1 С лед тези събития, при царуването на персийския цар Артаксеркс, дойде Ездра, син на Сарайя, син на Азария, син на Хелкия,

После этих событий, в правление царя Персии Артаксеркса, Ездра, сын Сераи, сына Азарии, сына Хелкии,

2 с ин на Селум, син на Садок, син на Ахитов,

сына Шаллума, сына Цадока, сына Ахитува,

3 с ин на Амария, син на Азария, син на Мерайот,

сына Амарии, сына Азарии, сына Мераиофа,

4 с ин на Зария, син на Озия, син на Вукия,

сына Захарии, сына Уззия, сына Буккия,

5 с ин на Ависуя, син на Финеес, син на Елеазар, син на първосвещеника Аарон.

сына Авишуя, сына Пинехаса, сына Элеазара, сына первосвященника Аарона, –

6 Т ози Ездра излезе от Вавилон; и беше книжник, вещ в Моисеевия закон, който Господ, Израелевият Бог, беше дал; и царят му даде всичко, което поиска, понеже ръката на Господа, Неговия Бог, беше над него за добро.

этот Ездра пришел из Вавилона. Он был учителем, сведущим в Законе Моисея, который дал Господь, Бог Израиля. Царь дал ему все, о чем он просил, потому что на нем была рука Господа, его Бога.

7 С ъщо и някои от израелтяните и от свещениците, и певците, вратарите и нетинимите излязоха в Йерусалим в седмата година на цар Артаксеркс.

Некоторые из израильтян и некоторые из священников и левитов, певцов и служащих у ворот и храмовых слуг также пришли в Иерусалим в седьмом году правления царя Артаксеркса.

8 Е здра стигна в Йерусалим в петия месец от седмата година на царя.

Ездра прибыл в Иерусалим в пятый месяц седьмого года царя.

9 З ащото на първия ден от първия месец той тръгна от Вавилон и на първия ден от петия месец стигна в Йерусалим, понеже добрата ръка на неговия Бог беше над него.

Он отправился в путь из Вавилона в первый день первого месяца и прибыл в Иерусалим в пятый день пятого месяца, потому что на нем была милостивая рука его Бога.

10 З ащото Ездра беше утвърдил сърцето си да изучава Господния закон и да го изпълнява, и да учи в Израел наредби и закони. Указ на Артаксеркс за мисията на Ездра

Ведь Ездра посвятил себя изучению и исполнению Господнего Закона и обучению его уставам и постановлениям Израиля. Письмо царя Артаксеркса Ездре

11 А ето препис от писмото, което цар Артаксеркс даде на свещеник Ездра, книжника, вещ в думите на Господните заповеди и в наредбите Му към Израел:

Вот копия письма, которое царь Артаксеркс дал Ездре, священнику и учителю, человеку, сведущему в повелениях и уставах Господа Израиля:

12 А ртаксеркс, цар на царете, към свещеник Ездра, книжника, вещ в закона на небесния Бог, съвършен мир, и прочее.

От Артаксеркса, царя царей, Ездре, священнику, учителю Закона Бога небес: Приветствия.

13 И здавам указ, така че всички, които са от Израелевия народ и от свещениците, и левитите, в царството ми, които биха пожелали доброволно да идат в Йерусалим, да отидат с тебе.

Я повелеваю: всякий из израильтян в моем царстве, включая священников и левитов, кто желает идти в Иерусалим вместе с тобой, может идти.

14 Т ъй като си изпратен от царя и от седемте му съветника да изпиташ за Юдея и Йерусалим според закона на твоя Бог, който е в ръката ти,

Ты посылаешься царем и семью его советниками, чтобы разузнать об Иудее и Иерусалиме по Закону твоего Бога, который в твоей руке.

15 и да занесеш среброто и златото, което царят и съветниците му доброволно принасят на Израелевия Бог, Чието обиталище е в Йерусалим,

Более того, возьми с собой серебро и золото, которое царь и его советники пожертвовали Богу Израиля, Чье жилище в Иерусалиме,

16 к акто и всичкото сребро и злато, което ти би събрал от цялата Вавилонска област, заедно с доброволните приноси на народа и на свещениците, които биха принасяли доброволно за дома на своя Бог в Йерусалим,

а также все серебро и золото, какие найдешь во всей провинции Вавилония, и пожертвования народа и священников на дом их Бога в Иерусалиме.

