1 Т огава всички израелтяни излязоха. Цялото общество от Дан до Вирсавее заедно с Галаадската земя се събра като един човек пред Господа в Масфа.

Все израильтяне от Дана на севере до Вирсавии на юге и из земли Галаад вышли, как один, и собрались перед Господом в Мицпе.

2 И хора от всички краища, всичките Израелеви племена, четиристотин хиляди мъже пехотинци, които носеха меч, се присъединиха към събранието на Божия народ.

Вожди всего народа, всех родов Израиля заняли свои места в обществе Божьего народа – четыреста тысяч пеших воинов, вооруженных мечами.

3 И Вениаминовите синове чуха, че израелтяните отишли в Масфа. Израелтяните казаха: Разкажете ни как стана това зло.

(А вениамитяне услышали о том, что израильтяне пошли в Мицпу.) И тогда израильтяне сказали: – Расскажите нам, как случилось это страшное дело.

4 Л евитът, мъжът на убитата жена, им отговори: Отбих се в Гавая Вениаминова заедно с наложницата ми, за да пренощуваме.

Левит, муж убитой женщины, сказал: – Я и моя наложница пришли в Гиву, что в земле Вениамина, чтобы заночевать там.

5 А гавайските мъже ме нападнаха и през нощта обиколиха къщата, в която бях. Мен искаха да убият, а наложницата ми изнасилваха и тя умря.

Ночью жители Гивы пришли за мной и окружили дом, намереваясь меня убить. Они изнасиловали мою наложницу, и она умерла.

6 З атова взех тялото на наложницата си, разсякох го и го изпратих по всички предели на Израелевото наследство; защото те извършиха разврат и безумие в Израел.

Я взял ее, разрезал на части и послал в каждую область наследия Израиля, потому что они сделали это постыдное и подлое дело в Израиле.

7 Г ледайте, вие, израелтяните, всички вие, съветвайте се тук помежду си и дайте мнението си.

Итак, все вы, израильтяне, выскажитесь и дайте свой совет.

8 Т огава целият народ в пълно единомислие каза: Никой от нас няма да отиде в шатъра си, нито някой от нас ще се върне в къщата си,

Весь народ поднялся, как один человек, говоря: – Никто из нас не пойдет домой. Нет, никто из нас не возвратится в свой дом.

9 а ето какво ще направим на Гавая - ще отидем против нея по жребий;

Но вот что мы сделаем с Гивой: мы пойдем на нее, как укажет жребий.

10 и ще вземем по десет мъже на сто от всички Израелеви племена и по сто на хиляда, и по хиляда на десет хиляди, които да донесат храна на народа. Като стигнат в Гавая Вениаминова, да сторят с тях според всичкото безумие, което те извършиха в Израел.

Мы возьмем по десять человек из каждой сотни всех родов Израиля, сотню из тысячи и тысячу из десяти тысяч, чтобы достать для войска съестных припасов. И когда войско придет в Гиву, что в земле Вениамина, оно воздаст им по заслугам за эту подлость, совершенную ими в Израиле.

11 И така, против града се събраха всички Израелеви мъже, обединени като един човек.

Все воины Израиля собрались вместе и объединились, как один человек, против этого города.

12 Т огава Израелевите племена пратиха мъже по цялото Вениаминово племе да казват: Какво е това нечестие, което е било извършено при вас?

Роды Израиля послали людей по всему роду Вениамина, говоря: – Что за страшное дело вы совершили в Израиле?

13 С ега предайте хората, онези развратници, които са в Гавая, за да ги избием и да премахнем това зло от Израел. Но Вениамин отказа да послуша гласа на братята си, израелтяните.

Выдайте этих порочных людей из Гивы, чтобы мы могли предать их смерти и искоренить в Израиле зло. Но вениамитяне не хотели слушать своих соплеменников-израильтян.

14 В ениаминовите синове се събраха от градовете си в Гавая, за да излязат на бой против израелтяните.

Из своих городов они собрались в Гиве, чтобы воевать с израильтянами.

15 И в онзи ден Вениаминовите синове, които бяха излезли от градовете, като се преброиха, бяха двадесет и шест хиляди мъже, които носеха меч, без жителите на Гавая, които отделно бяха седемстотин отбрани мъже.

Вениамитяне тотчас же выставили двадцать шесть тысяч воинов, вооруженных мечами, от своих городов, не считая семисот отборных воинов из числа жителей Гивы.

16 М ежду целия този народ имаше седемстотин отбрани мъже леваци, които всички можеха с прашка да хвърлят камъни с точност до косъм и всеки път да улучват.

Среди этого войска было семьсот отборных воинов, которые были левшами, каждый из них без промаха попадал из пращи камнем в волос.

