1 С лед това Езекия прати хора по целия Израел и Юдея, писа още и писма на Ефрем и Манасия да ги поканят да дойдат в Господния дом в Йерусалим, за да направят Пасха на Господа, Израелевия Бог.

Езекия послал объявить по всему Израилю и Иудее и написал письма Ефрему и Манассии, приглашая их прийти в дом Господа в Иерусалиме и отпраздновать Пасху Господу, Богу Израиля.

2 З ащото царят и първенците му, и цялото общество в Йерусалим бяха се съветвали да направят Пасхата във втория месец.

Царь, его приближенные и все собрание в Иерусалиме решили на совете праздновать Пасху во втором месяце.

3 П онеже не бяха могли да я направят в онова време, защото нямаше достатъчно осветени свещеници и народът не се беше събрал в Йерусалим.

Они не могли отпраздновать ее в установленное время, потому что не хватало священников, которые успели бы освятиться, и народ еще не собирался в Иерусалиме.

4 И това нещо се видя право на царя и на цялото общество.

Это решение понравилось и царю, и всему собранию.

5 З атова решиха да прогласят по целия Израел от Вирсавее чак до Дан покана да дойдат, за да направят Пасха на Господа, Израелевия Бог, в Йерусалим; защото отдавна не бяха я празнували според предписанието.

Они решили объявить по всему Израилю, от Вирсавии до Дана, чтобы народ шел в Иерусалим праздновать Пасху Господу, Богу Израиля, потому что ее не отмечали всенародно, как было предписано.

6 И така, бързоходците отидоха с писмата от царя и първенците му по целия Израел и Юдея според царската заповед и казаха: Деца на Израел, обърнете се към Господа, Бога на Авраам, на Исаак и на Израел, за да се обърне Той към останалите от вас, които се избавихте от ръката на асирийските царе.

И гонцы с письмами от царя и его приближенных прошли по всему Израилю и по всей Иудее, возвещая повеления царя: «Народ Израиля, вернитесь к Господу, Богу Авраама, Исаака и Иакова, чтобы Он вернулся к вам, оставшийся народ, уцелевший от рук царей Ассирии.

7 Н е бъдете като бащите и братята ви, които престъпваха против Господа, Бога на бащите си, така че Той ги предаде на опустошение, както виждате.

Не будьте, как ваши отцы и братья, которые нарушили верность Господу, Богу их отцов, за что Он предал их на опустошение, как вы и видите.

8 С ега не закоравявайте врата си, както сториха бащите ви, а се предайте на Господа и влезте в светилището Му, което е осветил завинаги, и служете на Господа, вашия Бог, за да отвърне от вас яростния Си гняв.

Не будьте упрямыми, как ваши отцы; покоритесь Господу. Придите в святилище, которое Он освятил навеки. Служите Господу, вашему Богу, чтобы Его пылающий гнев на вас прекратился.

9 З ащото, ако се обърнете към Господа, то на братята ви и децата ви ще се покаже милост от тези, които са ги пленили, и те ще се върнат в тази земя; защото щедър и милостив е Господ, вашият Бог, и няма да отвърне лицето Си от вас, ако вие се обърнете към Него.

Если вы вернетесь к Господу, то взявшие в плен ваших родичей и детей пожалеют их, и они вернутся в эту страну, потому что Господь, ваш Бог, милостив и милосерден. Он не отвернет от вас Своего лица, если вы возвратитесь к Нему».

10 Т ака бързоходците минаха от град в град през Ефремовата и Манасиевата земя чак до Завулон; но те им се присмяха и се подиграха с тях.

Гонцы ходили из города в город в землях Ефрема и Манассии, до самых рубежей земли Завулона, но народ лишь насмехался и издевался над ними.

11 Н якои обаче от Асир, Манасия и Завулон се смириха и дойдоха в Йерусалим.

И все же некоторые из родов Асира, Манассии и Завулона смирили себя и пришли в Иерусалим.

12 А и над Юдея беше Божията ръка, за да им даде едно сърце да постъпят по заповедта на царя и на първенците според Господнето слово.

Да и в Иудее рука Божья была на народе, даровав им единомыслие, чтобы им выполнить то, что по слову Господа велели царь и его приближенные. Езекия отмечает праздник Пресных хлебов

13 И в Йерусалим се събра много народ, за да честват празника на безквасните хлябове във втория месец; беше твърде голямо събрание.

Огромная толпа народа собралась в Иерусалиме отмечать праздник Пресных хлебов во втором месяце.

14 Т е станаха и премахнаха жертвениците, които бяха в Йерусалим, премахнаха и всички кадилни жертвеници и ги хвърлиха в потока Кедрон.

