1 В същия ден, като четяха Моисеевата книга и народът слушаше, в нея се намери писано, че амонците и моавците не трябва никога да влизат в Божието общество,

On that day they read in the book of Moses in the audience of the people; and therein was found written, that an Ammonite and a Moabite should not enter into the assembly of God forever,

2 з ащото не посрещнаха израелтяните с хляб и вода, а наеха против тях Валаам, за да ги прокълне; обаче нашият Бог обърна проклятията в благословение.

because they didn’t meet the children of Israel with bread and with water, but hired Balaam against them, to curse them: however our God turned the curse into a blessing.

3 И като чуха закона, отлъчиха от Израел всички чужденци, смесени с него.

It came to pass, when they had heard the law, that they separated from Israel all the mixed multitude.

4 А въпреки това свещеник Елиасив, който надзираваше стаите на дома на нашия Бог, като беше сродник на Товия,

Now before this, Eliashib the priest, who was appointed over the rooms of the house of our God, being allied to Tobiah,

5 п риготви за него голяма стая, където преди слагаха хлебните приноси, ливана, вещите и десятъците от житото, от виното и от дървеното масло, които бяха определени за левитите, за певците и за вратарите, също и приносите за свещениците.

had prepared for him a great room, where before they laid the meal offerings, the frankincense, and the vessels, and the tithes of the grain, the new wine, and the oil, which were given by commandment to the Levites, and the singers, and the porters; and the wave offerings for the priests.

6 Н о когато ставало всичко това, аз не бях в Йерусалим; защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс отидох при царя. И след известно време, като измолих позволение от царя,

But in all this, I was not at Jerusalem; for in the two and thirtieth year of Artaxerxes king of Babylon I went to the king: and after certain days asked I leave of the king,

7 п ак дойдох в Йерусалим и научих за злото, което Елиасив беше направил относно Товия, като приготвил за него стая в дворовете на Божия дом.

and I came to Jerusalem, and understood the evil that Eliashib had done for Tobiah, in preparing him a room in the courts of God’s house.

8 И ми стана много мъчно; затова изхвърлих вън от стаята цялата покъщнина на Товия.

It grieved me severely: therefore I threw all the household stuff of Tobiah out of the room.

9 Т огава заповядах и очистиха стаите, и пак внесох там вещите на Божия дом, хлебните приноси и ливана.

Then I commanded, and they cleansed the rooms: and there brought I again the vessels of God’s house, with the meal offerings and the frankincense.

10 П осле забелязах, че дяловете на левитите не им били давани, така че левитите и певците, които вършеха работата на служенето, бяха побегнали всеки в селото си.

I perceived that the portions of the Levites had not been given them; so that the Levites and the singers, who did the work, had fled everyone to his field.

11 Т огава изобличих по-главните мъже, като казах: Защо е изоставен Божият дом? И събрах побегналите служители и ги поставих на мястото им.

Then I contended with the rulers, and said, “Why is God’s house forsaken?” I gathered them together, and set them in their place.

12 Т огава цяла Юдея донесе в складовете десятъка от житото, от виното и от дървеното масло.

Then brought all Judah the tithe of the grain and the new wine and the oil to the treasuries.

13 И поставих за пазачи на складовете свещеник Селемия и секретаря Садок и от левитите Федайя, и при тях Анан, син на Закхур, син на Матания, защото се смятаха за верни; и работата им беше да раздават на братята си.

I made treasurers over the treasuries, Shelemiah the priest, and Zadok the scribe, and of the Levites, Pedaiah: and next to them was Hanan the son of Zaccur, the son of Mattaniah; for they were counted faithful, and their business was to distribute to their brothers.

14 П омни ме, Боже мой, за това и не заличавай добрините, които сторих за дома на моя Бог и за службата при Него.

Remember me, my God, concerning this, and don’t wipe out my good deeds that I have done for the house of my God, and for its observances.

15 П рез онези дни видях неколцина в Юдея, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Йерусалим в съботен ден; и аз заявих против тях, когато така продаваха храна.

