1 К олко са красиви краката ти с чехлите, дъще на княза! Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, изделие на художнически ръце;

ما أجْمَلَ قَدَمَيكِ فِي الحِذاءِ، يا نَبِيلَةَ الأصلِ! مُنعَطَفاتُ فَخذَيكِ كَحِلِيٍّ صَنَعَها صانِعٌ ماهِرٌ.

2 п ъпът ти е като обла чаша, от която не липсва подправено вино; коремът ти е като житен копен, ограден с кремове;

سُرَّتُكِ كَطاسٍ مُدَوَّرَةٍ لا تَنقُصُها خَمرٌ مَمزُوجَةٌ. بَطنُكِ كَكَومَةٍ مِنَ القَمحٍ، مُحاطٌ بِالزُّهُورِ.

3 д вете ти гърди са като две сърнички близнета;

ثَدْياكِ كابنَيِّ ظَبيٍ، كَتَوأمَي غَزالٍ.

4 ш ията ти е като стълб от слонова кост; очите ти са като водоемите в Есевон към портата Бат-рабим; носът ти е като ливанската кула, която гледа към Дамаск;

عُنُقُكِ كَبُرجٍ مِنَ العاجِ. عَيناكِ كَبُرجِ حَشْبُونَ عِندَ بَوّابَةِ بَثَّ رَبِّيمَ أنفُكِ كَبُرجِ لُبنانَ الَّذِي يَتَطَلَّعُ نَحوَ دِمَشقَ.

5 г лавата ти върху теб е като Кармил и косите на главата ти - като мораво; царят е запленен от къдриците им.

رَأسُكِ يُتَوِّجُكِ كَجَبَلِ الكَرْمِلِ. خُصلاتُ شَعرِكِ كَسِتارَةٍ أُرجُوانِيَّةٍ، يَتَعَلَّقُ المَلِكُ بِأهدابِها.

6 К олко си хубава и колко приятна, о, възлюбена, в очарованията си!

ما أجْمَلَكِ، وَما أبْهَجَكِ، يا حَبِيبَتِي، أيَّتُها البِنتُ المُبهِجَةُ!

7 Т ова твое тяло прилича на палма и гърдите ти - на гроздове.

جَلِيلَةٌ أنتِ كَشَجَرَةِ نَخِيلٍ، وَثَدْياكِ كَعَناقِيدِ البَلَحِ.

8 К азах: Ще се кача на палмата, ще хвана клончетата ѝ; и, ето, гърдите ти ще бъдат като гроздове на лоза и благовонието на дъха ти - като ябълки,

قُلْتُ سَأتَسَلَّقُ شَجَرَةَ النَّخِيلِ، وَسَأُمسِكُ بَعضَ أغصانِها. لِتَكُنْ كَعَناقِيدِ العِنَبِ ثَدِياكِ، وَكالشَّمسِ رائِحَةُ أنفاسِكِ.

9 и устата ти - като най-хубаво вино, което се поглъща гладко за възлюбения ми, като се плъзва през устните на спящите.

وَفَمُكِ كَأفضَلِ نَبيذٍ. نَعَمْ تَنسابُ بِرِفقٍ مِنْ أجلِ حَبِيبِي، وَتَنتَشِرُ عَلَى شَفَتَيَّ وَأسنانِي. هِيَ تَقُولُ:

10 А з съм на възлюбения си; и неговото желание е за мен.

أنا لِحَبِيبِي، وَهُوَ يَشتاقُ إلَيَّ.

11 Е ла, възлюбени мой, нека излезем на полето, да пренощуваме по селата,

تَعالَ، يا حَبِيبِي، وَلنَذهَبْ إلَى الحَقلِ. لِنُمضِ اللَّيلَةَ فِي القُرَى.

12 д а осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете; там ще ти дам любовта си.

سَنُبَكِّرُ إلَى الكُرُومِ. وَسَنَرَى إنْ كانَت قَد أزهَرَتِ الكُرُومُ، أوْ تَفَتَّحَتِ البَراعِمُ، أوْ تَوَرَّدَ الرُّمّانُ. هُناكَ سَأُعْطِيكَ حُبِّي.

13 М андрагоровите ябълки издават благоухание; и върху врата ни има всякакви изрядни плодове, нови и стари, които съм запазила за тебе, възлюбени мой.

تُطلِقُ وُرُودُ الوُدِّ رائِحَتَها الذَكِيَّةَ، وَكُلُّ أنواعِ أطايِبِ الثِّمارِ القَدِيمَةِ وَالجَدِيدَةِ فَوقَ أبوابِنا، حَفِظتُ هَذِهِ كُلَّها لَكَ يا حَبِيبِي.