1 И ма време за всяко нещо и срок - за всяка работа под небето:

For everything there is a season, and a time for every purpose under heaven:

2 в реме за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото;

a time to be born, and a time to die; a time to plant, and a time to pluck up that which is planted;

3 в реме за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене;

a time to kill, and a time to heal; a time to break down, and a time to build up;

4 в реме за плач и време за смях; време за тъга и време за радост;

a time to weep, and a time to laugh; a time to mourn, and a time to dance;

5 в реме за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръщането;

a time to cast away stones, and a time to gather stones together; a time to embrace, and a time to refrain from embracing;

6 в реме за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за хвърляне;

a time to seek, and a time to lose; a time to keep, and a time to cast away;

7 в реме за раздиране и време за шиене; време за мълчание и време за говорене;

a time to tear, and a time to sew; a time to keep silence, and a time to speak;

8 в реме за обичане и време за мразене; време за война и време за мир.

a time to love, and a time to hate; a time for war, and a time for peace.

9 К аква полза за онзи, който работи, от онова, в което се труди той?

What profit has he who works in that in which he labors?

10 В идях труда, който Бог даде на човешките синове, за да се трудят в него.

I have seen the burden which God has given to the sons of men to be afflicted with.

11 Т ой е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е направил Бог.

He has made everything beautiful in its time. He has also set eternity in their hearts, yet so that man can’t find out the work that God has done from the beginning even to the end.

12 П ознах, че няма друго, по-добро за тях, освен да се весели всеки и да благоденства през живота си;

I know that there is nothing better for them than to rejoice, and to do good as long as they live.

13 и още всеки човек да яде и да пие, и да се наслаждава от доброто на целия си труд. Това е дар от Бога.

Also that every man should eat and drink, and enjoy good in all his labor, is the gift of God.

14 П ознах, че всичко, което прави Бог, ще бъде вечно; не е възможно да се прибави към него, нито да се отнеме от него; и Бог е направил това, за да се боят хората от Него.

I know that whatever God does, it shall be forever. Nothing can be added to it, nor anything taken from it; and God has done it, that men should fear before him.

15 К аквото съществува, е станало вече; и каквото и да стане, е станало вече; и Бог ще извика отново онова, което е минало.

That which is has been long ago, and that which is to be has been long ago: and God seeks again that which is passed away.

16 В идях още под слънцето мястото на съда, а там - беззаконието, и мястото на правдата, а там - неправдата. Изводи за живота

Moreover I saw under the sun, in the place of justice, that wickedness was there; and in the place of righteousness, that wickedness was there.

17 К азах си: Бог ще съди праведния и нечестивия; защото има време в Него за всяко нещо и за всяко дело.

I said in my heart, “God will judge the righteous and the wicked; for there is a time there for every purpose and for every work.”

18 К азах в сърцето си относно човешките синове, че това е, за да ги опита Бог и за да видят те, че в себе си са като животни.

I said in my heart, “As for the sons of men, God tests them, so that they may see that they themselves are like animals.

19 З ащото каквото постига човешките синове, постига и животните: една участ имат; както умира единият, така умира и другото. Да! Един дух имат всичките; и човек не превъзхожда в нищо животното, защото всичко е суета.

For that which happens to the sons of men happens to animals. Even one thing happens to them. As the one dies, so the other dies. Yes, they have all one breath; and man has no advantage over the animals: for all is vanity.

20 В сички отиват на едно място; всички са от пръстта и всички се връщат в пръстта.

All go to one place. All are from the dust, and all turn to dust again.

21 К ой знае, че духът на човешките синове възлиза горе и че духът на животното слиза долу, на земята?

Who knows the spirit of man, whether it goes upward, and the spirit of the animal, whether it goes downward to the earth?”

22 И така, видях, че за човека няма по-добро освен да се радва в делата си; защото това е делът му; понеже кой ще го върне назад, за да види онова, което ще бъде след него?

Therefore I saw that there is nothing better, than that a man should rejoice in his works; for that is his portion: for who can bring him to see what will be after him?