1 З ащото, братя, желая да знаете, че макар да са били бащите ни всички под облака и всички да са минали през морето,

Now I would not have you ignorant, brothers, that our fathers were all under the cloud, and all passed through the sea;

2 и в облака, и в морето всички да са били кръстени в Моисей,

and were all baptized into Moses in the cloud and in the sea;

3 и всички да са яли от същата духовна храна,

and all ate the same spiritual food;

4 и всички да са пили от същото духовно питие (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тази канара беше Христос),

and all drank the same spiritual drink. For they drank of a spiritual rock that followed them, and the rock was Christ.

5 п ак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги повали с мор в пустинята.

However with most of them, God was not well pleased, for they were overthrown in the wilderness.

6 А в тези неща те ни станаха поучителен пример, за да не пожелаваме страстно злото, както те го пожелаваха.

Now these things were our examples, to the intent we should not lust after evil things, as they also lusted.

7 Н е бъдете идолопоклонници, както някои от тях, според писаното: "Народът седна да яде и да пие и стана да играе."

Don’t be idolaters, as some of them were. As it is written, “The people sat down to eat and drink, and rose up to play.”

8 Н ито да блудстваме, както блудстваха някои от тях и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.

Let us not commit sexual immorality, as some of them committed, and in one day twenty-three thousand fell.

9 Н ито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха и погинаха от змиите.

Let us not test Christ, as some of them tested, and perished by the serpents.

10 Н ито роптайте, както възроптаха някои от тях и бяха поразени от погубителя.

Don’t grumble, as some of them also grumbled, and perished by the destroyer.

11 А всичко това им се случи за пример и се написа за поука за нас, върху които са дошли последните времена.

Now all these things happened to them by way of example, and they were written for our admonition, on whom the ends of the ages have come.

12 З атова който мисли, че стои, нека внимава да не падне.

Therefore let him who thinks he stands be careful that he doesn’t fall.

13 Н икакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; но верен е Бог, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, а заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.

No temptation has taken you except what is common to man. God is faithful, who will not allow you to be tempted above what you are able, but will with the temptation also make the way of escape, that you may be able to endure it.

14 З атова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството.

Therefore, my beloved, flee from idolatry.

15 Г оворя като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.

I speak as to wise men. Judge what I say.

16 Ч ашата, която бе благословена и която ние благославяме, не е ли това, да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?

The cup of blessing which we bless, isn’t it a sharing of the blood of Christ? The bread which we break, isn’t it a sharing of the body of Christ?

17 З ащото ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участваме.

Because there is one loaf of bread, we, who are many, are one body; for we all partake of the one loaf of bread.

18 В ижте Израел по плът: тези, които ядат жертвите, нямат ли общение в жертвеника? Тогава какво?

Consider Israel according to the flesh. Don’t those who eat the sacrifices participate in the altar?

19 К азвам ли аз, че идоложертвеното е нещо или че идолът е нещо? Не.

What am I saying then? That a thing sacrificed to idols is anything, or that an idol is anything?

20 Н о казвам, че онова, което жертват езичниците, жертват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.

But I say that the things which the Gentiles sacrifice, they sacrifice to demons, and not to God, and I don’t desire that you would have fellowship with demons.

21 Н е можете да пиете Господнята чаша и бесовската чаша; не можете да участвате в Господнята трапеза и в бесовската трапеза.

You can’t both drink the cup of the Lord and the cup of demons. You can’t both partake of the table of the Lord, and of the table of demons.

22 И ли искаме да подбудим Господа към ревност? Ние по-силни ли сме от Него? Свободата на християнина

Or do we provoke the Lord to jealousy? Are we stronger than he?

23 В сичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.

“All things are lawful for me,” but not all things are profitable. “All things are lawful for me,” but not all things build up.

24 Н икой да не търси своята лична полза, но всеки - ползата на другия.

Let no one seek his own, but each one his neighbor’s good.

25 В сичко, което се продава в месарницата, яжте, без да го изпитвате заради съвестта си;

Whatever is sold in the butcher shop, eat, asking no question for the sake of conscience,

26 з ащото "Господня е земята и всичко, което има в нея".

for “the earth is the Lord’s, and its fullness.”

27 А ко някой от невярващите ви покани на угощение и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да го изпитвате заради съвестта си.

But if one of those who don’t believe invites you to a meal, and you are inclined to go, eat whatever is set before you, asking no questions for the sake of conscience.

28 Н о ако някой ви каже: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради този, който ви е известил, и заради съвестта:

But if anyone says to you, “This was offered to idols,” don’t eat it for the sake of the one who told you, and for the sake of conscience. For “the earth is the Lord’s, and all its fullness.”

29 с ъвест, казвам, не твоята, а на другия. (Понеже защо да се съди моята свобода от чужда съвест?

Conscience, I say, not your own, but the other’s conscience. For why is my liberty judged by another conscience?

30 А ко аз с благодарение на Бога участвам в яденето, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)

If I partake with thankfulness, why am I denounced for that for which I give thanks?

31 И така, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава.

Whether therefore you eat, or drink, or whatever you do, do all to the glory of God.

32 Н е ставайте съблазън нито на юдеи, нито на гърци, нито на Божията църква;

Give no occasions for stumbling, either to Jews, or to Greeks, or to the assembly of God;

33 к акто и аз угаждам на всички във всичко, като търся не своята полза, но ползата на мнозина, за да се спасят.

even as I also please all men in all things, not seeking my own profit, but the profit of the many, that they may be saved.