1 В нимавайте да изпълнявате всички заповеди, които днес ви заповядвам, за да живеете, да се умножите и да влезете да завладеете земята, за която Господ се е клел на бащите ви.

«فاحْرِصُوا عَلَى إطاعَةِ كُلِّ الوَصايا الَّتِي أُوصِيكُمْ بِها اليَومَ، لِتَحيُوا وَتَزدادُوا وَتَدخُلُوا وَتَمتَلِكُوا الأرْضَ الَّتِي أقسَمَ اللهُ بِأنْ أُعْطِيَها لآبائِكُمْ.

2 И да помниш целия път, по който Господ, твоят Бог, те е водил през тези четиридесет години в пустинята, за да те смири и да те изпита, за да узнае какво има в сърцето ти, дали ще пазиш заповедите Му или не.

وَتَذَكَّرُوا كَيفَ قادَكُمْ إلَهُكُمْ فِي كُلِّ الرِّحلَةِ طِيلَةَ الأربَعِينَ سَنَةً الماضِيَةَ فِي الصَّحراءِ لِيَضغَطَ عَلَيكُمْ وَيَمتَحِنَكُمْ، فَيَعْرِفَ ما فِي قُلُوبِكُمْ إنْ كُنتُمْ تَحفَظُونَ وَصاياهُ أمْ لا.

3 И те смири и като те остави да огладнееш, хранѝ те с манна (която беше храна, непозната на теб и на бащите ти), за да те научи, че човек не живее само с хляб, но че човек живее с всяко слово, което излиза от Господните уста.

فَأدْخَلَكُمْ فِي ضِيقٍ وَأجاعَكُمْ، ثُمَّ أطعَمَكُمُ المَنَّ الَّذِي لَمْ تَكُونُوا تَعرِفُونَهُ لا أنتُمْ وَلا آباؤكُمْ. لَعَلَّكُمْ تَفْهَمُونَ أنَّ الإنسانَ لا يَعِيشُ عَلَى الخُبزِ وَحْدَهُ، بَلْ بِكُلِّ كَلِمَةٍ تَخْرُجُ مِنْ فَمِ اللهِ.

4 О блеклото ти не овехтя, нито кракът ти отече през тези четиридесет години.

ثِيابُكُمُ الَّتِي تَرتَدُونَها لَمْ تَهْتَرئْ، وَأرجُلُكُمْ لَمْ تَتَوَرَّمْ طِيلَةَ هَذِهِ الأربَعِينَ سَنَةً.

5 И така, да се съобразиш, че както човек наказва сина си, така и Господ, твоят Бог, наказва тебе.

فَلْتُدْرِكْ قُلُوبُكُمْ أنَّ إلهَكُمْ يُؤَدِّبُكُمْ كَما يؤدِّبُ الأبُ ابْنَهُ.

6 З атова да пазиш заповедите на Господа, твоя Бог, да ходиш в пътищата Му и да се боиш от Него.

«فَأطِيعُوا وَصايا إلَهِكُمْ باتِّباعِهِ وَإكْرامِهِ وَمَهابَتِهِ.

7 З ащото Господ, твоят Бог, те завежда в добра земя, в земя, богата с водни потоци, с източници и дълбоки извори, които извират в долини и планини;

لِأنَّ إلَهَكُمْ سَيُحضِرُكُمْ إلَى أرْضٍ طَيِّبَةٍ، فِيها جَداوِلٌ وَيَنابِيعٌ وَعُيُونُ ماءٍ تَتَدَفَّقُ فِي الأودِيَةِ وَفِي التِّلالِ.

8 в земя, богата с жито, ечемик, лозя, смокини и нарове; в земя, богата с маслини и мед;

إلَى أرْضِ قَمْحٍ وَشَعِيرٍ وَكُرُومِ عِنَبٍ وَأشجارِ تِينٍ وَرُمّانٍ وَزَيتُونٍ وَعَسَلٍ.

9 в земя, където няма да ядеш хляб оскъдно и в която няма да си в нужда от нищо; в земя, чиито камъни са желязо и от чиито планини ще копаеш мед.

إلَى أرْضٍ لا يَقِلُّ فِيها طَعَامُكُمْ، وَلا يَنْقُصُكُمْ شَيءٌ. أرْضٍ صُخُورُها مِنْ حَدِيدٍ، وَمِنْ تِلالِها تَستَخرِجُونَ نُحُاساً.

10 Щ е ядеш и ще се наситиш, и ще благословиш Господа, твоя Бог, за добрата земя, която ти е дал.