17 з атова купи веднага с тези пари телета, овни, агнета, с хлебните им приноси и възлиянията им, и ги принеси върху жертвеника на дома на вашия Бог, Който е в Йерусалим.

Немедленно купи на эти деньги быков, баранов и ягнят, вместе с их хлебными приношениями и жертвенными возлияниями и принеси их на жертвенник дома вашего Бога в Иерусалиме.

18 И каквото се види угодно на теб и на братята ти да направите с останалото сребро и злато, направете според волята на вашия Бог.

Ты и твои собратья можете распорядиться остатком серебра и золота по своему усмотрению, как будет на то воля вашего Бога.

19 А съдовете, които са ти дадени за службата на дома на твоя Бог, предай ги пред йерусалимския Бог.

Доставь Богу Иерусалима все вещи, вверенные тебе для служения в доме твоего Бога.

20 И каквото повече би потрябвало за дома на твоя Бог, което стане нужда да изразходваш, изразходвай го от царската съкровищница.

И если еще будут расходы на дом твоего Бога, ты можешь покрыть их из царской сокровищницы.

21 А з, цар Артаксеркс, издавам указ до всички ковчежници, които са отвъд реката, всичко, което би поискал от вас свещеник Ездра, книжникът, вещ в закона на небесния Бог, да бъде дадено веднага,

Итак я, царь Артаксеркс, приказываю всем казначеям провинции за Евфратом, немедленно выдавать все, что бы ни попросил у вас священник Ездра, учитель Закона Бога небесного –

22 д о сто таланта сребро, до сто кора жито, до сто бати вино, до сто бати дървено масло и неопределено количество сол.

до ста талантов серебра, ста кор зерна, ста батов вина, ста батов оливкового масла и соли без меры.

23 К аквото и да е заповядано от небесния Бог, нека се направи точно за дома на небесния Бог, да не би да дойде гняв върху царството на царя и на синовете му.

Что бы ни повелел Бог небесный, пусть с усердием делается для дома Бога небес, чтобы не было гнева на державу царя и его сыновей.

24 П ри това ви известяваме относно свещениците, левитите, певците, вратарите, нетинимите и слугите на този Божий дом, че на никого от тях няма да бъде законно да се наложи данък, мито или пътна повинност.

Знайте также, что у вас нет власти взимать налоги, дань или пошлины ни с кого из священников, левитов, певцов, служителей у ворот, храмовых слуг или других работников в этом Божьем доме.

25 И ти, Ездра, според мъдростта, която имаш от твоя Бог, поставѝ управници и съдии, които да съдят целия народ, който се намира отвъд реката, и те всички да са такива, които знаят законите на твоя Бог; и поучавайте всеки, който не ги знае.

А ты, Ездра, по мудрости твоего Бога, которой обладаешь, назначь правителей и судей, чтобы вершить правосудие всему народу провинции за Евфратом – всем, кто знает законы твоего Бога. А всех, кто не знает их, ты учи.

26 А против всеки, който не пази законите на твоя Бог и царския закон, нека се изпълнява незабавно против него присъдата било за смърт, за заточение, за конфискуване на имот или за затвор.

Всякий, кто не будет слушаться Закона твоего Бога и закона царя, непременно должен быть наказан смертью или изгнанием, или конфискацией имущества, или заключением в темницу.

27 Б лагословен да бъде Господ, Бог на нашите бащи, Който е вложил такава мисъл в сърцето на царя, да прослави дома на Господа, който е в Йерусалим,

Слава Господу, Богу наших отцов, Который вложил в сердце царя желание воздать этим честь дому Господа в Иерусалиме

28 и е направил да намеря милост пред царя и съветниците му, и пред всички силни първенци на царя! Така, понеже ръката на Господа, моя Бог, беше над мене за добро, аз се ободрих и събрах от Израел някои по-видни хора, за да излязат заедно с мен.

и простер ко мне Свою милость перед царем и его советниками, и всеми могущественными царскими приближенными! Так как рука Господа, моего Бога, была на мне, я отважился и собрал вождей из Израиля, чтобы идти со мной.