى يَسَّى. فَقالُوا لَهُ: «أرسِلْ إلَى ابنِكَ داوُدَ راعِي الغَنَمِ.»

20 И така, Есей взе един осел, натовари го с хляб и с един мях с вино, и едно яре, и ги прати на Саул със сина си Давид.

فَأعَدَّ يَسَّى هَدِيَّةً لِشاوُلَ، أعَدَّ حِماراً وَخُبزاً وَقِنِّينَةَ نَبِيذٍ وَجَدياً، وَأرسَلَها مَعَ داوُدَ إلَى شاوُلَ.

21 Д авид дойде при Саул и остана да служи при него. Саул го обикна много и Давид му стана оръженосец.

فَذَهَبَ داوُدُ إلَى شاوُلَ وَوَقَفَ أمامَهُ، فَأحَبَّهُ شاوُلُ كَثيراً، فَجَعَلَهُ حامِلَ سِلاحِهِ.

22 А Саул изпрати да кажат на Есей: Нека Давид остане при мене, защото придоби моето благоволение.

وَأرسَلَ شاوُلُ رِسالَةً إلَى يَسَّى، قالَ فِيها: «دَعْ داوُدَ مَعِي لِيَخدِمَنِي، فَقَدْ أحبَبتُهُ كَثِيراً.»

23 И когато злият дух от Бога идваше на Саул, Давид вземаше арфата и свиреше с ръцете си. Тогава Саул се освежаваше и му ставаше добре, и злият дух се оттегляше от него.

وَكُلَّما هاجَمَ الرُّوحُ الشِّرِّيرُ مِنْ عِندِ اللهِ شاوُلَ، كانَ داوُدُ يَأْخُذُ قِيثارَهُ وَيَعزِفُ. حِينَئِذٍ، يُفارِقُهُ الرُّوحُ الشِّرِّيرُ، وَيَزُولُ عَنهُ الإحْساسُ بِالضِّيقِ.