Изход 32 ~ Исход 32

picture

1 А като видя народът, че Моисей се забави да слезе от планината, народът се събра срещу Аарон и му каза: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото този Моисей, човекът, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана.

Увидев, что Моисей медлит спускаться с горы, народ собрался вокруг Аарона и сказал: – Послушай, сделай нам богов, которые пойдут перед нами. А что до этого Моисея, который вывел нас из Египта, – мы не знаем, что с ним случилось.

2 А арон им каза: Извадете златните обици, които са на ушите на жените ви, на синовете ви и на дъщерите ви, и ми ги донесете.

Аарон ответил им: – Снимите золотые серьги с ваших жен, сыновей и дочерей и принесите их мне.

3 И така, целият народ извади златните обици, които бяха на ушите им, и ги донесоха на Аарон.

Народ снял золотые серьги и принес их Аарону.

4 А той, като ги взе от ръцете им, изля от тях фигура на теле и я издяла с длето; и те казаха: Тези са боговете ти, о, Израелю, които те изведоха от Египетската земя.

Он взял то, что они принесли ему, и сделал из этого золота литого тельца, придав ему вид резцом. Тогда они сказали: – Вот твои боги, Израиль, которые вывели тебя из Египта.

5 С лед като видя това, Аарон издигна жертвеник пред него; и Аарон прогласи: Утре ще бъде празник на Господа.

Увидев это, Аарон поставил перед тельцом жертвенник и возвестил: – Завтра – праздник Господу.

6 А на следващия ден, като станаха рано, пожертваха всеизгаряне и принесоха мирни приноси; после народът седна да яде и да пие, и стана да играе.

Встав на следующий день рано утром, они принесли всесожжения и жертвы примирения. Народ сел есть и пить, а потом встал веселиться.

7 Т огава Господ каза на Моисей: Иди, слез, защото се разврати твоят народ, който си извел от Египетската земя.

Тогда Господь сказал Моисею: – Спускайся с горы. Твой народ, который ты вывел из Египта, развратился.

8 С коро се отклониха от пътя, в който съм им заповядал да ходят; изляха си теле от злато, поклониха му се, пожертваха му и казаха: Тези са боговете ти, о, Израелю, които те изведоха от Египетската земя.

Как скоро они уклонились от того, что Я повелел им! Они сделали себе литого тельца, поклонились ему и принесли ему жертвы, говоря: «Вот твои боги, Израиль, которые вывели тебя из Египта».

9 Г оспод каза още на Моисей: Видях този народ и, ето, твърдоглав народ са;

– Я вижу этот народ, – сказал Господь Моисею, – он упрям.

10 и така, сега Ме остави, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а от тебе ще направя велик народ.

Итак, оставь Меня. Я обращу Свой гнев на них и погублю их. Потом Я произведу великий народ от тебя.

11 Т огава Моисей се помоли на Йехова, своя Бог: Господи, защо пламва гневът Ти против народа Ти, който си извел от Египетската земя с голяма сила и мощна ръка?

Но Моисей принялся умолять Господа, своего Бога: – Господи, – сказал он, – зачем Тебе гневаться на Свой народ, который Ты вывел из Египта великой силой и могучей рукой?

12 З ащо да говорят египтяните: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Отвърни се от разпаления Си гняв и се откажи от това зло, което възнамеряваш против народа Си.

Зачем египтянам давать повод говорить: «Он вывел их со злым умыслом, чтобы убить в горах и стереть с лица земли?» Оставь Свой пылающий гнев, смягчись, не наводи на Свой народ беду.

13 С помнѝ си за слугите Си Авраам, Исаак и Израел, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви като небесните звезди и тази цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви и те ще я наследят завинаги.

Вспомни Твоих слуг Авраама, Исаака и Израиля, которым Ты клялся Собой: «Я дам вам столько потомков, сколько на небе звезд. Весь этот край, который Я обещал отдать им, будет достоянием ваших потомков навеки».

14 Т огава Господ се въздържа от злото, което беше казал, че ще направи на народа Си.

Господь смягчился и не навел на Свой народ беду, которой грозил.

15 И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си - плочи, написани и от двете страни; от едната и от другата страна бяха написани.

Моисей повернулся и сошел с горы с двумя каменными плитками свидетельства в руках. Они были исписаны с обеих сторон, спереди и сзади.

