1 О бходете улиците на Йерусалим и вижте сега, научете се и потърсете по площадите му дали можете да намерите човек - дали има някой, който да постъпва справедливо, да търси честност; и Аз ще простя на този град.

– Пройдите по улицам Иерусалима, посмотрите, разведайте, поищите на площадях: если найдете хотя бы одного человека, поступающего честно и ищущего правды, тогда Я пощажу этот город.

2 З ащото ако и да казват: Заклевам се в живота на Господа!, те наистина лъжливо се кълнат.

Пусть они говорят: «Верно, как и то, что жив Господь», – но их клятвы лживы.

3 Г осподи, очите Ти не търсят ли честност? Ударил си ги, но не ги заболя; изтощил си ги, но не искаха да приемат поправление; втвърдиха лицата си повече от камък; не искаха да се върнат.

– Господи, разве не истины ищут Твои глаза? Ты поражаешь их, а они не чувствуют боли; Ты их сокрушаешь, а они отвергают урок. Лица сделали черствее камня, и отказываются вернуться.

4 Т огава аз казах: Навярно това са сиромасите, те са безумни, защото не знаят пътя Господен, нито закона на своя Бог.

Я думал: «Они бедны и глупы, они не знают пути Господня и Закона своего Бога.

5 Щ е се обърна към големците и ще говоря с тях, защото те знаят пътя Господен, закона на своя Бог, но и те всички са строшили хомота, разкъсали са връзките.

Пойду я к знатным, поговорю с ними; уж они-то знают Господень путь и Закон своего Бога». Но и они разбили ярмо и разорвали оковы.

6 З атова лъв от гората ще ги порази, вълк от пустинята ще ги ограби, рис ще причаква край градовете им; всеки, които излезе оттам, ще бъде разкъсан, защото престъпленията им са много, отстъпничествата им се умножиха.

За это их разорвет лев из зарослей, загрызет волк из иорданской долины. Леопард сторожит у их городов: любой, кто выйдет, будет растерзан, – потому что велик их мятеж, многочисленны их отступничества.

7 К ак ще ти простя това? Децата ти Ме изоставиха и се кълняха в онези, които не са богове; след като ги наситих, те прелюбодействаха и на тълпи отиваха в къщите на блудниците.

– Как Мне тебя простить? Твои дети Меня оставили и клянутся теми, кто вовсе не боги. Я насыщал их, а они изменяли и толпами ходили в дома блудниц.

8 С утрин те са като нахранени коне; всеки цвили след жената на ближния си.

Откормленные, похотливые жеребцы они, каждый ржет на чужую жену.

9 Н яма ли да ги накажа за това?, казва Господ; и душата Ми няма ли да въздаде на такъв народ?

Неужели Я не накажу их за это? – возвещает Господь. – Неужели Я не воздам по заслугам такому народу, как этот?

10 К ачете се на стените му и събаряйте; но не нанасяйте съвършено изтребление; махнете клоните му, защото не са Господни.

Ступайте по его виноградникам и опустошайте их, но не разрушайте их полностью. Отсекайте его ветви – они не принадлежат Господу.

11 З ащото Израелевият дом и Юдовият дом се отнесоха много невярно към Мене, казва Господ.

Дом Израиля и дом Иуды изменили Мне, – возвещает Господь.

12 О трекоха се от Господа, като казаха: Не Той ни заплашва с това; и няма да ни постигне зло, нито ще видим меч или глад;

Они оклеветали Господа, сказав: «Он ничего не сделает! Не придет к нам беда; мы не увидим ни меча, ни голода.

13 п ророците са вятър и слово Господне няма в тях. За самите тях ще се сбъдне това.

Пророки – лишь ветер и нет в них слов Господа. Поступим же с ними по их словам».

14 З атова така казва Господ, Бог на Силите: Понеже изговарят тези думи, ето, Аз ще превърна Моите слова в устата ти в огън и този народ - в дърва, и ще ги изгори.

Поэтому так говорит Господь, Бог Сил: – За эти слова, сказанные ими, Я вложу Мои слова в твои уста как пламя, а этот народ станет дровами, и его пожрет это пламя.

15 Е то, доме Израелев, Аз ще доведа върху вас народ отдалеч, казва Господ; народ траен е той, народ старовременен, народ, чийто език не знаеш, нито разбираш какво говорят.

