1 ( По слав. 48.) За първия певец, псалом за Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; внимавайте, всички жители на вселената,

Слушайте это, все народы, внимайте, все живущие на земле,

2 и нископоставени, и високопоставени, богати и бедни заедно.

и простые, и знатные, равно и богатые, и бедные.

3 У стата ми ще говорят мъдрост и размислите на сърцето ми ще бъдат за разумни неща;

Изрекут уста мои мудрость, и раздумья моего сердца дадут понимание.

4 щ е наведа към притча ухото си, ще изложа на арфа гатанката си.

Слух приклоню я к притче, открою под арфу загадку мою:

5 З ащо да се боя във време на бедствие, когато ме обкръжи беззаконието до петите?

чего мне бояться в дни бедствия, когда злые лжецы меня окружают –

6 О т онези, които уповават на имота си и се хвалят с голямото си богатство,

те, кто надеется на сокровища и кичится большим богатством?

7 н ито един не може никак да изкупи брат си, нито да даде на Бога откуп за него.

Никто не в силах искупить брата или дать Богу выкуп за его жизнь:

8 ( Защото толкова скъп е откупът на душата им, че всеки трябва да се оставя от това завинаги),

выкуп за жизнь велик, не найдется платы такой,

9 з а да живее вечно и да не види изтление.

чтобы он остался вовеки жить и не увидел могилы.

10 З ащото гледа, че мъдрите умират и еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, и оставят богатството си на други.

Каждый видит, что мудрые умирают, вместе гибнут глупец и невежда, оставляя богатство свое другим.

11 Т айната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно и жилищата им от род в род; наричат земите си със своите имена.

Их могилы пребудут им домом на веки веков, их жилищем из поколения в поколение. Что с того, что они в свою честь называли земли?

12 Н о човекът не пребъдва в чест; прилича на животните, които загиват.

Ведь человек в чести не пребудет, он подобен животным, которые погибают.

13 Т ова е пътят на безумните; но пак идващите след тях хора одобряват думите им. (Села.)

Такова участь тех, кто надеется на себя, и доля тех, кто после них одобряет слова их. Пауза

14 О пределени са като овце за преизподнята; смъртта ще им бъде овчар; и праведните ще ги обладаят призори; и красотата им ще повехне, като преизподнята остава жилище на всеки един от тях.

Как овцы, они уготованы миру мертвых; смерть будет их пасти, а наутро праведники будут править ими. В прах обратятся их тела, жилищем их будет мир мертвых.

15 Н о Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята, защото ще ме приеме. (Села.)

Но мою жизнь искупит Бог от власти мира мертвых, когда примет меня к Себе. Пауза

16 Н е бой се, когато забогатее човек, когато се умножи славата на дома му;

Не завидуй, когда человек богатеет, и слава его дома множится.

17 з ащото, когато умре, няма да вземе със себе си нищо, нито ще мине славата му на друг след него.

Ничего не возьмет он с собой, когда умрет, и слава его вслед за ним не пойдет.

18 А ко и да е облажавал душата си приживе и хората да го хвалят, когато прави добро на себе си,

Пусть при жизни считал он себя счастливцем – люди хвалят того, кто преуспевает –

19 п ак ще отиде при рода на бащите си, които никога няма да видят светлина.

он пристанет к сонму своих отцов, что вовек не увидят света.

20 Ч овек, който е на почит, а не разбира, прилича на животните, които загиват.

Человек, который в чести, но немудр, подобен животным, которые погибают.