1 Т огава народът от Юдейската земя взе Йоахаз, Йосиевия син, и го направиха цар в Йерусалим вместо баща му.

Народ страны взял сына Иосии Иоахаза и сделал его царем в Иерусалиме вместо его отца. Иоахаз – царь Иудеи (4 Цар. 23: 31-35)

2 Й оахаз беше на възраст двадесет и три години, когато се възцари, и царува̀ три месеца в Йерусалим.

Иоахазу было двадцать три года, когда он стал царем, и правил он в Иерусалиме три месяца.

3 З ащото египетският цар го свали от престола в Йерусалим и наложи на земята данък от сто таланта сребро и един талант злато.

Царь Египта низложил его в Иерусалиме и обложил Иудею данью в сто талантов серебра и один талант золота.

4 Е гипетският цар постави брата му Елиаким за цар над Юдея и Йерусалим, като промени името му на Йоаким. А брат му Йоахаз Нехао взе и го заведе в Египет.

Царь Египта сделал царем Иудеи и Иерусалима брата Иоахаза Элиакима и поменял имя Элиакима на Иоаким. А его брата, Иоахаза, Нехо увел в Египет. Иоаким – царь Иудеи (4 Цар. 23: 36 – 24: 6)

5 Й оаким беше на възраст двадесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ единадесет години в Йерусалим; и вършѝ зло пред Господа, своя Бог.

Иоакиму было двадцать пять лет, когда он стал царем, и правил он в Иерусалиме одиннадцать лет. Он делал зло в глазах Господа, своего Бога.

6 В авилонският цар Навуходоносор излезе против него и го окова в окови, за да го заведе във Вавилон.

Навуходоносор, царь Вавилона, напал на него, заковал его в бронзовые кандалы и увел в Вавилон.

7 Н авуходоносор занесе във Вавилон и от вещите на Господния дом и ги сложи в храма си във Вавилон.

Еще Навуходоносор забрал в Вавилон часть утвари из дома Господа и положил ее там в своем храме.

8 А останалите дела на Йоаким и мерзостите, които извърши, и това, което се намери в него, са записани в книгите на Израелевите и Юдейските царе. И вместо него се възцари синът му Йоахин.

Прочие события правления Иоакима, мерзости, которые он делал, и все, в чем он был виноват, записаны в «Книге царей Израиля и Иудеи». Иехония, его сын, стал царем вместо него. Иехония – царь Иудеи (4 Цар. 24: 8-17)

9 Й оахин беше на възраст осемнадесет години, когато се възцари, и царува̀ три месеца и десет дни в Йерусалим; и вършѝ зло пред Господа.

Иехонии было восемнадцать лет, когда он стал царем, и правил он в Иерусалиме три месяца и десять дней. Он делал зло в глазах Господа.

10 А в края на годината цар Навуходоносор прати да го доведат във Вавилон заедно с отбраните вещи на Господния дом; и направи Седекия, брата на баща му, цар над Юдея и Йерусалим.

Весной царь Навуходоносор послал за ним, и его доставили в Вавилон, а заодно забрали дорогую утварь из дома Господа. А царем Иудеи и Иерусалима вместо него он сделал дядю Иехонии Цедекию. Цедекия – царь Иудеи (4 Цар. 24: 18-20; Иер. 52: 1-3)

11 С едекия беше на възраст двадесет и една година, когато се възцари, и царува̀ единадесет години в Йерусалим.

Цедекии был двадцать один год, когда он стал царем, и правил он в Иерусалиме одиннадцать лет.

12 Т ой вършѝ зло пред Господа, своя Бог; не се смири пред пророк Йеремия, който му говореше от Господните уста.

Он делал зло в глазах Господа, своего Бога, и не смирил себя перед пророком Иеремией, который возвещал слово Господа.

13 А още се и надигна против цар Навуходоносор, който го беше заклел в Бога в подчиненост; и закорави врата си и упорства в сърцето си да не се обърне към Господа, Израелевия Бог.