17 А без Вениамин Израелевите мъже, като се преброиха, бяха четиристотин хиляди мъже, които носеха меч. Всички те бяха военни мъже.

Израиль, не считая Вениамина, выставил четыреста тысяч человек, вооруженных мечами; все они были воинами.

18 Т огава израелтяните тръгнаха, излязоха при Ветил и се допитаха до Бога: Кой от нас пръв да излезе на бой против Вениаминовите синове? А Господ каза: Юда да излезе пръв.

Израильтяне пришли в Вефиль и вопросили Бога. Они сказали: – Кто из нас должен идти воевать с вениамитянами первым? Господь ответил: – Первым пойдет Иуда.

19 И така, на сутринта израелтяните станаха и разположиха стан против Гавая.

На следующее утро израильтяне встали и разбили лагерь неподалеку от Гивы.

20 И зраелевите мъже излязоха на бой против Вениамин и се опълчиха против тях в Гавая.

Израильтяне вышли, чтобы сразиться с вениамитянами, и выстроились в боевой порядок напротив Гивы.

21 А Вениаминовите синове излязоха от Гавая и в онзи ден повалиха на земята двадесет и две хиляди мъже от Израел.

Вениамитяне вышли из Гивы и сразили в тот день на поле боя двадцать две тысячи израильтян.

22 Н о народът, Израелевите мъже, се съвзеха и отново се опълчиха на бой, на мястото, където бяха се били първия ден.

Но израильтяне, ободряя друг друга, вновь выстроились в боевой порядок там же, где и в первый день.

23 З ащото израелтяните бяха застанали и бяха плакали пред Господа до вечерта, и се бяха допитали до Господа: Да влезем ли пак в бой против потомците на брат ни Вениамин? И Господ беше казал: Влезте в бой против тях.

Израильтяне пошли, плакали перед Господом до самого вечера и спрашивали Господа. Они сказали: – Идти ли нам опять сражаться с нашими братьями вениамитянами? Господь ответил: – Идите против них.

24 И така, на втория ден израелтяните се приближиха до Вениаминовите синове.

Тогда израильтяне приблизились к Вениамину во второй день.

25 А на втория ден Вениамин излезе от Гавая против тях и повали на земята още осемнадесет хиляди мъже от израелтяните; всички те носеха меч.

На этот раз вениамитяне, выйдя из Гивы им навстречу, сразили еще восемнадцать тысяч израильтян, вооруженных мечами.

26 Т огава всички израелтяни и целият народ отидоха във Ветил и плакаха, и седнаха там пред Господа, постиха в онзи ден до вечерта; и принесоха всеизгаряния и мирни жертви пред Господа.

Израильтяне, весь народ, пришли в Вефиль и плакали там, сидя перед Господом. Они постились в тот день до вечера и принесли Господу жертвы всесожжения и жертвы примирения.

27 П осле израелтяните се допитаха до Господа (защото през онези дни ковчегът на Божия завет беше там

Затем они спросили Господа. (В те дни ковчег Божьего завета был там,

28 и Финеес, син на Елеазар, Аароновия син, служеше пред него през онези дни) и запитаха: Да влезем ли пак в бой против потомците на брат ни Вениамин или да престанем? И Господ отговори: Възлезте, защото утре ще ги предам в ръката ви.

а Пинехас, сын Елеазара, сына Аарона, служил перед ним.) Они спросили: – Идти ли нам опять сражаться с нашими братьями вениамитянами или нет? Господь ответил: – Идите. Завтра Я отдам их в ваши руки.

29 Т огава Израел постави засада около Гавая.

Израиль поставил вокруг Гивы засаду.

30 И на третия ден израелтяните излязоха против Вениаминовите синове и се опълчиха против Гавая, както предишните дни.

Они пошли на вениамитян в третий день и встали в боевой порядок напротив Гивы, как и прежде.

31 А Вениаминовите синове излязоха против народа, отдалечиха се от града и започнаха, както в предишните дни да поразяват хората по пътищата (от които единият отива към Ветил, а другият към Гавая), и убиха в полето около тридесет мъже от Израел.

Вениамитяне вышли им навстречу, и их увели от города. Они начали, как и прежде, наносить израильтянам потери, так что около тридцати человек пало убитыми в поле и на дорогах, одна из которых ведет к Вефилю, а другая к Гиве.

32 З атова Вениаминовите синове си помислиха: Те падат пред нас, както преди това. А израелтяните си казаха: Да побегнем и да ги отвлечем от града към пътищата.

Пока вениамитяне говорили: «Мы бьем их, как и прежде», – израильтяне говорили: «Будем отступать и уведем их от города на дороги».