Они приступили к работе и разрушили в Иерусалиме жертвенники и убрали все жертвенники для возжигания им благовоний, и бросили их в долину Кедрон.

15 Т огава заклаха пасхалните агнета в четиринадесетия ден от втория месец; и свещениците и левитите засрамени се осветиха и внесоха всеизгаряния в Господния дом.

Они закололи пасхального ягненка в четырнадцатый день второго месяца. Священники и левиты, устыдившись, освятились и принесли в Господень дом всесожжения.

16 И застанаха на мястото си според чина си съгласно закона на Божия човек Моисей; и свещениците пръскаха кръвта, като я вземаха от ръката на левитите.

Они встали на свои обычные места, как предписано Законом Моисея, Божьего человека. Священники кропили кровью, которую подавали им левиты.

17 З ащото имаше мнозина в събранието, които не бяха се осветили; затова левитите поеха грижата да заколят пасхалните агнета за всеки, който не беше чист, за да се осветят на Господа.

Так как многие в толпе не освятились, левитам пришлось закалывать пасхальных ягнят за всех, кто был ритуально нечист и не мог посвятить своего ягненка Господу.

18 П онеже голяма част от народа, мнозина от Ефрем, Манасия, Исахар и Завулон, не бяха се очистили, но ядоха Пасхата не според предписанието; защото Езекия се беше помолил за тях, като каза: Благий Господ да бъде милостив към всеки,

Большая часть народа, где было много паломников из родов Ефрема, Манассии, Иссахара и Завулона, не очистилась, но ела Пасху, нарушая предписание.

19 к ойто утвърждава сърцето си да търси Бога, Господа Бога на бащите си, ако и да не е очистен според очистването, изискано за светилището.

Но Езекия помолился за них, сказав: – Пусть простит Господь, Который благ, всякого, кто расположил свое сердце поискам Бога – Господа, Бога его отцов, даже если он поклоняется Ему, будучи нечист по уставу святилища.

20 И Господ послуша Езекия и опрости народа.

Господь услышал Езекию и исцелил народ.

21 Т ака израелтяните, които се намираха в Йерусалим, честваха празника на безквасните хлябове седем дни с голямо веселие; и всеки ден левитите и свещениците славословеха Господа, пеещи с музикални инструменти на Господа.

Израильтяне, которые были в Иерусалиме, отмечали праздник Пресных хлебов семь дней с великой радостью, а левиты и священники каждый день пели хвалебные песни Господу под звуки Господних музыкальных инструментов.

22 Е зекия говорѝ насърчително на всички левити, които разбираха добре Господнята служба. Така през седемте празнични дни те ядяха, като жертваха мирни жертви и славословеха Господа, Бога на бащите си.

Езекия милостиво говорил со всеми левитами, которые обнаружили хорошие познания в Господней службе. В течение семи дней они ели полагавшуюся им долю, приносили жертвы примирения и открыто признавали свои грехи перед Господом, Богом их отцов.

23 Т огава цялото общество се посъветва да празнуват още седем дни; и празнуваха още седем дни с веселие.

Затем все собрание согласилось праздновать праздник еще семь дней, так что они радостно праздновали и эти семь дней.

24 З ащото Юдейският цар Езекия подари на обществото за жертви хиляда телета и седем хиляди овце; а първенците подариха на обществото хиляда телета и десет хиляди овце; и много свещеници осветиха себе си.

Ведь царь Иудеи Езекия распорядился выдать собранию тысячу быков и семь тысяч овец и коз, а приближенные дали им тысячу быков и десять тысяч овец и коз. Много священников подготовилось к священной службе.

25 И всички събрани от Юдея се развеселиха със свещениците и левитите, и всички събрани, надошли от Израел, и чужденците, надошли от Израелавата земя, които живееха в Юдея.

Все собрание Иудеи радовалось вместе со священниками и левитами и всеми, кто собрался из Израиля, считая и чужеземцев, явившихся из Израиля и живших в Иудее.

26 Т ака стана голямо веселие в Йерусалим; защото от времето на Израелевия цар Соломон, Давидовия син, не беше ставало такова нещо в Йерусалим.

В Иерусалиме царила великая радость, ведь со дней царя Израиля Соломона, сына Давида, в Иерусалиме не бывало ничего подобного.

27 С лед това левитите и свещениците станаха и благословиха народа; и гласът им беше послушан от Господа и молитвата им възлезе на небето, Неговото свято обиталище.

Священники и левиты встали благословить народ, и Бог услышал их, потому что их молитва достигла небес, Его святого жилища.