1 И така, тези трима човека престанаха да отговарят на Йов, защото беше праведен пред своите си очи.

So these three men ceased to answer Job, because he was righteous in his own eyes.

2 Т огава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиил, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си вместо Бога;

Then the wrath of Elihu the son of Barachel, the Buzite, of the family of Ram, was kindled against Job. His wrath was kindled because he justified himself rather than God.

3 с ъщо против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Йов, без да му намерят отговор.

Also his wrath was kindled against his three friends, because they had found no answer, and yet had condemned Job.

4 А Елиу беше чакал да говори на Йов, защото другите бяха по-стари от него.

Now Elihu had waited to speak to Job, because they were elder than he.

5 Н о когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тези трима мъже, гневът му пламна. Първа реч на Елиу. Негодуванието на Елиу

When Elihu saw that there was no answer in the mouth of these three men, his wrath was kindled.

6 Т огава вузецът Елиу, син на Варахиил, отговори: Аз съм млад, а вие много стари; затова се посвених и не смеех да ви кажа моето мнение.

Elihu the son of Barachel the Buzite answered, “I am young, and you are very old; Therefore I held back, and didn’t dare show you my opinion.

7 А з казах: Дните нека говорят и многото години нека учат на мъдрост.

I said, ‘Days should speak, and multitude of years should teach wisdom.’

8 Н о има дух в човека; вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.

But there is a spirit in man, and the breath of the Almighty gives them understanding.

9 Н е че хората са велики, затова да са и мъдри, нито че са стари, затова да разбират правосъдието.

It is not the great who are wise, nor the aged who understand justice.

10 И така, казвам: Слушайте мене; нека кажа и аз мнението си.

Therefore I said, ‘Listen to me; I also will show my opinion.’

11 Е то, чаках, докато вие говорехте, слушах разсъжденията ви, когато търсехте какво да кажете;

“Behold, I waited for your words, and I listened for your reasoning, while you searched out what to say.

12 в нимателно ви слушах и, ето, нито един от вас не убеди Йов, нито отговори на думите му;

Yes, I gave you my full attention, but there was no one who convinced Job, or who answered his words, among you.

13 з а да не кажете: Ние намерихме мъдрост; Бог ще го свали, а не човек.

Beware lest you say, ‘We have found wisdom, God may refute him, not man;’

14 П онеже той не е отправил думите си против мене, то и аз няма да му отговоря според вашите речи.

for he has not directed his words against me; neither will I answer him with your speeches.

15 Т е се смайват, не отговарят вече, не намират нито дума да кажат.

“They are amazed. They answer no more. They don’t have a word to say.

16 А да чакам ли аз, понеже те не говорят, понеже стоят и не отговарят вече?

Shall I wait, because they don’t speak, because they stand still, and answer no more?

17 Н ека отговоря и аз от моя страна, нека кажа и аз мнението си.

I also will answer my part, and I also will show my opinion.

18 З ащото съм пълен с думи; духът в мене дълбоко ме притиска.

For I am full of words. The spirit within me constrains me.

19 Е то, коремът ми е като вино неотворено, близо е да се пръсне като нови мехове.

Behold, my breast is as wine which has no vent; like new wineskins it is ready to burst.

20 Щ е проговоря, за да ми стане по-леко; ще отворя устните си и ще отговоря.

I will speak, that I may be refreshed. I will open my lips and answer.

21 Д алеч от мен е да гледам на лице или да полаская човека.

Please don’t let me respect any man’s person, neither will I give flattering titles to any man.

22 З ащото не зная да лаская; иначе Създателят ми би ме премахнал веднага.

For I don’t know how to give flattering titles; or else my Maker would soon take me away.