Еще он восстал против царя Навуходоносора, который взял с него клятву Божьим Именем. Он стал таким упрямым и своевольным, что не обращался к Господу, Богу Израиля.

14 П ри това всички по-главни свещеници и народът преумножиха престъпленията си според всички мерзости на народите и оскверниха дома на Господа, който Той беше осветил в Йерусалим.

Да и все вожди священников и народ все больше и больше уклонялись от верности, следуя отвратительным обычаям народов и оскверняя Господень дом, который Он освятил в Иерусалиме. Падение Иерусалима (4 Цар. 25: 1-21; Иер. 39: 1-10; 52: 4-27)

15 А Господ, Бог на бащите им, ги предупреждаваше чрез Своите посланици, като ставаше рано и ги пращаше, защото жалеше народа Си и обиталището Си.

Господь, Бог их отцов, снова и снова предупреждал их через своих посланников, потому что жалел Свой народ и Свое жилище.

16 Н о те се присмиваха на Божиите посланици, презираха словата на Господа и се подиграваха с пророците Му, докато гневът Му се издигна против народа Му така, че нямаше изцеление.

Но они издевались над Божьими посланниками, презирали Его слова и глумились над Его пророками, пока гнев Господа не вспыхнул на Его народ так, что уже не было ему спасения.

17 З атова Той доведе против тях халдейския цар, който изби юношите им с меч, вътре в дома на светилището им, и не пожали нито юноша, нито девица, нито старец, нито белокос; всичките предаде в ръката му.

Он навел на них царя халдеев, который перебил их юношей мечом в святилище и не пожалел ни юноши, ни девушки, ни старца, ни пожилого. Бог отдал их всех во власть Навуходоносора.

18 И всички вещи на Божия дом, големи и малки, и съкровищата на Господния дом, и съкровищата на царя и първенците му - всички тях занесе във Вавилон.

Он унес в Вавилон все вещи из Божьего дома, и большие, и маленькие, вместе с сокровищами дома Господа и сокровищами царя и его приближенных.

19 С лед това изгориха Божия дом и събориха стената на Йерусалим, и всичките му палати изгориха с огън, и всичките му скъпоценни вещи унищожиха.

Божий дом был сожжен, а стены Иерусалима разрушены. Все его дворцы были сожжены, и все ценное в нем уничтожено.

20 А оцелелите от меч Навуходоносор отведе във Вавилон, където останаха слуги на него и на синовете му до времето на персийското царство;

Навуходоносор угнал в плен в Вавилон всех, кто избежал меча, и они служили ему и его сыновьям, пока не набрало мощь Персидское царство.

21 з а да се изпълни Господнето слово, изговорено чрез устата на Йеремия, докато земята се наслаждава със съботите си; защото през цялото време, когато лежеше пуста, тя пазеше събота, докато се изпълнят седемдесет години.

А страна наслаждалась субботним покоем. Она хранила субботу все время своего запустения, пока не исполнились семьдесят лет, предреченные словом Господним, которое возвестил пророк Иеремия. Кир позволяет пленникам вернуться (Ездр 1: 1-3)

22 А в първата година на персийския цар Кир, за да се изпълни Господнето слово, изговорено чрез устата на Йеремия, Господ подбуди духа на персийския цар Кир и той прогласи по цялото си царство, още и писмено обяви:

В первый год правления Кира, царя Персии, чтобы исполнилось Господне слово, которое возвестил Иеремия, Господь тронул сердце Кира, царя Персии, объявить по всему своему царству и записать такой указ:

23 Т ака казва персийският цар Кир: Небесният Бог Йехова ми е дал всички царства на света; и Той ми е заръчал да Му построя дом в Йерусалим, който е в Юдея. И така, който между вас, от целия Негов народ, е съгласен, Йехова, неговият Бог, да бъде с него, нека тръгне за родната земя.

«Так говорит Кир, царь Персии: Господь, Бог небес, отдал мне все царства земли и поручил мне построить Ему дом в Иерусалиме, в Иудее. Всякий из вас, кто принадлежит к Его народу, – да будет с ним его Бог! – может отправляться в путь».