1 И чух от храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете и излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.

Então ouvi uma forte voz que vinha do santuário e dizia aos sete anjos: “Vão derramar sobre a terra as sete taças da ira de Deus”.

2 И първият отиде и изля чашата си на земята; и се отвори лоша и люта рана по онези човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.

O primeiro anjo foi e derramou a sua taça pela terra, e abriram-se feridas malignas e dolorosas naqueles que tinham a marca da besta e adoravam a sua imagem.

3 В торият ангел изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец и всяка жива твар в морето умря.

O segundo anjo derramou a sua taça no mar, e este se transformou em sangue como de um morto, e morreu toda criatura que vivia no mar.

4 Т ретият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв.

O terceiro anjo derramou a sua taça nos rios e nas fontes, e eles se transformaram em sangue.

5 И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвяти, Който си и Който си бил, за това, че си отсъдил така;

Então ouvi o anjo que tem autoridade sobre as águas dizer: “Tu és justo, tu, o Santo, que és e que eras, porque julgaste estas coisas;

6 п онеже те проляха кръвта на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това.

pois eles derramaram o sangue dos teus santos e dos teus profetas, e tu lhes deste sangue para beber, como eles merecem”.

7 И чух друг от олтара да казва: Да, Господи Боже всемогъщи, истинни и праведни са Твоите присъди.

E ouvi o altar responder: “Sim, Senhor Deus todo-poderoso, verdadeiros e justos são os teus juízos”.

8 Ч етвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което бе позволено да изгаря човеците с огън.

O quarto anjo derramou a sua taça no sol, e foi dado poder ao sol para queimar os homens com fogo.

9 И голяма жега изнури човеците; и те похулиха името на Бога, Който има власт над тези язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.

Estes foram queimados pelo forte calor e amaldiçoaram o nome de Deus, que tem domínio sobre estas pragas; contudo, recusaram arrepender-se e glorificá-lo.

10 П етият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня и човеците хапеха езиците си от болки,

O quinto anjo derramou a sua taça sobre o trono da besta, cujo reino ficou em trevas. De tanta agonia, os homens mordiam a própria língua,

11 и похулиха небесния Бог поради болките и раните си, и не се покаяха за делата си.

e blasfemavam contra o Deus dos céus, por causa das suas dores e das suas feridas; contudo, recusaram arrepender-se das obras que haviam praticado.

12 Ш естият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата ѝ, за да се приготви пътят на царете, които идват от изток.

O sexto anjo derramou a sua taça sobre o grande rio Eufrates, e secaram-se as suas águas para que fosse preparado o caminho para os reis que vêm do Oriente.

13 И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра, и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби;

Então vi saírem da boca do dragão, da boca da besta e da boca do falso profeta três espíritos imundos semelhantes a rãs.

14 з ащото те са духове на бесове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата земя, за да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.

São espíritos de demônios que realizam sinais miraculosos; eles vão aos reis de todo o mundo, a fim de reuni-los para a batalha do grande dia do Deus todo-poderoso.

15 ( Ето, ида като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат срамотите му.)

“Eis que venho como ladrão! Feliz aquele que permanece vigilante e conserva consigo as suas vestes, para que não ande nu e não seja vista a sua vergonha.”

16 И ги събраха на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон.

Então os três espíritos os reuniram no lugar que, em hebraico, é chamado Armagedom.

17 Т огава седмият ангел изля чашата си във въздуха; и от храма излезе силен глас от престола и каза: Сбъдна се.

O sétimo anjo derramou a sua taça no ar, e do santuário saiu uma forte voz que vinha do trono, dizendo: “Está feito!”

18 И произлязоха светкавици и гласове, и гръмове, и стана силен трус, небивал откакто съществуват човеци на земята, такъв трус, толкова силен.

Houve, então, relâmpagos, vozes, trovões e um forte terremoto. Nunca havia ocorrido um terremoto tão forte como esse desde que o homem existe sobre a terra.

19 А великият град се раздели на три части и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв.

A grande cidade foi dividida em três partes, e as cidades das nações se desmoronaram. Deus lembrou-se da grande Babilônia e lhe deu o cálice do vinho do furor da sua ira.

20 И всеки остров побегна и планините не се намериха.

Todas as ilhas fugiram, e as montanhas desapareceram.

21 И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците и човеците похулиха Бога поради напастта на града, защото тази напаст беше твърде голяма.

Caíram sobre os homens, vindas do céu, enormes pedras de granizo, de cerca de trinta e cinco quilos cada; eles blasfemaram contra Deus por causa do granizo, pois a praga fora terrível.