1 С лед време свекърва ѝ Ноемин ѝ каза: Дъще моя, не е ли правилно да потърся дом за тебе, за да благоденстваш?
Однажды ее свекровь Ноеминь сказала ей: – Моя дочь, не должна ли я постараться найти тебе пристанище, чтобы тебе было хорошо?
2 В ооз, с чиито слугини ти работи, е наш роднина. Тази нощ той вее ечемика на хармана.
Разве Боаз, со служанками которого ты была, нам не родственник? Сегодня вечером он веет ячмень на току.
3 И така, умий се, намажи се, премени се и иди на хармана; но не се показвай на Вооз, докато не свърши да яде и пие.
Итак, вымойся, помажься ароматными маслами и надень свои лучшие одежды. Иди на гумно, но не показывайся ему до тех пор, пока он не закончит есть и пить.
4 И като си ляга, забележи мястото, където ще легне, и иди, повдигни завивката откъм краката му и легни; и той ще ти каже какво трябва да направиш.
Когда он ляжет, заметь место, где он лежит. Потом иди, открой покрывало у его ног и ляг. Он скажет тебе, что делать.
5 А тя отговори: Всичко, което ми казваш, ще сторя.
– Я сделаю все, как ты говоришь, – ответила Руфь.
6 И така, Рут отиде на хармана и изпълни всичко, което ѝ беше заръчала свекърва ѝ.
Она пошла на ток и сделала все, что сказала ей сделать ее свекровь.
7 С лед като Вооз яде и пи, и сърцето му се развесели, отиде да си легне край купа ечемик. Тогава Рут дойде тихо, повдигна завивката от краката му и легна при него.
Когда Боаз закончил есть и пить и пришел в хорошее настроение, он пошел и лег у дальнего угла скирды. Руфь тихо подошла, открыла покрывало у его ног и легла.
8 П осред нощ Вооз се стресна и се обърна; и видя, че една жена лежеше до краката му.
В полночь он вздрогнул, повернулся и обнаружил женщину, лежащую у его ног.
9 Т ой каза: Коя си ти? А тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут; и така, простри дрехата си над слугинята си, защото си ми близък сродник.
– Кто ты? – спросил он. – Я твоя служанка Руфь, – сказала она. – Простри надо мной край твоей одежды, ведь ты один из наших ближайших родственников, несущих ответственность за нас.
10 А той каза: Благословена да си от Господа, дъще. Това последно добро дело, което извърши, е по-голямо от предишното, понеже не отиде да търсиш млади мъже, независимо бедни или богати.
– Благослови тебя Господь, моя дочь, – ответил он. – Это доброе дело больше того, которое ты сделала прежде: ты не стала бегать за молодыми мужчинами – ни за богатыми, ни за бедными.
11 И сега, дъще, не бой се! Аз ще направя за тебе всичко, което искаш; защото всички домове от рода ми знаят, че си добродетелна жена.
И теперь, моя дочь, не бойся. Я сделаю для тебя все, о чем ты просишь. Весь мой город знает, что ты достойная женщина.
12 В ярно е, че аз съм близък сродник; има обаче друг сродник, по-близък от мен.
Хотя я и близкий родственник, есть родственник еще ближе меня.
13 О стани тази нощ и утре; ако той иска да изпълни към тебе длъжността на сродник, добре, нека я изпълни; но ако не иска да изпълни към тебе длъжността на сродник, тогава, заклевам се в живота на Господа, аз ще изпълня тази длъжност към тебе. Пренощувай тук.
Оставайся на ночь здесь, а утром, если он захочет быть вашим покровителем, то хорошо – пусть будет. Но если не захочет, то верно, как то, что жив Господь, это сделаю я. Спи здесь до утра.
14 И така, Рут лежа при краката му до сутринта, а после стана, преди да може човек да разпознава човека, защото Вооз ѝ заръча: Нека не се знае, че жена е идвала на хармана.
И она лежала у его ног до утра, но встала рано, до того, как один человек мог распознать другого. Боаз сказал про себя: «Пусть никто не знает, что на гумно приходила женщина».
15 К аза още: Свали наметалото, което е върху теб, и го дръж. И докато тя го държеше, Вооз премери шест мери ечемик и го натовари на нея; и тя си отиде в града.
Он сказал ей: – Подай мне свою накидку, которая на тебе, и держи ее. Когда она сделала это, он высыпал в накидку шесть мер ячменя и помог ей закинуть ношу на плечи. После этого он вернулся в город.
16 К ато стигна при свекърва си, тя я попита: Какво стана, дъще моя? И Рут ѝ разказа всичко, което беше направил човекът.
Когда Руфь пришла к своей свекрови, Ноеминь спросила: – Ну как, моя дочь? И она рассказала ей обо всем, что сделал для нее Боаз,
17 К аза още: Даде ми тези шест мери ечемик, като каза: Не се връщай празна при свекърва си.
и прибавила: – Он дал мне эти шесть мер ячменя, сказав: «Не возвращайся к своей свекрови с пустыми руками».
18 А Ноемин ѝ отговори: Почакай, дъще моя, докато видиш как ще се свърши работата; защото човекът няма да се спре, докато не довърши делото още днес.
Ноеминь сказала: – Подожди, моя дочь, пока не узнаешь, чем все закончится. Ведь этот человек не успокоится, пока сегодня же не решит дела.