1 С лед това Исус влезе в Йерихон и минаваше през града.

وَدَخَلَ يَسُوعُ أرِيحا وَراحَ يَمشِي فِيها.

2 И , ето, един човек на име Закхей, който беше началник на бирниците и беше богат,

فَجاءَ رَجُلٌ اسْمُهُ زَكّا، وهُوَ رَجُلٌ غَنيٌ مِنْ كِبارِ جامِعِي الضَّرائِبِ،

3 и скаше да види Кой е Исус, но не можеше поради навалицата, защото беше нисък на ръст.

وَأرادَ أنْ يَرَى مَنْ يَكُونُ يَسُوعُ. لَكِنَّهُ عَجِزَ عَنْ رُؤيَتِهِ بِسَبَبِ الحَشدِ، لأنَّهُ قَصِيْرَ القامَةِ.

4 И се завтече напред и се покачи на една дива смокиня, за да Го види; понеже щеше да мине през онзи път.

فَرَكَضَ وَسَبَقَ الجَمِيعَ، وَتَسَلَّقَ شَجَرَةَ جُمِّيْزٍ راجِياً أنْ يَرَى يَسُوعَ الَّذِي كانَ سَيَمُرُّ مِنْ ذَلِكَ المَكانِ.

5 И сус, като дойде на това място, погледна нагоре и му каза: Закхей, слез бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти.

وَعِندَما وَصَلَ يَسُوعُ إلَى المَكانِ، رَفَعَ بَصَرَهُ وَقالَ لَهُ: «يا زَكّا، عَجِّلْ بِالنُّزُولِ، لِأنَّهُ لا بُدَّ أنْ أمْكُثَ اليَومَ فِي بَيتِكَ.»

6 И той побърза да слезе и Го прие с радост.

فَنَزَلَ بِسُرعَةٍ وَاستَضافَهُ فِي بَيتِهِ فَرِحاً.

7 И като видяха това, всички роптаеха и казваха: Отби се при грешен човек.

فَلَمّا رَأى النّاسُ ذَلِكَ، بَدَأُوا يَتَذَمَّرُونَ وَيَقولونَ: «لَقَدْ ذَهَبَ لِيَحِلَّ ضَيفاً عَلَى إنسانٍ خاطِئٍ.»

8 А Закхей стана и каза на Господа: Господи, ето, отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четворно.

أمّا زَكّا فَقَدْ وَقَفَ وَقالَ لِلرَّبِّ: «يا رَبُّ! ها أنا سَأُعطِي نِصفَ ما أملكُهُ لِلفُقَراء. وَإنْ كُنْتُ قَدِ ظَلَمْتُ أحَداً، فَإنِّي سَأُعَوِّضُهُ بِأربَعَةِ أضعافٍ.»

9 И Исус му каза: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.

فَقالَ يَسُوعُ: «اليَومَ جاءَ الخَلاصُ إلَى هَذا البَيتِ. فَهَذا الرَّجُلُ هُوَ أيضاً ابنٌ لإبراهِيمَ.

10 П онеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото. Притча за десетте слуги

لِأنَّ ابنَ الإنسانَ جاءَ لِكَي يَجِدَ الضّائِعِيْنَ فَيُخَلِّصَهُمْ.» استَخدِمْ ما يُعطِيكَ الله

11 И като слушаха това, Той продължи да говори и каза една притча, защото беше близо до Йерусалим и те си мислеха, че Божието царство веднага ще се яви.

وَبَينَما كانَ النّاسُ يَستَمِعُونَ إلَى هَذِهِ الأُمُورِ، رَوَى لَهُمْ يَسوعُ مَثَلاً لِأنَّهُ كانَ قَرِيباً مِنَ مَدينَةِ القُدْسِ، وَظَنَّ النّاسُ أنَّهُ سَيُعلِنُ قِيامَ مَلَكوتَ اللهِ عَلَى الفورِ!

12 З атова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт и да се върне.

فَقالَ لَهُمْ: «ذَهَبَ رَجُلٌ مِنْ أصلٍ كَرِيمٍ إلَى بَلَدٍ بَعِيدٍ لِكَي يُتَوَّجَ مَلِكاً ثُمَّ يَعُودُ.

