1 Т огава, като размишлявах отново за всичките неправди, които стават под слънцето, и видях сълзите на онеправданите, че нямаше за тях утешител, и че силата беше в ръката на онези, които ги угнетяваха, а за тях нямаше утешител;

Then I returned and saw all the oppressions that are done under the sun: and behold, the tears of those who were oppressed, and they had no comforter; and on the side of their oppressors there was power; but they had no comforter.

2 з атова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, повече, отколкото живите, които са още живи;

Therefore I praised the dead who have been long dead more than the living who are yet alive.

3 а за по-щастлив и от двамата смятах онзи, който не е бил изобщо, който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

Yes, better than them both is him who has not yet been, who has not seen the evil work that is done under the sun.

4 Т огава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, че поради него на човека завижда ближният му. И това е суета и гонене на вятъра.

Then I saw all the labor and achievement that is the envy of a man’s neighbor. This also is vanity and a striving after wind.

5 Б езумният сгъва ръцете си и яде своята си плът,

The fool folds his hands together and ruins himself.

6 и казва: По-добре една шепа, пълна със спокойствие, отколкото две шепи, пълни с труд и гонене на вятъра.

Better is a handful, with quietness, than two handfuls with labor and chasing after wind.

7 Т огава отново видях само суета под слънцето.

Then I returned and saw vanity under the sun.

8 И ма такъв, който е самичък, който няма другар. Да! Няма нито син, нито брат; но пак няма край на многото му труд, нито се насища окото му с богатство, и той не казва: И така, за кого се трудя аз и лишавам душата си от блага? И това е суета и тежък труд.

There is one who is alone, and he has neither son nor brother. There is no end to all of his labor, neither are his eyes satisfied with wealth. “For whom then, do I labor, and deprive my soul of enjoyment?” This also is vanity. Yes, it is a miserable business.

9 П о-добре са двама, отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си;

Two are better than one, because they have a good reward for their labor.

10 з ащото ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма друг да го вдигне.

For if they fall, the one will lift up his fellow; but woe to him who is alone when he falls, and doesn’t have another to lift him up.

11 И ако легнат двама заедно, ще се стоплят; а един как ще се стопли сам?

Again, if two lie together, then they have warmth; but how can one keep warm alone?

12 И ако някой надвие срещу един, който е сам, двама ще устоят насреща му; и тройното въже не се къса бързо.

If a man prevails against one who is alone, two shall withstand him; and a threefold cord is not quickly broken.

13 П о-добър е беден, но мъдър младеж, отколкото стар, но безумен цар, който не знае вече да приема съвет;

Better is a poor and wise youth than an old and foolish king who doesn’t know how to receive admonition any more.

14 з ащото единият излиза от тъмницата, за да царува, а другият, и цар да се е родил, става сиромах.

For out of prison he came out to be king; yes, even in his kingdom he was born poor.

15 В идях всички живи, които ходят под слънцето, че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

I saw all the living who walk under the sun, that they were with the youth, the other, who succeeded him.

16 н ямаше край на целия народ, на всички, над които е бил той; а идващите след него няма да се зарадват в него. Наистина - и това е суета и гонене на вятъра.

There was no end of all the people, even of all them over whom he was—yet those who come after shall not rejoice in him. Surely this also is vanity and a chasing after wind.