1 И сторията на Неемия, Ахалиевия син. В месец Хаслев, в двадесетата година, когато бях в столицата Суса,

هَذا هُوَ ما قالَهُ نَحَمْيا بْنُ حَكَلْيا: فِي شَهْرِ كَسلُو مِنَ السَّنَةِ العِشْرِينَ لِحُكْمِ المَلِكِ أرْتَحْشَسْتا، كُنْتُ فِي العاصِمَةِ شُوشَنَ.

2 е дин от братята ми, Ананий, дойде от Юдея, той и някои други; и ги попитах за избавените юдеи, оцелели от плена, и за Йерусалим.

فَجاءَ حَنانِي، وَهُوَ أحَدُ إخْوَتِي، مَعَ بَعضِ رِجالٍ آخَرِينَ مِنْ يَهُوذا. فَسَألْتُهُمْ عَنْ العائِلاتِ اليَهُودِيَّةِ الَّتِي عادَتْ مِنَ الأسْرِ. وَسَألْتُهُمْ عَنِ القُدْسِ أيضاً.

3 И те ми казаха: Останалите, които оцеляха от плена в тамошната област, са в голямо тегло и унижение; и стената на Йерусалим е съборена и портите му са изгорени с огън.

فَأجابُونِي: «إنَّ الَّذِينَ فِي أرْضِ يَهُوذا مِنَ النّاجِينَ مِنَ الأسرِ فِي حالَةٍ مِنَ الضِّيقِ وَالعارِ العَظِيمَينِ، حَيثُ سُورُ القُدْسِ مُهَدَّمٌ، وَأبوابُها مَحْرُوقَةٌ بِالنّارِ!»

4 А когато чух тези думи, седнах и плаках, и тъжах няколко дни; и постих и се молих пред небесния Бог, като казвах:

فَلَمّا سَمِعْتُ هَذا الكَلامَ، جَلَسْتُ وَبَكَيتُ وَنُحتُ أيّاماً كَثِيرَةً وَصُمْتُ وَصَلَّيْتُ لإلَهِ السَّماءِ.

5 М оля Ти се, Господи, Боже небесни, велики и страшни Боже, Който пазиш завет и милост към тези, които Те обичат и изпълняват Твоите заповеди,

وَقُلْتُ: «يا اللهُ ، يا إلَهَ السَّماواتِ، يا اللهُ المَهِيبُ الَّذِي يُحافِظُ عَلَى عَهْدِ مَحَبَّتِهِ وَإخلاصِهِ مَعَ الَّذِينَ يُحِبُّونَهُ وَيُطِيعُونَ وَصاياهُ،

6 д ано ухото Ти сега бъде внимателно и очите Ти отворени, за да слушаш молитвата на Твоя слуга, която принасям сега пред Тебе ден и нощ за Твоите слуги, израелтяните, и като изповядвам греховете на израелтяните, с които сме съгрешили пред Теб. И аз, и бащиният ми дом сме съгрешили;

افتَحْ أُذُنَيكَ وَعَينَيكَ لِكَي تَسمَعَ صَلاتِي أنا عَبدَكَ الَّذِي يُصَلِّي أمامَكَ لَيلَ نَهارَ مِنْ أجلِ عَبِيدِكَ بَنِي إسْرائِيلَ، وَيَعتَرِفُ بِخَطاياهُمْ ضِدَّكَ. أعْتَرِفُ أنَّنِي أنا وَبَيْتُ أبِي أخطَأْنا إلَيكَ.

7 м ного се развратихме пред Теб и не опазихме заповедите, наредбите и законите, които Ти даде на слугата си Моисей.

وَقَدْ أسَأْنا إلَيكَ كَثِيراً، وَلَمْ نُطِعْ وَصاياكَ وَفَرائِضَكَ وَشَرائِعَكَ الَّتِي أعطَيتَها لِعَبدِكَ مُوسَى.

8 С помни си, моля Ти се, словото, което си заповядал на слугата Си Моисей, като си казал: Ако престъпите, Аз ще ви разпръсна между племената;

«تَذَكَّرْ أمرَكَ لِعَبْدِكَ مُوسَى حِينَ قُلْتَ: ‹إنْ لَمْ تَكُونُوا أُمَنَاءَ فَسَأُشَتِّتُكُمْ بَينَ الأُمَمِ.

9 н о ако се обърнете към Мен и пазите заповедите Ми, и ги изпълнявате, то даже ако има от вас изхвърлени до краищата на небесата, и оттам ще ги събера и ще ги доведа на мястото, което избрах, за да настаня там името Си.

أمّا إذا رَجِعْتُمْ إلَيَّ، وَحَرِصْتُمْ عَلَى العَمَلِ بِوَصايايَ، حِينَئِذٍ، حَتَّى لَوْ كانَ المُشَتَّتُونَ مِنْكُمْ فِي آخِرِ الدُّنيا، فَسَأُلَملِمُهُمْ مِنْ هُناكَ، وَسَأُحْضِرُهُمْ إلَى المَكانِ الَّذِي اختَرْتُ أنْ يُعبَدَ فِيهِ اسْمِي.›

10 А тези са Твои слуги и Твой народ, който си избавил с голямата Си сила и с мощната Си ръка.

إنَّهُمْ عَبِيدُكَ وَشَعبُكَ الَّذِي حَرَّرْتَهُمْ بِقُوَّتِكَ العَظِيمَةِ وَيَدِكَ القَوِيَّةِ!

11 М оля Ти се, Господи, да бъде ухото Ти внимателно към молитвата на слугата Ти и към молитвите на слугите Ти, които обичат да се боят от името Ти; и направѝ да благоуспее, моля Ти се, слугата Ти днес и му дай да намери милост пред този човек. (Защото аз бях виночерпец на царя.)

يا رَبُّ، لِتَنْتَبِهْ أُذُناكَ إلَى صَلاتِي أنا عَبْدَكَ، وَلِصَلاةِ جَمِيعِ عَبِيدِكَ الَّذِينَ يَجِدُونَ لَذَّةً فِي إكرامِكَ وَإجلالِ اسْمِكَ. فَوَفِّقِ اليَوْمَ عَبْدَكَ، لَعَلِّي أحظَى بِرِضَى المَلِكِ.» فَقَدْ كُنْتُ حِينَئِذٍ مَسؤُولاً عَنْ تَقدِيمِ الخَمْرِ لِلمَلِكِ.