1 М ек отговор отклонява от ярост, а оскърбителната дума възбужда гняв.

Кроткий ответ отвращает гнев, а резкое слово будит ярость.

2 Е зикът на мъдрите изказва знание, а устата на безумните изригват глупост.

Язык мудрых восхваляет знание, а уста глупых изрыгают глупость.

3 О чите Господни са на всяко място и наблюдават злите и добрите.

Глаза Господни смотрят повсюду, и за злыми следят они, и за добрыми.

4 Б лагият език е дърво на живот, а извратеността в него съкрушава духа.

Язык умиротворяющий – дерево жизни, а лживый язык сокрушает дух.

5 Б езумният презира поуката на баща си, а който внимава в изобличението, е благоразумен.

Глупец презирает отцовский урок, а слушающий упреки благоразумен.

6 В дома на праведния има голямо изобилие, а в доходите на нечестивия има загриженост.

В доме праведника – много сокровищ, а доход нечестивых приносит беду им.

7 У стните на мъдрите разсяват знание, а сърцето на безумните не прави така.

Уста мудрых распространяют знание; сердца глупцов не таковы.

8 Ж ертвата на нечестивите е мерзост пред Господа, а молитвата на праведните е приятна за Него.

Господь гнушается жертвой злодеев, а молитва праведных Ему угодна.

9 П ътят на нечестивия е мерзост за Господа, а Той обича този, който следва правдата.

Господь гнушается путем нечестивого, но любит того, кто идет за праведностью.

10 И ма тежко наказание за онези, които се отбиват от пътя; и който мрази изобличение, ще умре.

Оставляющего путь ждет жестокий урок; ненавидящий упрек погибнет.

11 А дът и гибелта са открити пред Господа, колко повече - сърцата на човешките синове!

Мир мертвых и Погибель открыты пред Господом; сколь же больше – людские сердца!

12 П рисмивателят не обича изобличителя си, нито ще отиде при мъдрите.

Глумливый не любит, когда его упрекают, не станет он с мудрым советоваться.

13 В есело сърце прави засмяно лице, а от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

При счастливом сердце лицо сияет, а сердечная скорбь сокрушает дух.

14 С ърцето на разумния търси знание, а устата на безумните се хранят с глупост.

Разум рассудительных ищет знания, а уста глупцов питаются глупостью.

15 З а наскърбения всички дни са зли, а онзи, който е с весело сърце, има вечно пируване.

Все дни удрученных – скорбь, а у веселого сердца – вечный пир.

16 П о-добро е малкото със страх от Господа, отколкото много съкровища с безпокойство.

Лучше немного, но со страхом перед Господом, чем большое богатство и с ним – тревога.

17 П о-добра е гощавката от зеле с любов, отколкото охранено говедо с омраза.

Лучше блюдо из овощей там, где любовь, чем из откормленного теленка, где ненависть.

18 Я ростният човек повдига препирни, а който не се гневи, бързо усмирява крамоли.

Тот, кто гневлив, возбуждает раздор, а терпеливый угашает распрю.

19 П ътят на ленивия е като трънен плет, а пътят на праведните е като друм.

Путь лентяя колючками зарос, а дорога праведных – гладкая.

20 М ъдър син радва баща си, а безумен човек презира майка си.

Мудрый сын радует отца, а глупец презирает мать.

21 Н а безумния глупостта е радост, а разумен човек ходи по прав път.

Глупость – радость для скудоумных, а разумный держится прямого пути.

22 К ъдето няма съветване, намеренията се осуетяват, а в множеството на съветниците те се утвърждават.

Без совета рушатся замыслы, а при многих советчиках они состоятся.

23 О т отговора на устата си човек изпитва радост; и дума, навреме казана, колко е добра!

К месту ответить – радость для всякого, и как замечательно слово ко времени!

24 З а разумния пътят на живота върви нагоре, за да се отклони от ада долу.

Путь жизни ведет рассудительных вверх, чтобы спасти их от мира мертвых внизу.

25 Г оспод съсипва дома на горделивите, а утвърждава предела на вдовицата.

Господь разрушает дома гордецов, но хранит границы владений вдов.

26 Л ошите помисли са мерзост пред Господа! А чистите думи са Му угодни.

Господь гнушается злыми мыслями, а добрые слова для Него чисты.

27 К ористолюбивият смущава своя дом, а който мрази даровете, ще живее.

Жадный до наживы наведет на свою семью беду, а ненавидящий взятки будет жить.

28 С ърцето на праведния обмисля какво да отговаря, а устата на нечестивите изригват зло.

Разум праведного взвешивает ответ, а уста нечестивых изрыгают зло.

29 Г оспод е далеч от нечестивите, а слуша молитвата на праведните.

Господь далек от злодеев, а молитвы праведных слушает.

30 С ветъл поглед весели сърцето и добри вести угояват костите.

Радостный взгляд веселит сердце, и добрые вести – здоровье телу.

31 У хо, което слуша животворното изобличение, ще пребивава между мъдрите.

Слушающий благотворный упрек будет как дома среди мудрецов.

32 К ойто отхвърля поуката, презира душата си, а който слуша изобличението, придобива разум.

Пренебрегающий наставлением презирает себя самого, а внимающий упреку обретает рассудительность.

33 С трахът от Господа е възпитание в мъдрост и смирението предшества славата.

Страх перед Господом учит мудрости, и смирение предшествует славу.