1 К ой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата? Мъдростта на човека просветлява лицето му и коравината на лицето му се променя.

Who is like the wise man? And who knows the interpretation of a thing? A man’s wisdom makes his face shine, and the hardness of his face is changed.

2 А з те съветвам да пазиш царската заповед, а най-вече заради клетвата пред Бога.

I say, “Keep the king’s command!” because of the oath to God.

3 Н е бързай да излезеш от присъствието му; не постоянствай в лоша работа, защото той върши всичко каквото иска,

Don’t be hasty to go out of his presence. Don’t persist in an evil thing, for he does whatever pleases him,

4 т ъй като думата на царя има власт и кой ще му каже: Какво правиш?

for the king’s word is supreme. Who can say to him, “What are you doing?”

5 К ойто пази заповедта, няма да види нещо зло; и сърцето на мъдрия познава, че има и време, и осъждане за непокорството.

Whoever keeps the commandment shall not come to harm, and his wise heart will know the time and procedure.

6 П онеже за всяко нещо има време и отсъждане; защото човекът е твърде окаян,

For there is a time and procedure for every purpose, although the misery of man is heavy on him.

7 п онеже не знае какво има да стане; защото кой може да му каже как ще бъде?

For he doesn’t know that which will be; for who can tell him how it will be?

8 Н яма човек, който да има власт над духа, за да задържи духа, нито да има власт над деня на смъртта; и в тази война няма уволнение, нито нечестието ще избави онези, които са предадени на него.

There is no man who has power over the spirit to contain the spirit; neither does he have power over the day of death. There is no discharge in war; neither shall wickedness deliver those who practice it.

9 В сичко това видях, като занимах сърцето си с всяко дело, което става под слънцето, че има време, когато човек властва над човека за негова вреда.

All this have I seen, and applied my mind to every work that is done under the sun. There is a time in which one man has power over another to his hurt.

10 П ри това видях нечестивите погребани, които бяха идвали и отивали от святото място; и те бяха забравени в града, където бяха постъпили така. И това е суета.

So I saw the wicked buried. Indeed they came also from holiness. They went and were forgotten in the city where they did this. This also is vanity.

11 П онеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, затова сърцето на човешките синове е всецяло предадено да върши зло.

Because sentence against an evil work is not executed speedily, therefore the heart of the sons of men is fully set in them to do evil.

12 А ко и грешникът да върши зло сто пъти и да дългоденства, пак аз зная това, че ще бъде добре на онези, които се боят от Бога, които се боят пред Него;

Though a sinner commits crimes a hundred times, and lives long, yet surely I know that it will be better with those who fear God, who are reverent before him.

13 а на нечестивия няма да бъде добре, нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка, защото той не се бои от Бога.

But it shall not be well with the wicked, neither shall he lengthen days like a shadow; because he doesn’t fear God.

14 И ма една суета, която става на земята: че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, а пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните. Казах, че и това е суета.

There is a vanity which is done on the earth, that there are righteous men to whom it happens according to the work of the wicked. Again, there are wicked men to whom it happens according to the work of the righteous. I said that this also is vanity.

15 З атова аз похвалих веселбата, защото за човека няма по-добро под слънцето освен да яде, да пие и да се весели, и това да му остава от труда му през всички дни на живота му, които Бог му е дал под слънцето.

Then I commended mirth, because a man has no better thing under the sun, than to eat, and to drink, and to be joyful: for that will accompany him in his labor all the days of his life which God has given him under the sun.

16 К огато предадох сърцето си да позная мъдростта и да видя труда, който ставаше по земята, как очите на някои не виждат сън нито денем, нито нощем,

When I applied my heart to know wisdom, and to see the business that is done on the earth (for also there is that neither day nor night sees sleep with his eyes),

17 т огава видях цялото Божие дело, че човек не може да издири делото, което става под слънцето; понеже колкото и да се труди човек да го търси, пак няма да го намери; а дори ако и мъдрият реши да го познае, няма да може да го намери.

then I saw all the work of God, that man can’t find out the work that is done under the sun, because however much a man labors to seek it out, yet he won’t find it. Yes even though a wise man thinks he can comprehend it, he won’t be able to find it.