1 ( По слав. 48.) За първия певец, псалом за Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; внимавайте, всички жители на вселената,

Ouçam isto vocês, todos os povos; escutem, todos os que vivem neste mundo,

2 и нископоставени, и високопоставени, богати и бедни заедно.

gente do povo, homens importantes, ricos e pobres igualmente:

3 У стата ми ще говорят мъдрост и размислите на сърцето ми ще бъдат за разумни неща;

A minha boca falará com sabedoria; a meditação do meu coração trará entendimento.

4 щ е наведа към притча ухото си, ще изложа на арфа гатанката си.

Inclinarei os meus ouvidos a um provérbio; com a harpa exporei o meu enigma:

5 З ащо да се боя във време на бедствие, когато ме обкръжи беззаконието до петите?

Por que deverei temer, quando vierem dias maus, quando inimigos traiçoeiros me cercarem,

6 О т онези, които уповават на имота си и се хвалят с голямото си богатство,

aqueles que confiam em seus bens e se gabam de suas muitas riquezas?

7 н ито един не може никак да изкупи брат си, нито да даде на Бога откуп за него.

Homem algum pode redimir seu irmão ou pagar a Deus o preço de sua vida,

8 ( Защото толкова скъп е откупът на душата им, че всеки трябва да се оставя от това завинаги),

pois o resgate de uma vida não tem preço. Não há pagamento que o livre

9 з а да живее вечно и да не види изтление.

para que viva para sempre e não sofra decomposição.

10 З ащото гледа, че мъдрите умират и еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, и оставят богатството си на други.

Pois todos podem ver que os sábios morrem, como perecem o tolo e o insensato e para outros deixam os seus bens.

11 Т айната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно и жилищата им от род в род; наричат земите си със своите имена.

Seus túmulos serão suas moradas para sempre, suas habitações de geração em geração, ainda que tenham dado seus nomes a terras.

12 Н о човекът не пребъдва в чест; прилича на животните, които загиват.

O homem, mesmo que muito importante, não vive para sempre; é como os animais, que perecem.

13 Т ова е пътят на безумните; но пак идващите след тях хора одобряват думите им. (Села.)

Este é o destino dos que confiam em si mesmos, e dos seus seguidores, que aprovam o que eles dizem. Pausa

14 О пределени са като овце за преизподнята; смъртта ще им бъде овчар; и праведните ще ги обладаят призори; и красотата им ще повехне, като преизподнята остава жилище на всеки един от тях.

Como ovelhas, estão destinados à sepultura, e a morte lhes servirá de pastor. Pela manhã os justos triunfarão sobre eles! A aparência deles se desfará na sepultura, longe das suas gloriosas mansões.

15 Н о Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята, защото ще ме приеме. (Села.)

Mas Deus redimirá a minha vida da sepultura e me levará para si. Pausa

16 Н е бой се, когато забогатее човек, когато се умножи славата на дома му;

Não se aborreça quando alguém se enriquece e aumenta o luxo de sua casa;

17 з ащото, когато умре, няма да вземе със себе си нищо, нито ще мине славата му на друг след него.

pois nada levará consigo quando morrer; não descerá com ele o seu esplendor.

18 А ко и да е облажавал душата си приживе и хората да го хвалят, когато прави добро на себе си,

Embora em vida ele se parabenize: “Todos o elogiam, pois você está prosperando”,

19 п ак ще отиде при рода на бащите си, които никога няма да видят светлина.

ele se juntará aos seus antepassados, que nunca mais verão a luz.

20 Ч овек, който е на почит, а не разбира, прилича на животните, които загиват.

O homem, mesmo que muito importante, não tem entendimento; é como os animais, que perecem.