13 И повика десетима от слугите си и им даде десет мнаси; и им каза: Търгувайте с това, докато дойда.

فَدَعا خُدّامَهُ العَشْرَةَ وَأعطَى كُلَّ واحِدٍ مِنهُمْ قِطعَةً ذَهَبِيَّةً وَقالَ لَهُمْ: ‹تاجِرُوا بِها إلَى أنْ أعُودَ.›

14 Н о неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Не искаме този да царува над нас.

لَكِنَّ أهلَ بِلادِهِ كانُوا يُبغِضُونَهُ، فَأرسَلُوا وَفداً بَعدَهُ لِيَقُولَ: ‹لا نُرِيدُ أنْ يَكُونَ هَذا الرَّجُلُ مَلِكاً عَلَينا!›

15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да повикат при него онези слуги, на които бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.

«إلّا أنَّهُ تُوِّجَ مَلِكاً وَعادَ إلَى وَطَنِهِ. ثُمَّ استَدعَى خُدّامَهُ الَّذِينَ أعطاهُمُ المالَ لِيَعرِفَ مِقدارَ الرِّبحِ الَّذِي حَقَّقُوهُ.

16 И така, дойде първият и каза: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

فَجاءَ الأوَّلُ وَقالَ: ‹يا سَيِّدُ، لَقَدْ رَبِحَتْ قِطعَتُكَ الذَّهَبِيَّةُ عَشْرَ قِطَعٍ أُخْرَى.›

17 И му каза: Хубаво, добър слуга! Понеже в твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.

فَقالَ لَهُ سَيِّدُهُ: ‹أحسَنتَ أيُّها العَبدُ الصّالِحُ. كُنتَ أمِيناً فِي أمرٍ صَغِيرٍ، لِهَذا سَأُعَيِّنُكَ والِياً عَلَى عَشْرِ مُدُنٍ.›

18 Д ойде и вторият и каза: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

«ثُمَّ جاءَ الخادِمُ الثّانِي وَقالَ: ‹يا سَيِّدُ، لَقَدْ رَبِحَتْ قِطعَتُكَ الذَّهَبِيَّةُ خَمسَ قِطَعٍ أُخْرَى.›

19 А каза и на него: Бъди и ти над пет града.

فَقالَ لِهَذا الخادِمِ: ‹سَأُعَيِّنُكَ والِياً عَلَى خَمسِ مُدُنٍ.›

20 Д ойде и друг и каза: Господарю, ето твоята мнаса, която пазих скътана в кърпа,

«ثُمَّ جاءَ خادِمٌ آخَرُ وَقالَ: ‹يا سَيِّدُ، خُذْ قِطعَتُكَ الذَّهَبِيَّةُ. لَقَدْ حَفِظتُها فِي مِندِيلٍ.

21 з ащото се боях от тебе, понеже си строг човек; взимаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.

فَأنا كُنتُ أخشاكَ، لِأنَّكَ إنسانٌ قاسٍ، تَأخُذُ ما لَيسَ لَكَ، وَتَحصُدُ ما لَمْ تَبذُرْ.›

22 Г осподарят му каза: От устата ти ще те съдя, зъл слуга. Знаел си, че съм строг човек, който вземам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял;

«فَقالَ السَّيِّدُ لَهُ: ‹بِكَلامِكَ سَأحكُمُ عَلَيكَ أيُّها الخادِمُ الشِّرِّيرُ. أنتَ تَقُولُ إنَّكَ عَرَفْتَ أنِّي إنسانٌ قاسٍ، آخُذُ ما لَيسَ لِي، وَأحصُدُ ما لَمْ أبذُرْ.

23 т огава защо не вложи парите ми в банката; и аз, като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

فَلِماذا لَمْ تَضَعْ مالِي فِي المَصرِفِ، فَاسْتَرِدَّهُ مَعَ الفائِدَةِ مَتَى عُدْتُ؟›

24 И каза на стоящите до него: Вземете от него мнасата и я дайте на този, който има десет мнаси.