فَتَأْكُلُونَ وَتَشبَعُونَ وَتَحْمَدُونَ إلَهَكُمْ بِسَبَبِ الأرْضِ الَّتِي أعْطاها لَكُمْ. لا تَنسَوْا إلَهَكُم

11 В нимавай да не забравиш Господа, твоя Бог, и да не престъпваш заповедите Му, законите Му и наредбите Му, които днес ти предавам,

«فاحرِصُوا عَلَى أنْ لا تَنسَوا إلَهَكُمْ ، بِأنْ تَتَراجَعُوا عَنْ حِفظِ وَصاياهُ وَشَرائِعِهِ وَفَرائِضِهِ الَّتِي أُوصِيكُمُ اليَومَ بِها.

12 д а не би, като ядеш и се наситиш, и построиш добри къщи, и живееш в тях,

وَحِينَ تَأْكُلُونَ وَتَشبَعُونَ وَتَبنُونَ بُيُوتاً جَمِيلَةً لِتَسكُنُوا فِيها،

13 и като се умножат говедата ти и овцете ти, и се умножат среброто ти и златото ти, и се умножи всичко, което имаш,

وَتَزدادُ أبقارُكُمْ وَأغنامُكُمْ، وَتَكثُرُ فِضَّتُكُمْ وَذَهَبُكُمْ، وَيَزدادُ كُلُّ ما هُوَ لَكُمْ.

14 т огава да се възгордее сърцето ти и да забравиш Господа, твоя Бог, Който те е извел от Египетската земя, от дома на робството;

حِينَئِذٍ، لا تَتَكَبَّرُوا، فَتَنسَوا إلَهَكُمُ الَّذِي أخرَجَكُمْ مِنْ أرْضِ العُبُودِيَّةِ مِصْرَ،

15 К ойто те преведе през голямата и страшна пустиня, където имаше змии усойници, скорпиони и сухи безводни земи; Който ти извади вода от кремъчния камък;

وَقادَكُمْ فِي تِلكَ الصَّحْراءِ الكَبَيرَةِ الفَظِيعَةِ المُرعِبَةِ المَلِيئَةِ بِالثَّعابينِ السّامَّةِ وَالعَقارِبِ. فِي الأرْضِ الجافَّةِ الَّتِي تَخلُو مِنَ الماءِ. فَهُوَ الَّذِي أخرَجَ الماءَ مِنَ الصَّخرِ القاسِي لِأجلِكُمْ.

16 К ойто те хранѝ в пустинята с манна - храна, която не знаеха бащите ти, за да те смири и да те изпита, да ти направи добро в сетнините ти;

هُوَ مَنْ أطعَمَكُمُ المَنَّ فِي الصَّحراءِ، الَّذِي لَمْ يَكُنْ آباؤكُمْ يَعرِفُونَهُ. وَذَلِكَ لِيَضغَطَ عَلَيكُمْ وَيَمتَحِنَكُمْ، كَي تَنجَحُوا وَتَزدَهِرُوا فَي النَّهايَةِ.

17 и да не би да си кажеш: Моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство.

«وَاحذَرُوا مِنْ أنْ تَقُولُوا: ‹قُوَّتُنا وَقُدرَتُنا جَمَعَتا لَنا هَذِهِ الثَّروَةَ.›

18 А да помниш Господа, твоя Бог, защото Той е, Който ти дава сила да придобиеш богатство; за да утвърди завета, за който се е клел на бащите ти, както прави днес.

وَلَكِنْ تَذَكَّرُوا أنَّ إلَهَكُمْ هُوَ مَنْ يُعطِيكُمُ القُوَّةَ لِلحُصُولِ عَلَى الثَّروَةِ، حِفاظاً عَلَى العَهدِ الَّذِي قَطَعَهُ مَعَ آبائِكُمْ كَما هُوَ فاعِلٌ اليَومَ.

19 Н о ако забравиш Господа, твоя Бог, и последваш други богове, служиш им и им се покланяш, заявявам ви днес, че ще бъдете унищожени.

«أمّا إنْ نَسِيتُمْ إلَهَكُمْ ، وَتَبِعتُمْ آلِهِةً أُخْرَى وَعَبَدْتُمُوها وَسَجَدْتُمْ لَها، فَإنِّي أُحَذِّرُكُمُ اليَومَ مِنْ أنَّكُمْ سَتَهلِكُونَ لا مَحالَةَ.

20 Щ е бъдете унищожени, както племената, които Господ изтребва пред вас, защото не послушахте гласа на Господа, вашия Бог.

كَالأُمُمِ الَّتِي سَيُهلِكُها اللهُ أمامَكُمْ عِندَ دُخُولِكُمُ الأرْضَ، هَكَذا أنتُمْ سَتَهلِكُونَ، لِأنَّكُمْ لَمْ تَطِيعُوا إلَهَكُمْ.