1 Д ушата ми се отегчи от живота ми; затова ще се предам на оплакването си, ще говоря в горестта на душата си.

“My soul is weary of my life. I will give free course to my complaint. I will speak in the bitterness of my soul.

2 Щ е кажа на Бога: Недей ме осъжда; покажи ми защо ми ставаш противен.

I will tell God, ‘Do not condemn me. Show me why you contend with me.

3 Д обре ли Ти е да оскърбяваш и да презираш делото на ръцете Си, а да осветляваш решеното от нечестивите?

Is it good to you that you should oppress, that you should despise the work of your hands, and smile on the counsel of the wicked?

4 Т елесни очи ли имаш? Или гледаш, както гледа човек?

Do you have eyes of flesh? Or do you see as man sees?

5 Т воите дни като дните на човека ли са или годините Ти - като човешки дни,

Are your days as the days of mortals, or your years as man’s years,

6 ч е претърсваш беззаконието ми и издирваш греха ми,

that you inquire after my iniquity, and search after my sin?

7 п ри все че знаеш, че не съм нечестив и че никой не може да ме избави от ръката Ти?

Although you know that I am not wicked, there is no one who can deliver out of your hand.

8 Т воите ръце ме създадоха и усъвършенстваха като едно цяло; а пак ли ме съсипваш?

“‘Your hands have framed me and fashioned me altogether, yet you destroy me.

9 П омни, моля, че като глина си ме създал; и в пръст ли ще ме възвърнеш?

Remember, I beg you, that you have fashioned me as clay. Will you bring me into dust again?

10 Н е си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

Haven’t you poured me out like milk, and curdled me like cheese?

11 С кожа и мускули си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел;

You have clothed me with skin and flesh, and knit me together with bones and sinews.

12 ж ивот и благоволение си ми подарил и провидението Ти е запазило духа ми.

You have granted me life and loving kindness. Your visitation has preserved my spirit.

13 Н о при все това - това си криел в сърцето Си; зная, че това е било в ума Ти;

Yet you hid these things in your heart. I know that this is with you:

14 а ко съгреша, ме наблюдаваш и за беззаконието ми няма да ме смяташ невинен.

if I sin, then you mark me. You will not acquit me from my iniquity.

15 А ко съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да вдигна главата си. Пълен съм с позор; но Ти гледай скръбта ми,

If I am wicked, woe to me. If I am righteous, I still shall not lift up my head, being filled with disgrace, and conscious of my affliction.

16 з ащото расте. Гониш ме като лъв и отново се показваш страшен против мен.

If my head is held high, you hunt me like a lion. Again you show yourself powerful to me.

17 О тново издигаш против мене свидетелите Си и увеличаваш гнева Си върху мен; едно след друго войнства ме нападат.

You renew your witnesses against me, and increase your indignation on me. Changes and warfare are with me.

18 И така, защо ме извади Ти от утробата? Иначе бих издъхнал, без да ме е виждало око;

“‘Why, then, have you brought me out of the womb? I wish I had given up the spirit, and no eye had seen me.

19 б их бил, като че не съм бил; от утробата бих бил отнесен в гроба.

I should have been as though I had not been. I should have been carried from the womb to the grave.

20 Д ните ми не са ли малко? И така, престани и ме остави да си отдъхна малко.

Aren’t my days few? Cease then. Leave me alone, that I may find a little comfort,

21 П реди да отида, откъдето няма да се върна, в тъмната земя и в смъртната сянка -

before I go where I shall not return from, to the land of darkness and of the shadow of death;

22 з емя, мрачна като самата тъмнина, земя на мрачна сянка и без никакъв ред, където светлината е като тъмнина.

the land dark as midnight, of the shadow of death, without any order, where the light is as midnight.’”