16 П лочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание, начертано на плочите.

Бог сделал эти плитки и Он высек на них Свои письмена.

17 А когато Исус Навин чу гласа на народа, който викаше, каза на Моисей: Боен глас има в стана.

Когда Иисус услышал гул кричащего народа, он сказал Моисею: – В лагере шум битвы.

18 А той отговори: Това не е вик за победа, нито вик за поражение; а пеене чувам аз.

Но Моисей ответил: – Это не клич победителей, не плач побежденных: голос поющих я слышу.

19 И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си и ги строши под планината.

Подойдя к лагерю и увидев тельца и пляски, Моисей разгневался. Он бросил каменные плитки, которые нес, разбив их на куски у подножия горы.

20 Т огава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън и като го стри на ситен прах, разпръсна праха по водата и накара Израелевите синове да я изпият.

Он взял сделанного ими тельца и расплавил его в огне. Он стер его в порошок, рассыпал по воде и заставил израильтян пить эту воду.

21 П осле Моисей каза на Аарон: Какво ти стори този народ, че си им навлякъл голям грях?

Он сказал Аарону: – Что сделали тебе эти люди, что ты ввел их в такой страшный грех?

22 А арон отвърна: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че народът упорства в злото.

– Не гневайся, мой господин, – ответил Аарон. – Ты знаешь, как склонны эти люди к злу.

23 П онеже ми казаха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото този Моисей, човекът, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана.

Они сказали мне: «Сделай нам богов, которые пойдут перед нами. А что до этого Моисея, который вывел нас из Египта, мы не знаем, что с ним случилось».

24 И аз им казах: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и направих това теле.

Тогда я сказал им: «У кого есть золотые украшения, пусть снимет их». Они дали мне золото, я бросил его в огонь и вышел этот телец!

25 А Моисей, като видя, че народът беше съблечен (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им),

Моисей увидел, что люди необузданны, потому что Аарон позволил им это на посмешище врагам.

26 М оисей застана при входа на стана и каза: Който е откъм Господа, нека дойде при мен. И при него се събраха всички Левийци.

Он встал у входа в лагерь и сказал: – Кто за Господа – ко мне, – и вокруг него собрались все левиты.

27 Т ой им каза: Така говори Господ, Израелевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам-натам от врата на врата през стана и убийте всеки брат си и всеки другаря си, и всеки ближния си.

Он сказал им: – Так говорит Господь, Бог Израиля: «Все опояшьтесь мечом! Идите через лагерь от одного конца к другому и обратно, убивая братьев, друзей и ближних».

28 И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в този ден от народа паднаха около три хиляди мъже.

Левиты сделали, как повелел Моисей, и в тот день из народа погибло около трех тысяч человек.

29 З ащото Моисей беше казал: Посветете себе си днес на Господа, като се вдигнете всеки против сина си и против брат си, за да ви бъде дадено днес благословение.

Моисей сказал: – Сегодня вы посвятили себя служению Господу ценой сыновей и братьев, и Он благословил вас.

30 А на следващия ден Моисей каза на народа: Вие сте извършили голям грях; но сега ще се изкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви.

На другой день Моисей сказал народу: – Вы совершили страшный грех. Но сейчас я поднимусь к Господу, может быть, я смогу загладить ваш грех.

31 Т огава Моисей се върна при Господа и каза: Уви! Този народ извърши голям грях, че си направиха богове от злато.

Моисей вернулся к Господу и сказал: – Да, эти люди совершили страшный грех, сделав себе золотых богов.

32 Н о сега, ако искаш, прости греха им; но ако не, моля Ти се, заличи мен от книгата, която си написал.

Но теперь, молю, прости их, а если не простишь – так сотри мое имя из книги, которую Ты написал.

33 Н о Господ отговори на Моисей: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си.

Господь ответил Моисею: – Того, кто грешит против Меня, Я сотру из Моей книги.

34 А ти иди сега, води народа на мястото, за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред теб; обаче в деня, когато ги посетя, ще въздам върху тях наказанието за греха им.

А теперь ступай, веди народ туда, куда Я тебе сказал, и Мой Ангел пойдет перед тобой. Но когда придет срок, Я накажу их за грех.

35 Т ака Господ порази народа затова, че направиха телето, което Аарон изработи.

Господь поразил народ мором за то, что они сделали тельца – того, которого изготовил Аарон.