1 Т огава Йов отговори:

فَأجابَ أيُّوبُ:

2 М ного такива неща съм слушал; окаяни утешители сте всички.

«استَمَعتُ إلَى هَذِهِ الأفكارِ كُلَّها، وَكُلُّكُمْ مُعَزُّونَ مُتْعِبُونَ.

3 С вършват ли се празните думи? Или какво ти дава смелост, че отговаряш?

أَما مِنْ نِهايَةٍ لِهَذا الكَلامِ الفارِغِ؟ فَما الَّذِي يُزعِجُكُمْ فَتُضْطَرُّونَ لِلكَلامِ؟

4 И аз можех да говоря като вас; ако беше вашата душа на мястото на моята душа, можех да натрупам думи против вас и да клатя глава против вас.

لَوْ كَنتُمْ مَكانِي، لَكُنتُ أستَطِيعُ أنا أيضاً أنْ أتَكَلَّمَ مِثلَكُمْ. أُهاجِمُكُمْ بِالِاتِّهاماتِ، وَأهُزُّ رَأسِي لَكُمْ.

5 Н о аз бих ви подкрепил с устата си и утехата от устните ми би облекчила скръбта ви.

«لَكِنِّي كُنتُ سَأُشَجِّعُكُمْ بِكَلِماتِي، وَأُخَفِّفُ أوجاعَكُمْ بِكَلامٍ مُعَزٍّ.

6 А ко говоря, болката ми не олеква; и ако мълча, доколко съм в покой?

«إنْ تَكَلَّمْتُ، لا يَخِفُّ ألَمِي، وَإنِ امتَنَعْتُ عَنِ الكَلامِ، لا يَتَوَقَفُ.

7 Н о сега Той много ме умори; Ти запусти цялото ми семейство.

ها هُوَ اللهُ يُضعِفُنِي، ألَمْ تُدَمِّرْ يا اللهُ كُلَّ أهلِي؟

8 П окрил си ме с бръчки в свидетелство против мен; и мършавостта ми се издига срещу мен и заявява в лицето ми.

مَلأتَ وَجهِي بِالتَّجاعِيدِ، فَصارَ هَذا شاهِداً ضِدِّي. قامَ جِسْمِي الهَزِيلُ لِيَشهَدَ عَن ذَنبِي.

9 Р азкъсва ме в гнева Си и ме мрази; скърца със зъбите Си против мене; неприятелят ми остри очите си върху мене.

«يُهاجِمُنِي فِي غَضَبِهِ وَيُمَزِّقُنِي، وَهُوَ يَصِّرُّ بِأسنانِهِ عَلَيَّ. وَيَنظُرُ إلَيَّ عَدُوِّي بِكُرْهٍ.

10 З япат против мене с устата си, удрят ме по челюстта с хулене, трупат се всички против мене.

يَفتَحُ النّاسُ أفواهَهُمْ لِيَفتَرِسُونِي. لَطَمُونِي عَلَى وَجهِي استِهزاءً، وَاصطَفُّوا مَعاً ضِدِّي.

11 Б ог ме предаде на неправедния и ме хвърли в ръцете на нечестивите.

أسلَمَنِي اللهُ إلَى الشِّرِّيرِ، وَرَمانِي بَينَ يَدَي الأشْرارِ.

12 Б ях в охолност, но Той ме разкъса, дори ме хвана за врата и ме строши, и ме постави за Свой прицел.

كُنتُ مُرتاحاً فَحَطَّمَنِي. أمسَكَ بِرَقَبَتِي وَكَسَّرَنِي تَكسِيراً. نَصَبَنِي لَهُ هَدَفاً،

13 С трелците Му ме обиколиха; пронизва бъбреците ми и не щади; излива жлъчката ми на земята.

وَأحاطَ بِي رُماةُ سِهامِهِ. شَقَّ كُلْيَتَيَّ شَقّاً دُونَ شَفَقَةٍ. يَسكُبُ مَرارَتِي عَلَى الأرْضِ.

14 С ъсипва ме с удар върху удар; спуска се върху мене като исполин.

يَسحَقُنِي مَرَّةً بَعدَ مَرَّةٍ، وَيَهجُمُ عَلَيَّ كَمُقاتِلٍ.

15 В ретище съших върху кожата си и окалях ро̀га си в пръстта,

«لَبِستُ خَيْشاً عَلَى جِلْدِي، وَمَرَّغتُ كِبرِيائِي فِي التُّرابِ.

16 л ицето ми подпухна от плач и мрачна сянка има върху клепачите ми,

احمَرَّ وَجهِي مِنَ البُكاءِ، وَبَدَتْ حَولَ عَينَيَّ دَوائِرُ سَوداءُ.

17 а ко и да няма неправда в ръцете ми и да е чиста молитвата ми.

مَعَ أنَّ يَدَيَّ لَمْ تُسِيئا لأحَدٍ، وَصَلاتِي نَقِيَّةٌ.

18 О , земьо, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.

«لا تُغَطِّي دَمِي يا أرْضُ، وَلا تَمنَعِي صَرَخاتِي مِنْ أنْ تُسمَعَ.

19 Е то и сега, свидетелят ми е на небесата и свидетелството ми е във височините.

الآنَ يُوجَدُ شاهِدٌ فِي السَّماءِ، وَدَلِيلُ بَراءَتِي فِي الأعالِي.

20 М оите приятели ми се присмиват; но окото ми рони сълзи към Бога,

صاحِبِي يُدافِعُ عَنِّي، بَينَما تَذْرِفُ عَينايَ الدُمُوعَ للهِ.

21 д ано Той сам защити човека пред Бога и човешкия син - пред ближния му!

سَيُحاجِجُ عَنِّي فِي حَضْرَةِ اللهِ، كَإنسانٍ يُدافِعُ عَنْ صَدِيقِهِ.

22 З ащото като се изминат малко години, аз ще отида на път, откъдето няма да се върна.

«لأنَّهُ بَعْدَ سَنَواتٍ قَلِيلَةٍ، سَأمضِي فِي طَرِيقٍ لا أعُودَ مِنها.