1 В същия ден, като четяха Моисеевата книга и народът слушаше, в нея се намери писано, че амонците и моавците не трябва никога да влизат в Божието общество,
В тот день народу читали вслух книгу Закона Моисея и нашли написанным там, что никакого аммонитянина и моавитянина нельзя принимать в Божье общество,
2 з ащото не посрещнаха израелтяните с хляб и вода, а наеха против тях Валаам, за да ги прокълне; обаче нашият Бог обърна проклятията в благословение.
потому что они не встретили израильтян с пищей и водой, но наняли Валаама, чтобы проклясть их. (Но наш Бог превратил проклятие в благословение.)
3 И като чуха закона, отлъчиха от Израел всички чужденци, смесени с него.
Услышав этот закон, они удалили из Израиля всех, кто происходил от чужеземцев. Восстановление порядка в храме
4 А въпреки това свещеник Елиасив, който надзираваше стаите на дома на нашия Бог, като беше сродник на Товия,
Перед этим заботе священника Элиашива были вверены хранилища дома нашего Бога. Он был тесно связан с Товией
5 п риготви за него голяма стая, където преди слагаха хлебните приноси, ливана, вещите и десятъците от житото, от виното и от дървеното масло, които бяха определени за левитите, за певците и за вратарите, също и приносите за свещениците.
и приготовил для него большую комнату, где прежде хранили хлебные приношения, благовония и храмовую утварь, а также десятины зерна, молодого вина и масла, предназначенные по Закону для левитов, певцов и служащих у ворот, а также пожертвования для священников.
6 Н о когато ставало всичко това, аз не бях в Йерусалим; защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс отидох при царя. И след известно време, като измолих позволение от царя,
Но когда все это происходило, меня не было в Иерусалиме, ведь в тридцать второй год правления Артаксеркса, царя Вавилона, я уже вернулся к царю. Некоторое время спустя я отпросился у него
7 п ак дойдох в Йерусалим и научих за злото, което Елиасив беше направил относно Товия, като приготвил за него стая в дворовете на Божия дом.
и вернулся в Иерусалим. Здесь я узнал о зле, которое сделал Элиашив, приготовив во дворах Божьего дома комнату для Товии.
8 И ми стана много мъчно; затова изхвърлих вън от стаята цялата покъщнина на Товия.
Я очень разгневался и выбросил все домашние вещи Товии из комнаты.
9 Т огава заповядах и очистиха стаите, и пак внесох там вещите на Божия дом, хлебните приноси и ливана.
Я приказал очистить комнаты и опять внес в них утварь дома Божьего, хлебные приношения, и благовония.
10 П осле забелязах, че дяловете на левитите не им били давани, така че левитите и певците, които вършеха работата на служенето, бяха побегнали всеки в селото си.
Еще я обнаружил, что доли, предназначенные для левитов, не были им даны и что все левиты и певцы, проводившие служения, вернулись на свои поля.
11 Т огава изобличих по-главните мъже, като казах: Защо е изоставен Божият дом? И събрах побегналите служители и ги поставих на мястото им.
Я упрекнул сановников и спросил их: – Почему оставлен дом Божий? Затем я собрал их и расставил их по местам.
12 Т огава цяла Юдея донесе в складовете десятъка от житото, от виното и от дървеното масло.
Тогда весь народ Иудеи принес в хранилища десятины зерна, молодого вина и масла.
13 И поставих за пазачи на складовете свещеник Селемия и секретаря Садок и от левитите Федайя, и при тях Анан, син на Закхур, син на Матания, защото се смятаха за верни; и работата им беше да раздават на братята си.
Я вверил хранилища заботам священника Шелемии, книжника Цадока и левита по имени Педая и дал им в помощники Ханана, сына Заккура, сына Матфании, потому что эти люди считались надежными. Им было поручено распределять запасы между их собратьями.
14 П омни ме, Боже мой, за това и не заличавай добрините, които сторих за дома на моя Бог и за службата при Него.
Вспомни меня за это, Боже мой, и не изгладь моих благих дел, которые я сделал для дома моего Бога и для его служб. Возобновление соблюдения субботы
15 П рез онези дни видях неколцина в Юдея, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Йерусалим в съботен ден; и аз заявих против тях, когато така продаваха храна.
