1 Д умите на проповедника, Давидовия син, цар в Йерусалим:

As palavras do mestre, filho de Davi, rei em Jerusalém:

2 С уета на суетите, казва проповедникът; суета на суетите, всичко е суета.

“Que grande inutilidade!”, diz o mestre. “Que grande inutilidade! Nada faz sentido!”

3 К аква полза за човека от целия му труд, с който се труди под слънцето?

O que o homem ganha com todo o seu trabalho em que tanto se esforça debaixo do sol?

4 Е дно поколение преминава и друго поколение идва; а земята стои вечно.

Gerações vêm e gerações vão, mas a terra permanece para sempre.

5 С ъщо и слънцето изгрява, и слънцето залязва, и бърза да отиде към мястото, където трябва да изгрява.

O sol se levanta e o sol se põe, e depressa volta ao lugar de onde se levanta.

6 В ятърът отива на юг и се връща на север; вятърът постоянно обикаля в пътя си и пак се връща в своите кръгообращения.

O vento sopra para o sul e vira para o norte; dá voltas e voltas, seguindo sempre o seu curso.

7 В сички реки се вливат в морето, а морето все не се напълва; на мястото, където отиват реките, там непрестанно отиват.

Todos os rios vão para o mar, contudo, o mar nunca se enche; ainda que sempre corram para lá, para lá voltam a correr.

8 В сички неща са досадни - човек не може да изкаже доколко; окото не се насища с гледане, нито ухото се напълва със слушане.

Todas as coisas trazem canseira. O homem não é capaz de descrevê-las; os olhos nunca se saciam de ver, nem os ouvidos de ouvir.

9 К аквото е станало, това е, което ще стане; и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето.

O que foi tornará a ser, o que foi feito se fará novamente; não há nada novo debaixo do sol.

10 И ма ли нещо, за което може да се каже: Виж! Това е ново! То вече е станало през вековете, които са били преди нас.

Haverá algo de que se possa dizer: “Veja! Isto é novo!”? Não! Já existiu há muito tempo, bem antes da nossa época.

11 Н е се помнят предишните поколения; нито ще се помнят следващите, идните поколения от онези, които ще дойдат после. В търсене смисъла на живота

Ninguém se lembra dos que viveram na antigüidade, e aqueles que ainda virão tampouco serão lembrados pelos que vierem depois deles. A Sabedoria Não Tem Sentido

12 А з, проповедникът, бях цар над Израел в Йерусалим;

Eu, o mestre, fui rei de Israel em Jerusalém.

13 и предадох сърцето си да издиря и да изпитам чрез мъдростта за всичко, което става под небето. Тежък е този труд, който Бог е дал на човешките синове, за да се трудят в него.

Dediquei-me a investigar e a usar a sabedoria para explorar tudo o que é feito debaixo do céu. Que fardo pesado Deus pôs sobre os homens!

14 В идях всички дела, които се вършат под слънцето; и, ето, всичко е суета и гонене на вятъра.

Tenho visto tudo o que é feito debaixo do sol; tudo é inútil, é correr atrás do vento!

15 К ривото не може да се изправи; и това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

O que é torto não pode ser endireitado; o que está faltando não pode ser contado.

16 А з се съвещавах със сърцето си и казах: Ето, станах велик и съм умножавал мъдростта си повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим. Да! Сърцето ми е имало голям опит в мъдрост и знание.

Fiquei pensando: Eu me tornei famoso e ultrapassei em sabedoria todos os que governaram Jerusalém antes de mim; de fato adquiri muita sabedoria e conhecimento.

17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта и да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

Por isso me esforcei para compreender a sabedoria, bem como a loucura e a insensatez, mas aprendi que isso também é correr atrás do vento.

18 З ащото в многото мъдрост има много досада; и който увеличава знание, увеличава и печал.

Pois quanto maior a sabedoria, maior o sofrimento; e quanto maior o conhecimento, maior o desgosto.