1 З ащото, братя, желая да знаете, че макар да са били бащите ни всички под облака и всички да са минали през морето,

أيُّها الإخوَةُ، أُرِيدُ أنْ أُذَكِّرَكُمْ بِأنَّ آباءَنا كانُوا تَحتَ السَّحابَةِ. وَعَبَرُوا جَمِيعاً البَحرَ الأحمَرَ.

2 и в облака, и в морето всички да са били кръстени в Моисей,

وَتَعَمَّدُوا جَمِيعاً فِي السَّحابَةِ وَفِي البَحرِ خاضِعينَ لِمُوسَى.

3 и всички да са яли от същата духовна храна,

وَأكَلُوا جَمِيعاً الطَّعامَ الرُّوحِيَّ نَفسَهُ.

4 и всички да са пили от същото духовно питие (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тази канара беше Христос),

وَشَرِبُوا جَمِيعاً الشَّرابَ الرُّوحِيَّ نَفسَهُ. فَقَدْ كانُوا يَشرَبُونَ مِنَ الصَّخرَةِ الرُّوحِيَّةِ الَّتِي كانَتْ تَتبَعُهُمْ، وَكانَتْ تِلكَ الصَّخرَةُ هِيَ المَسِيحَ.

5 п ак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги повали с мор в пустинята.

لَكِنَّ اللهَ لَمْ يَرضَ عَنْ أكثَرِهِمْ، فَقُتِلُوا فِي البَرِّيَّةِ.

6 А в тези неща те ни станаха поучителен пример, за да не пожелаваме страстно злото, както те го пожелаваха.

وَقَدْ حَدَثَتْ هَذِهِ الأُمُورُ مِثالاً لَنا، لِئَلّا نَكُونَ مِمَّنْ يَشتَهُونَ أُمُوراً شِرِّيرَةً مِثلَهُمْ.

7 Н е бъдете идолопоклонници, както някои от тях, според писаното: "Народът седна да яде и да пие и стана да играе."

فَلا تَكُونُوا عَبَدَةَ أوثانٍ كَما كانَ بَعضٌ مِنهُمْ. كَما يَقُولُ الكِتابُ: «جَلَسَ الشَّعبُ لِيَأكُلُوا وَيَشْرَبُوا، وَنَهَضُوا لِيُرَفِّهُوا عَنْ أنفُسِهِمْ.»

8 Н ито да блудстваме, както блудстваха някои от тях и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.

ولا يَنبَغي أنْ نَزني كَما فَعَلَ بَعضٌ مِنهُمْ، فَسَقَطَ مِنهُمْ ثَلاثَةٌ وَعِشرُونَ ألفاً أمواتاً فِي يَومٍ واحِدٍ!

9 Н ито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха и погинаха от змиите.

وَأنْ لا نُجَرِّبَ المَسِيحَ، كَما فَعَلَ بَعضٌ مِنهُمْ، فَقَتَلَتهُمُ الحَيّاتُ.

10 Н ито роптайте, както възроптаха някои от тях и бяха поразени от погубителя.

وَلا تَتَذَمَّرُوا، كَما فَعَلَ بَعضٌ مِنهُمْ، فَأماتَهُمُ المَلاكُ المُهلِكُ.

11 А всичко това им се случи за пример и се написа за поука за нас, върху които са дошли последните времена.

حَدَثَتْ لَهُمْ هَذِهِ مِثالاً لَنا، وَكُتِبَتْ مِنْ أجلِ تَحذِيرِنا، نَحنُ الَّذِينَ أدرَكَتْنا نِهايَةُ العُصُورِ.

12 З атова който мисли, че стои, нека внимава да не падне.

فَليَحذَرْ مَنْ يَظُنُّ أنَّهُ ثابِتٌ لِئَلّا يَسقُطَ.

13 Н икакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; но верен е Бог, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, а заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.

