1 Царе 27 ~ 1-я Царств 27

picture

1 Т огава Давид си каза: Най-накрая ще загина един ден от Сауловата ръка. Няма нищо по-добро за мен от това да избягам по-бързо във филистимската земя. Тогава Саул ще се отчае и няма вече да ме търси по всичките предели на Израел; така ще се отърва от ръката му.

Давид подумал про себя: «Теперь я в любой день могу погибнуть от руки Саула. Лучшее, что я могу сделать − это спастись в земле филистимлян. Тогда Саул потеряет надежду найти меня, где бы то ни было в пределах Израиля, и я ускользну из его рук».

2 З атова Давид стана с шестстотинте мъже, които бяха с него, и отиде при гетския цар Анхус, Маоховия син.

Давид вместе с шестью сотнями человек ушел и перебрался к Ахишу, сыну Маоха, царю Гата.

3 И Давид остана да живее при Анхус в Гет, той и мъжете му, всеки със семейството си. Давид беше с двете си жени - езраелката Ахиноам и кармилката Авигея, бившата Навалова жена.

Давид со своими людьми поселился в Гате у Ахиша. У каждого из его людей была семья, и у Давида было две жены: Ахиноамь из Изрееля и Авигайль из Кармила, вдова Навала.

4 К огато известиха на Саул, че Давид е избягал в Гет, той не го потърси повече.

Когда Саулу донесли, что Давид бежал в Гат, он больше не искал его.

5 А Давид каза на Анхус: Ако съм придобил сега твоето благоволение, нека ми се отреди място в някой от градовете в полето, за да живея там. Защо да живее слугата ти при тебе в царския град?

Давид сказал Ахишу: − Если ты расположен ко мне, то отведи мне место в одном из твоих малых городов, чтобы мне там жить. Зачем твоему слуге жить в царском городе вместе с тобой?

6 И в същия ден Анхус му даде Сиклаг; затова Сиклаг принадлежи на Юдовите царе и до днес.

Тогда Ахиш отдал ему Циклаг, который с тех пор и принадлежит царям Иудеи.

7 А времето, което Давид прекара в земята на филистимците, беше една година и четири месеца.

Давид жил на филистимской земле год и четыре месяца.

8 Д авид и мъжете му излязоха и нападнаха гесурийците, гезерейците и амаличаните (защото те отдавна бяха жители на земята), до Сур и дори до Египетската земя.

Он и его люди поднимались и совершали набеги на гешуритов, гирзитов и амаликитян. (С древности эти народы жили на земле, которая простирается до Сура и Египта.)

9 Д авид опустошаваше земята и не оставяше жив нито мъж, нито жена. Грабеше овце, говеда, осли, камили и дрехи, и като се връщаше, отиваше при Анхус.

Всякий раз, когда Давид нападал на эту область, он не оставлял в живых ни мужчины, ни женщины, но забирал овец и волов, ослов, верблюдов и одежду. Затем он возвращался к Ахишу.

10 А Анхус питаше Давид: Къде нападнахте днес? Давид отговаряше: Южната част на Юда и южната земя на кенейците.

Когда Ахиш спрашивал: «На кого вы сегодня делали набег?» − Давид отвечал: «На Негев иудейский» или «На Негев иерахмеельский», или «На Негев кенеев».

11 Д авид не оставяше жив нито мъж, нито жена, които да бъдат доведени в Гет, понеже си казваше: Да не би да ни наклеветят, като кажат: Така направи Давид и такъв е бил обичаят му през цялото време, откакто е живял във филистимската земя.

Он не оставлял в живых ни мужчины, ни женщины, которых можно было бы отвести в Гат, потому что думал: «Они могут донести на нас и сказать: “Вот что сделал Давид”». Он поступал так все то время, пока жил на филистимской земле.

12 А Анхус вярваше на Давид и си казваше: Той е направил себе си съвсем омразен на народа си Израел; затова ще ми бъде слуга завинаги.

Ахиш доверял Давиду и говорил себе: «Его народ Израиль так ненавидит его, что он всегда будет моим слугой».