О дом Израиля, – возвещает Господь, – Я веду против вас народ издалека, сильный народ, древний народ, народ, чей язык ты не знаешь, чья речь тебе непонятна.

16 К олчанът им е като отворен гроб; те всички са юнаци.

Стрелы их – распахнутая гробница; все они – могучие воины.

17 Щ е изпояждат жътвата и хляба ти, които синовете и дъщерите ти трябваше да ядат; ще изпояждат стадата и чердите ти, ще изпояждат лозята и смокините ти, ще разбият с меч укрепените ти градове, на които ти уповаваш.

Съедят они твою жатву и твой хлеб, съедят твоих сыновей и дочерей, съедят твоих овец и волов, съедят твой виноград и инжир. Они разрушат своим мечом укрепленные города, на которые ты надеешься.

18 Н о и в онези дни, казва Господ, не искам да ви нанеса свършено изтребление.

Но даже в те дни, – возвещает Господь, – Я не погублю вас до конца.

19 И когато кажете: Защо Господ, Бог наш, ни направи всичко това? Тогава да им кажеш: Както Ме изоставихте и служихте на чужди богове във вашата земя, така ще служите на чужденци в една земя, която не е ваша.

И когда народ спросит: «Почему Господь, наш Бог, сделал с нами все это?» – ты ответь им: «Так как вы оставили Меня и служили в своей земле чужим богам, вы будете служить иноземцам в земле не вашей».

20 И звестете това на Якововия дом и го прогласете в Юдея, като кажете:

– Объявите дому Иакова, возвестите в Иудее:

21 Ч уйте сега това, глупав и неразумен народ, които имате очи, но не виждате, които имате уши, но не чувате.

Слушай, глупый и безрассудный народ, у которого есть глаза, но который не видит, есть уши, но не слышит!

22 Н е се ли боите от Мене?, казва Господ, няма ли да треперите пред Мене, Който с вечна заповед съм поставил пясъка за граница на морето, която то не може да премине; така че, макар вълните му да се издигат, пак няма да я преодолеят, при все че бучат, пак няма да я преминат?

Разве ты не боишься Меня? – возвещает Господь. – Разве ты передо Мной не трепещешь? Я сделал песок границей морю, вечной гранью, которую не переступить. Волны накатывают, но отступают, ревут, но не в силах переступить.

23 Н о този народ имат бунтовно и непокорно сърце; разбунтуваха се и отидоха.

А у этого народа упрямое и мятежное сердце; они повернулись и ушли прочь.

24 Н е казват в сърцето си: Нека се боим сега от Господа, нашия Бог, Който дава ранния и късния дъжд на времето му, Който пази за нас определените седмици на жътвата.

Не говорят себе: «Убоимся Господа, нашего Бога, Который вовремя посылает нам дожди осенние и весенние и назначает время для жатвы».

25 В ашите беззакония отвърнаха тези неща и вашите грехове ви лишиха от доброто.

Ваши беззакония отняли все это, ваши грехи лишили вас всех благ.

26 З ащото между народа Ми се намират нечестивци, които, като наблюдават, както причакващ ловец, полагат примки, ловят хора.

Есть среди Моего народа неправедные, которые сидят в засаде, как птицеловы, и ставят силки, чтобы ловить людей.

27 К акто клетката е пълна с птици, така къщите им са пълни с плод на измама, чрез която те се възвеличиха и обогатиха.

Как клетки полны птиц, так дома их полны обмана; они возвысились, разбогатели,

28 З атлъстяха, лъщят, дори преляха със своите нечестиви дела; не защитават делото - делото на сирачето, за да благоденстват, и правото на бедните не отсъждат.

разжирели, лоснятся от жира. Их злодействам нет пределов; дела сирот не судят по справедливости, не решают в их пользу и не защищают прав бедных.

29 Н яма ли да ги накажа за това? - казва Господ, душата Ми няма ли да въздаде на такъв народ?

Неужели Я не накажу их за это? – возвещает Господь. – Неужели Я не воздам по заслугам такому народу, как этот?

30 У дивително и ужасно нещо стана в тази страна:

Страшное и ужасное происходит в этой стране:

31 п ророците пророкуват лъжливо и свещениците господстват чрез тях; и народът Ми - така обича; а какво ще правите след края на всичко това?

пророки пророчествуют ложь, священники правят по их указке, а Моему народу все это нравится. Что же вы станете делать, когда наступит конец?