لَمْ تُصِبكُمْ تَجرِبَةٌ لا تَأتِي عَلَى غَيرِكُمْ مِنَ البَشَرِ، لَكِنْ يُمكِنُكُمْ أنْ تَثِقُوا بِاللهِ الَّذي لا يَسمَحُ بِأنْ تُجَرَّبُوا فَوقَ طاقَتِكُمْ، بَلْ يُوفِّرُ مَعَ التَّجرِبَةِ مَنفَذاً، لِكَيْ تَقدِرُوا أنْ تَحتَمِلُوا.

14 З атова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството.

وَخُلاصَةُ الحَدِيثِ، أيُّها الإخوَةُ الأحِبّاءُ، اهرُبُوا مِنْ عِبادَةِ الأوثانِ.

15 Г оворя като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.

أنا أُحَدِّثُكُمْ كَعُقَلاءَ، فَاحكُمُوا بِأنفُسِكُمْ عَلَى ما أقُولُ.

16 Ч ашата, която бе благословена и която ние благославяме, не е ли това, да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?

ألَيسَتْ كَأْسُ البَرَكَةِ الَّتِي نُبارِكُ اللهَ مِنْ أجلِها، هِيَ أنْ نَشتَرِكَ مَعاً فِي دَمِ المَسِيحِ؟ ألَيسَ الخُبزُ الَّذِي نَكسِرُهُ، هُوَ أنْ نَشتَرِكَ فِي جَسَدِ المَسِيحِ؟

17 З ащото ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участваме.

فَالرَّغِيفُ الواحِدُ مِنَ الخُبزِ يَعنِي أنَّنا نَحنُ الكَثِيرِينَ نُؤَلِّفُ جَسَداً واحِداً، لِأنَّ لَنا جَمِيعاً نَصِيباً فِي الرَّغِيفِ.

18 В ижте Израел по плът: тези, които ядат жертвите, нямат ли общение в жертвеника? Тогава какво?

تَأمَّلُوا ما يَفعَلُهُ بَنُو إسرائِيلَ. ألَيسَ الَّذِينَ يَأكُلُونَ الذَّبائِحَ، هُمْ مُشارِكُونَ فِي المَذبَحِ؟

19 К азвам ли аз, че идоложертвеното е нещо или че идолът е нещо? Не.

فَماذا أعنِي بِهَذا؟ هَلْ أعنِي أنَّ لِلطَّعامِ المَذبُوحِ لِلأوثانِ قِيمَةً، أوْ أنَّ لِلوَثَنِ قِيمَةً؟

20 Н о казвам, че онова, което жертват езичниците, жертват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.

لا، بَلْ ما أعنِيهِ هُوَ أنَّ ما يُضَحِّي بِهِ هَؤُلاءِ النّاسُ فَإنَّما يُضَحُّونَ بِهِ لِلأرواحِ الشِّرِّيرَةِ، لا للهِ! وَأنا لا أُرِيدُكُمْ أنْ تَكُونُوا شُرَكاءَ الأرواحِ الشِّرِّيرَةِ.

21 Н е можете да пиете Господнята чаша и бесовската чаша; не можете да участвате в Господнята трапеза и в бесовската трапеза.

فَلا يُمكِنُكُمْ أنْ تَشرَبُوا كَأْسَ الرَّبِّ وَكَأْسَ الأرواحِ الشِّرِّيرَةِ أيضاً. وَلا يُمكِنُكُمْ أنْ تَشتَرِكُوا فِي مِائِدَةِ الرَّبِّ وَمائِدَةِ الأرواحِ الشِّرِّيرَةِ أيضاً.

22 И ли искаме да подбудим Господа към ревност? Ние по-силни ли сме от Него? Свободата на християнина

أمْ لَعَلَّنا نُحاوِلُ أنْ نُثِيرَ غَيرَةَ الرَّبِّ؟ ألَعَلَّنا أقوَى مِنهُ؟ فَاسْتَخدِمُوا حُرِّيَتَكُمْ لِمَجدِ اللهِ.

23 В сичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.