وَقالَ لِلواقِفِينَ عَلَى مَقرُبَةٍ مِنهُ: ‹خُذُوا قِطعَتَهُ الذَّهَبِيَّةَ مِنهُ، وَأعطُوها لِصاحِبِ القِطَعِ الذَّهَبِيَّةِ العَشرَةِ.›

25 ( Казаха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)

«فَقالُوا لَهُ: ‹يا سَيِّدُ، لَدَيهِ عَشرُ قِطَعٍ ذَهَبِيَّةٍ.›

26 К азвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

«فَأجابَ السَّيِّدُ: ‹أقُولُ لَكُمْ، سَيُعطَى المَزِيدُ لِمَنْ يَملِكُ، أمّا الَّذِي لا يَملِكُ شَيئاً، فَسَيُنتَزَعُ مِنهُ حَتَّى ما يَملِكُهُ.

27 А онези мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тук и ги посечете пред мен.

أمّا أعدائِي الَّذِينَ لَمْ يَرضُوا بِأنْ أكُونَ مَلِكاً عَلَيهِمْ، فَأحضِرُوهُمْ إلَى هُنا، وَاذبَحُوهُمْ أمامي.›» يَسُوعُ يَدخُلُ مَدينَةَ القُدس

28 И като изрече това, Исус тръгна напред, като се изкачваше към Йерусалим. Тържественото влизане в Йерусалим

وَبَعدَ أنْ قالَ يَسُوعُ هَذا الكَلامَ تابَعَ طَرِيقَهُ مُتَوَجِّهاً إلَى مَدينَةِ القُدْسِ.

29 И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и им каза:

وَاقتَرَبَ مِنْ بَيتِ فاجِي وَبَيتِ عَنيا عِندَ التَّلَّةِ الَّتِي تُدعَى جَبَلَ الزَّيتُونِ. فَأرسَلَ اثْنَينِ مِنْ تَلامِيذِهِ

30 И дете в селото, което е насреща ви, в което, като влизате, ще намерите едно вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

وَقالَ لَهُما: «اذهَبا إلَى القَريَةِ الَّتِي أمامَكُما. وَعِندَما تَدخُلانِها، سَتَجِدانِ حِماراً صَغِيراً مَربُوطاً لَمْ يَركَبْهُ أحَدٌ مِنْ قَبلُ، فَحُلّاهُ وَأحضِراهُ إلَى هُنا.

31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате?, кажете така: На Господа трябва.

وَإذا سَألَكُمْ أحَدٌ: ‹لِماذا تَحُلّانِهِ؟› قُولا: ‹الرَّبُّ يَحتاجُ إلَيهِ.›

32 И изпратените отидоха и намериха всичко, както им бе казал.

فَذَهَبَ التِّلمِيذانِ وَوَجَدا كُلَّ شَيءٍ كَما قالَ لَهُما يَسُوعُ.

33 И като отвързваха ослето, стопаните попитаха: Защо отвързвате ослето?

وَفيما هُما يَحُلّانِ الحِمارَ، سَألَهُما أصحابُهُ: «لِماذا تَحُلّانِهِ؟»

34 А те отвърнаха: На Господа трябва.

فَقالا: «الرَّبُّ يَحتاجُ إلَيهِ.»

35 И го докараха при Исус; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исус.

فَجاءا بِهِ إلَى يَسُوعَ، وَوَضَعا رِداءَيْهِما عَلَيْهِ، وَأركَبا يَسُوعَ.

36 И когато Той минаваше, хората постилаха дрехите си по пътя.

وَبَينَما كانَ يَسُوعُ مُجتازاً، أخَذَ النّاسُ يَفرِشُونَ أردِيَتَهُمْ عَلَى الطَّرِيقِ.

37 А когато вече се приближаваше до превала на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всички велики дела, които бяха видели, и казваха:

وَاقتَرَبَ مِنْ مُنحَدَرِ جَبَلِ الزَّيتُونِ. حينَئِذٍ ابْتَدَأتْ حُشُودُ أتباعِهِ كُلُّهِمْ يُسَبِّحُونَ اللهَ بِفَرَحٍ بِأصواتٍ عالِيَةٍ مِنْ أجلِ كُلِّ المُعجِزاتِ الَّتِي رَأوها.