33 Т огава всички Израелеви мъже станаха от мястото си и се опълчиха във Ваал-тамар, и засадата на Израел изскочи от прикритието си, от Гавайската ливада.

Основные силы израильтян перенесли свой боевой порядок к Баал-Тамару, а те, кто был в засаде, ринулись со своего места к западу от Гивы.

34 И връхлетяха против Гавая десет хиляди отбрани мъже от целия Израел и битката ставаше ожесточена; но Вениаминовите синове не подозираха, че бедата ги застигаше.

На Гиву устремилось десять тысяч отборных израильских воинов, и началась такая жестокая битва, что вениамитяне даже не понимали, как близка беда.

35 З ащото Господ порази Вениамин пред Израел; в онзи ден израелтяните погубиха от Вениаминовите синове двадесет и пет хиляди и сто мъже; те всичките носеха меч.

Господь разбил Вениамина перед Израилем, и в тот день израильтяне сразили двадцать пять тысяч сто вениамитян, вооруженных мечами.

36 И Вениаминовите синове видяха, че бяха поразени. Защото Израелевите мъже отстъпиха пред Вениаминовите синове, като разчитаха на засадата, която бяха поставили против Гавая.

И вениамитяне увидели, что они разбиты. Израильтяне отступили перед вениамитянами, потому что надеялись на засаду, которую поставили неподалеку от Гивы.

37 Т огава засадата връхлетя върху Гавая, след като бяха изчакали, и поразиха целия град с острието на меча.

Воины, которые были в засаде, стремительно бросились на Гиву, вступили в город и предали его мечу.

38 А Израелевите мъже бяха определили знак с воините, които бяха в засадата - да се издигне от града голям стълб дим.

А израильтян договорились с воинами из засады об условном знаке: когда над городом начнет подниматься дым,

39 И когато израелтяните отстъпваха в битката, Вениамин започна да поразява и изби от тях около тридесет мъже, защото си казваха: Наистина те падат пред нас, както при първата битка.

основные силы израильтян должны будут перейти в наступление. Вениамитяне уже начали наносить израильтянам потери, убив около тридцати из них; они думали: «Конечно, мы бьем их, как и в первой битве».

40 Н о когато облакът почна да се издига от града под формата на димен стълб, Вениаминовите синове погледнаха назад и видяха, че от целия град се издигаше дим към небето.

Но когда из города начал подниматься столб дыма, вениамитяне повернулись и увидели, как от всего города к небу поднимается дым.

41 Т огава Израелевите мъже се върнаха; и Вениаминовите мъже се смутиха, защото разбраха, че бедата ги постигна.

А израильтяне перешли в наступление, и вениамитяне испугались, потому что поняли, что пришла беда.

42 З атова се обърнаха да бягат пред Израелевите мъже към пътя за пустинята, но битката ги притисна. Израелтяните погубваха пред градовете онези, които излизаха от тях.

И они побежали перед израильтянами к пустыне, но битва настигла их, и те, кто уже выходили из города, разили их, зажав посередине.

43 Т е обградиха Вениаминовите синове, гониха ги и ги тъпкаха без съпротива до Гавая на изток.

Окружив вениамитян, они без отдыха преследовали и разили их до восточной стороны Гивы.

44 О т Вениамин паднаха осемнадесет хиляди мъже - всичките храбри мъже.

Из вениамитян пало восемнадцать тысяч человек, все они были храбрыми воинами.

45 И така, те се обърнаха и побегнаха към пустинята в канарата Римон. А израелтяните застигнаха изоставащи от тях по пътищата - пет хиляди мъже, после ги гониха до Гидом и там убиха още две хиляди мъже.

Когда они повернулись и побежали к пустыне, к скале Риммон, израильтяне перебили пять тысяч человек на дорогах. Они гнались за ними до самого Гидома и сразили еще две тысячи.

46 Т ака всички, които паднаха в онзи ден от Вениамин, бяха двадесет и пет хиляди мъже, които носеха меч - всичките храбри мъже.

В тот день пало двадцать пять тысяч вениамитян, носивших меч; все они были храбрыми воинами.

47 А шестстотин мъже побегнаха към пустинята, в канарата Римон; и седяха в канарата Римон четири месеца.

Но шестьсот человек повернулись и бежали в пустыню к скале Риммон, и там оставались четыре месяца.

48 А Израелевите мъже се нахвърлиха върху Вениаминовите синове и ги поразиха с острието на меча - както жителите на градовете, така и добитъка, и всичко, което се намираше там; и опожариха всички градове, които намираха.

Израильтяне вернулись к вениамитянам и предали их мечу – людей, животных и все, что нашли. И все города на их пути они подожгли.