لِي الحَقُّ فِي أنْ أفعَلَ أيَّ شَيءٍ، لَكِنْ لَيسَ كُلُّ شَيءٍ نافِعاً. لِي الحَقُّ فِي أنْ أفعَلَ أيَّ شَيءٍ، لَكِنْ لَيسَ كُلُّ شَيءٍ يَبنِي.

24 Н икой да не търси своята лична полза, но всеки - ползата на другия.

فَعَلَى كُلِّ واحِدٍ أنْ لا يَنظُرَ إلَى مَصالِحِهِ الشَّخصِيَّةِ، بَلْ إلَى مَصالِحِ الآخَرِينَ.

25 В сичко, което се продава в месарницата, яжте, без да го изпитвате заради съвестта си;

كُلُوا كُلَّ ما يُباعُ فِي المَلحَمَةِ دُونَ استِفسارٍ عَنْ أصلِهِ.

26 з ащото "Господня е земята и всичко, което има в нея".

فَكَما يَقُولُ الكِتابُ: «الأرْضُ وَكُلُّ ما فِيها مُلكٌ لِلرَّبِّ.»

27 А ко някой от невярващите ви покани на угощение и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да го изпитвате заради съвестта си.

وَإذا دَعاكَ شَخصٌ غَيرُ مُؤمِنٍ إلَى طَعامٍ، وَقَبِلْتَ الدَّعوَةَ، فَكُلْ أيَّ شَيءٍ يُوضَعُ أمامَكَ. وَلا تَطرَحْ أسئِلَةً عَنِ اللَّحمِ تَتَعَلَّقُ بِالضَّميرِ.

28 Н о ако някой ви каже: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради този, който ви е известил, и заради съвестта:

لَكِنْ إذا قالَ لَكَ أحَدُهُمْ: «هَذا لَحمٌ قُدِّمَ ذَبِيحَةً لِلأوثانِ،» فَلا تَأكُلْ مِنهُ، مِنْ أجلِ الشَّخصِ الَّذِي أخبَرَكَ، وَمِنْ أجلِ الضَّمِيرِ.

29 с ъвест, казвам, не твоята, а на другия. (Понеже защо да се съди моята свобода от чужда съвест?

لا ضَمِيرِكَ أنتَ، بَلْ ضَمِيرِ الشَّخصِ الآخَرِ. وَهَذا هُوَ السَّبَبُ الوَحِيدُ، إذْ لا يَنبَغي أنْ يُقَيِّدَ حُرِّيَّتِي ضَمِيرُ شَخصٍ آخَرَ.

30 А ко аз с благодарение на Бога участвам в яденето, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)

وَبِما أنِّي آكُلُ شاكِراً، فَلِماذا يُوَجَّهُ إلَيَّ الانتِقادُ بِسَبَبِ شَيءٍ أشكُرُ اللهَ عَلَيهِ؟

31 И така, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава.

فَإنْ كُنتُمْ تَأكُلُونَ أوْ تَشرَبُونَ، أوْ مَهما فَعَلْتُمْ، فَافعَلُوهُ مِنْ أجلِ مَجدِ اللهِ.

32 Н е ставайте съблазън нито на юдеи, нито на гърци, нито на Божията църква;

وَلا تَضَعُوا عَقَباتٍ أمامَ اليَهُودِ وَلا أمامَ غَيرِ اليَهُودِ أوْ أمامَ الَّذِينَ يَنتَمُونَ إلَى كَنِيسَةِ اللهِ.

33 к акто и аз угаждам на всички във всичко, като търся не своята полза, но ползата на мнозина, за да се спасят.

وَأنا أفعَلُ هَذا لإرضاءِ الجَمِيعِ بِكُلِّ طَرِيقَةٍ مُمكِنَةٍ، غَيرَ ساعٍ إلَى ما فِيهِ مَصلَحَتِي بَلْ مَصلَحَةِ الجَمِيعِ، راجِياً أنْ يَخلُصُوا.