В те дни я увидел в Иудее людей, которые топтали виноград в давильнях в субботу, завозили снопы с зерном и грузили их на ослов вместе с вином, виноградом, инжиром и всяким другим грузом. И все это они везли в Иерусалим в субботу. Поэтому я предостерег их, чтобы в этот день они не торговали едой.
16 С ъщо и тиряните, които живееха в града, донасяха риби и всякакви стоки и продаваха в събота на юдеите и в Йерусалим.
Люди из Тира, которые жили в Иерусалиме, привозили рыбу и всякие виды товаров и продавали их в Иерусалиме в субботу народу Иудеи.
17 Т огава изобличих Юдейските благородни, като им казах: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?
Я упрекнул знать Иудеи и сказал им: – Что за злое дело вы делаете, оскверняя субботний день?
18 Н е постъпиха ли така бащите ви, така че нашият Бог докара всичкото това зло на нас и на този град? А пък вие умножавате гнева върху Израел, като осквернявате съботата.
Разве не то же самое делали ваши отцы, и наш Бог навел на нас и на этот город всю эту беду? А вы сейчас, оскверняя субботу, разжигаете против Израиля еще больший гнев.
19 З атова, когато започна да мръква в йерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите и заповядах да не се отварят до след съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.
Когда перед субботой у ворот Иерусалима начали опускаться сумерки, я приказал запереть двери и не открывать их, пока не пройдет суббота. Я поставил у ворот несколько человек из своих слуг, чтобы в субботу нельзя было внести никакого груза.
20 Т огава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Йерусалим.
Один или два раза купцы и торговцы всякого рода товаром ночевали вне Иерусалима.
21 И така, аз заявих против тях, като им казах: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще сложа ръка на вас. Оттогава не дойдоха вече в събота.
Но я предостерег их и сказал: – Зачем вы ночуете у стены? Если вы сделаете это еще раз, я применю против вас силу. И с того времени они уже не приходили в субботу.
22 И заповядах на левитите да се очистват и да идват да пазят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това и се смили над мене според голямата Си милост.
Затем я велел левитам очиститься и пойти стеречь ворота, чтобы сохранить субботний день святым. Вспомни меня и за это, Бог мой, и помилуй меня по величию Твоей милости. Запрет на смешанные браки
23 П осле в онези дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки,
Более того, в те дни я видел иудеев, которые женились на женщинах из Ашдода, Аммона и Моава.
24 ч иито деца говореха половин азотски, не знаеха юдейски, а говореха на езика на всеки от тези народи.
Половина их детей говорила на языке Ашдода или на языке какого-нибудь из прочих народов и не умела говорить по-иудейски.
25 И зобличих ги, проклех ги, бих неколцина от тях, оскубах им космите и ги заклех в Бога, като казах: Да не давате дъщерите си на синовете им и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си.
Я упрекал их и призывал на них проклятия. Я бил некоторых из них и таскал за волосы. Я заставил их поклясться Божьим Именем и сказал: – Вы не должны отдавать своих дочерей замуж за сыновей других народов и не должны брать их дочерей в жены своим сыновьям или самим себе.
26 Н е съгреши ли така Израелевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар, подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог и когото Бог направи цар над целия Израел, но и него чужденките жени накараха да съгреши.
Не из-за таких ли вот браков впал в грех царь Израиля Соломон? У многих народов не было царя, подобного ему. Его любил Бог и сделал его царем над всем Израилем, но даже его ввели в грех чужеземные жены.
27 А ние да позволим ли на вас да вършите цялото това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог, като вземате чужденки жени?
Должны ли мы теперь слышать, что и вы совершаете все это страшное зло и нарушаете верность нашему Богу, женясь на чужеземках?
28 И един от синовете на Йодай, син на първосвещеника Елиасив, беше зет на оронеца Санавалат; затова го изпъдих от мене.
Один из сыновей Иоиады, сына первосвященника Элиашива, был зятем хоронитянина Санбаллата. Я прогнал его от себя.
29 С помни си за тях, Боже мой, защото са осквернили свещенството и завета на свещенството и левитите.
Вспомни их, Боже мой, ведь они осквернили священство и завет священства и левитов.
30 Т ака ги очистих от всички чужденци и определих отреди за свещениците и левитите, за всеки работата му;
Так я очистил их от всего иноземного и установил обязанности священникам и левитам, каждому – свое дело.
31 н аредих и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро.
А еще я позаботился о поставке дров в назначенные сроки и о первых плодах. Вспомни меня, Бог мой, мне во благо.