38 Б лагословен Царят, Който иде в Господнето име! Мир на небето и слава във висините!

فَسَبَّحُوا وَقالوا: ‹مُبارَكٌ المَلِكُ الَّذِي يَأْتِي بِاسْمِ الرَّبِّ! فِي السَّماءِ سَلامٌ، وَالمَجدُ للهِ فِي الأعالِي!›

39 А някои фарисеи от множеството Му казаха: Учителю, смъмри учениците Си.

فَقالَ بَعضُ الفِرِّيسِيِّينَ الَّذِينَ فِي جُمُوعِ النّاسِ لِيَسُوعَ: «يا مُعَلِّمُ، وَبِّخْ تَلامِيذَكَ!»

40 И Той отговори: Казвам ви, че ако тези млъкнат, то камъните ще извикат.

فَأجابَ: «أقُولُ لَكُمُ الحَقَّ، إنْ سَكَتُوا هُمْ، فَسَتَصرُخُ الحِجارَةُ!» يَسُوعُ يَبكِي عَلَى مَدينَةِ القُدْس

41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

وَعِندَما اقتَرَبَ يَسُوعُ، رَأى المَدِينَةَ فَبَكَى عَلَيها.

42 Е х, ако ти бе познал поне в този ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти.

وَقالَ: «لَيتَكِ اليَومَ تَعرِفِينَ مَصدَرَ سَلامِكِ، لَكِنَّ ذَلِكَ مَخفِيٌّ عَنْ عَينَيكِ الآنَ.

43 З ащото ще настанат за тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат валове около тебе, ще те обсадят, ще те притиснат отвред

سَتَأْتِي عَلَيكِ أيّامٌ، يَبنِي فِيها أعداؤُكِ الحَواجِزَ حَولَكِ. سَيُحاصِرُونَكِ وَيَضغَطُونَ عَلَيكِ مِنْ كُلِّ الجِهاتِ.

44 и ще те разорят, и ще избият жителите ти в теб, и няма да оставят в тебе камък върху камък; защото ти не разпозна времето, когато беше посетен.

سَيُدَمِّرُونَكِ أنتِ وَأهلَكِ، وَلَنْ يَترُكُوا حَجَراً عَلَى حَجَرٍ داخِلَ أسوارِكِ، لِأنَّكِ لَمْ تُدرِكِي وَقتَ مَجِيءِ اللهِ إلَيكِ لِكَي يُخَلِّصَكِ.›» يَسُوعُ يَطرُدُ التُّجّارَ مِنْ ساحَةِ الهَيكَل

45 И като влезе в храма, започна да пъди онези, които продаваха; и им казваше: Изгонването на търговците от храма

وَدَخَلَ يَسُوعُ ساحَةَ الهَيكَلِ، وَبَدَأ يَطرُدُ الَّذِينَ كانُوا يَبِيعُونَ هُناكَ.

46 П исано е: "И домът Ми ще бъде молитвен дом"; а вие го направихте "разбойнически вертеп".

وَقالَ: «مَكتُوبٌ: ‹بَيتِي بَيتُ صَلاةٍ،› لَكِنَّكُمْ حَوَّلتُمُوهُ إلَى ‹وَكْرِ لُصُوصِ!›»

47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и водачите на народа се стараеха да Го погубят.

وَكانَ يَسُوعُ يُعَلِّمُ كُلَّ يَومٍ فِي ساحَةِ الهَيكَلِ، فيما كانَ كِبارُ الكَهَنَةِ وَمُعَلِّمُو الشَّرِيعَةِ وَقادَةُ الشَّعبِ يَبحَثُونَ عَنْ طَرِيقَةٍ يَقتُلُونَهُ بِها.

48 Н о не намериха какво да направят, понеже целият народ се прилепваше към Него и Го слушаше.

غَيْرَ أنَّهُمْ لَمْ يَجِدُوا إلَى ذَلِكَ سَبِيلاً، فَقَدْ كانَ كُلُّ النّاسِ مُتَعَلِّقِينَ بِكَلامِهِ.