In those days saw I in Judah some men treading wine presses on the Sabbath, and bringing in sheaves, and loading donkeys; as also wine, grapes, and figs, and all kinds of burdens, which they brought into Jerusalem on the Sabbath day: and I testified against them in the day in which they sold food.

16 С ъщо и тиряните, които живееха в града, донасяха риби и всякакви стоки и продаваха в събота на юдеите и в Йерусалим.

There lived men of Tyre also therein, who brought in fish, and all kinds of wares, and sold on the Sabbath to the children of Judah, and in Jerusalem.

17 Т огава изобличих Юдейските благородни, като им казах: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?

Then I contended with the nobles of Judah, and said to them, “What evil thing is this that you do, and profane the Sabbath day?

18 Н е постъпиха ли така бащите ви, така че нашият Бог докара всичкото това зло на нас и на този град? А пък вие умножавате гнева върху Израел, като осквернявате съботата.

Didn’t your fathers do thus, and didn’t our God bring all this evil on us, and on this city? Yet you bring more wrath on Israel by profaning the Sabbath.”

19 З атова, когато започна да мръква в йерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите и заповядах да не се отварят до след съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.

It came to pass that, when the gates of Jerusalem began to be dark before the Sabbath, I commanded that the doors should be shut, and commanded that they should not be opened until after the Sabbath. I set some of my servants over the gates, that no burden should be brought in on the Sabbath day.

20 Т огава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Йерусалим.

So the merchants and sellers of all kinds of wares camped outside of Jerusalem once or twice.

21 И така, аз заявих против тях, като им казах: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще сложа ръка на вас. Оттогава не дойдоха вече в събота.

Then I testified against them, and said to them, “Why do you stay around the wall? If you do so again, I will lay hands on you.” From that time on, they didn’t come on the Sabbath.

22 И заповядах на левитите да се очистват и да идват да пазят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това и се смили над мене според голямата Си милост.

I commanded the Levites that they should purify themselves, and that they should come and keep the gates, to sanctify the Sabbath day. Remember to me, my God, this also, and spare me according to the greatness of your loving kindness.

23 П осле в онези дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки,

In those days also saw I the Jews who had married women of Ashdod, of Ammon, and of Moab:

24 ч иито деца говореха половин азотски, не знаеха юдейски, а говореха на езика на всеки от тези народи.

and their children spoke half in the speech of Ashdod, and could not speak in the Jews’ language, but according to the language of each people.

25 И зобличих ги, проклех ги, бих неколцина от тях, оскубах им космите и ги заклех в Бога, като казах: Да не давате дъщерите си на синовете им и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си.

I contended with them, and cursed them, and struck certain of them, and plucked off their hair, and made them swear by God, “You shall not give your daughters to their sons, nor take their daughters for your sons, or for yourselves.

26 Н е съгреши ли така Израелевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар, подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог и когото Бог направи цар над целия Израел, но и него чужденките жени накараха да съгреши.

Didn’t Solomon king of Israel sin by these things? Yet among many nations was there no king like him, and he was beloved of his God, and God made him king over all Israel. Nevertheless foreign women caused even him to sin.

27 А ние да позволим ли на вас да вършите цялото това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог, като вземате чужденки жени?

Shall we then listen to you to do all this great evil, to trespass against our God in marrying foreign women?”

28 И един от синовете на Йодай, син на първосвещеника Елиасив, беше зет на оронеца Санавалат; затова го изпъдих от мене.

One of the sons of Joiada, the son of Eliashib the high priest, was son-in-law to Sanballat the Horonite: therefore I chased him from me.

29 С помни си за тях, Боже мой, защото са осквернили свещенството и завета на свещенството и левитите.

Remember them, my God, because they have defiled the priesthood, and the covenant of the priesthood, and of the Levites.

30 Т ака ги очистих от всички чужденци и определих отреди за свещениците и левитите, за всеки работата му;

Thus I cleansed them from all foreigners, and appointed duties for the priests and for the Levites, everyone in his work;

31 н аредих и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро.

and for the wood offering, at times appointed, and for the first fruits. Remember me, my God, for good.