1 В първия месец на втората година, откакто излязоха от Египетската земя, Господ говорѝ още на Моисей в Синайската пустиня:

O Senhor falou com Moisés no deserto do Sinai, no primeiro mês do segundo ano depois que o povo saiu do Egito. Ele disse:

2 Н ека израелтяните направят Пасхата в определеното ѝ време.

“Os israelitas devem celebrar a Páscoa na ocasião própria.

3 Н а четиринадесетия ден от този месец привечер да я направите в определеното ѝ време; според всички наредби за нея и според всички обреди за нея да я направите.

Celebrem-na no tempo determinado, ao pôr-do-sol do décimo quarto dia deste mês, de acordo com todas as suas leis e ordenanças”.

4 И така, Моисей каза на израелтяните да направят Пасхата.

Então Moisés ordenou aos israelitas que celebrassem a Páscoa;

5 Н аправиха Пасхата на четиринадесетия ден от първия месец привечер в Синайската пустиня; точно както Господ заповяда на Моисей, така направиха израелтяните.

eles a celebraram no deserto do Sinai, ao pôr-do-sol do décimo quarto dia do primeiro mês. Os israelitas fizeram tudo conforme o Senhor tinha ordenado a Moisés.

6 А имаше някои, които бяха нечисти поради мъртво човешко тяло и не можеха да направят Пасхата в онзи ден; и в същия ден те дойдоха пред Моисей и Аарон

Mas alguns deles não puderam celebrar a Páscoa naquele dia porque se haviam tornado impuros por terem tocado num cadáver. Por isso procuraram Moisés e Arão naquele mesmo dia

7 и тези мъже му казаха: Ние сме нечисти поради мъртво човешко тяло, защо да ни спират да не принесем между израелтяните Господния принос на времето му?

e disseram a Moisés: “Nós nos tornamos impuros por termos tocado num cadáver, mas por que deveríamos ser impedidos de apresentar a nossa oferta ao Senhor na ocasião própria, como os demais israelitas?”

8 А Моисей им отговори: Постойте, за да чуя какво ще заповяда Господ за вас.

Moisés respondeu-lhes: “Esperem até que eu saiba o que o Senhor ordena a respeito de vocês”.

9 И Господ говорѝ на Моисей:

Então o Senhor disse a Moisés:

10 К ажѝ на израелтяните: Ако някой човек от вас или от потомците ви бъде нечист поради мъртво тяло или е далеч на път, нека и той да направи Пасхата на Господа;

“Diga o seguinte aos israelitas: Quando algum de vocês ou dos seus descendentes se tornar impuro por tocar algum cadáver ou estiver distante por motivo de viagem, ainda assim poderá celebrar a Páscoa do Senhor.

11 н ека я направят на четиринадесетия ден от втория месец привечер и нека я ядат с безквасни хлябове и горчиви треви;

Deverão celebrá-la no décimo quarto dia do segundo mês, ao pôr-do-sol. Comerão o cordeiro com pães sem fermento e com ervas amargas.

12 д а не оставят от нея до утрото, нито да трошат кост от нея; да я направят според всички наредби за Пасхата.

Não deixarão sobrar nada até o amanhecer e não quebrarão nenhum osso do cordeiro. Quando a celebrarem, obedeçam a todas as leis da Páscoa.

13 А който е чист и не е на път, ако пренебрегне да направи Пасхата, този човек ще бъде изтребен измежду народа си; понеже не е принесъл Господния принос на времето му, този човек ще носи греха си.

Se, porém, um homem estiver puro e não estiver distante por motivo de viagem e ainda assim não celebrar a Páscoa, ele será eliminado do meio do seu povo porque não apresentou a oferta do Senhor na ocasião própria. Ele sofrerá as conseqüências do seu pecado.

14 И ако някой чужденец, който е пришълец между вас, желае да направи Пасхата на Господа, нека я направи според наредбите за Пасхата и според обреда за нея; един закон ще имате и за чужденеца, и за местния.

“Um estrangeiro residente entre vocês, que queira celebrar a Páscoa do Senhor, deverá fazê-lo de acordo com as leis e ordenanças da Páscoa. Vocês terão as mesmas leis para o estrangeiro e para o natural da terra”. A Nuvem sobre o Tabernáculo

15 А в деня, когато беше поставена скинията, облакът покри скинията, шатъра за плочите на свидетелството; и от вечер до сутрин над скинията имаше нещо като огнено явление.

No dia em que foi armado o tabernáculo, a tenda que guarda as tábuas da aliança, a nuvem o cobriu. Desde o entardecer até o amanhecer a nuvem por cima do tabernáculo tinha a aparência de fogo.

16 Т ака ставаше винаги: облакът я покриваше и нощем имаше огнено явление.

Era assim que sempre acontecia: de dia a nuvem o cobria, e de noite tinha a aparência de fogo.

17 К огато облакът се вдигаше от шатъра, тогава, след това, израелтяните тръгваха; и където заставаше облакът, там израелтяните разполагаха стан.

Sempre que a nuvem se levantava de cima da Tenda, os israelitas partiam; no lugar em que a nuvem descia, ali acampavam.

18 П о Господне повеление тръгваха израелтяните и по Господне повеление разполагаха стан; дотогава, докато облакът стоеше над скинията, те си оставаха в стана.

Conforme a ordem do Senhor os israelitas partiam, e conforme a ordem do Senhor, acampavam. Enquanto a nuvem estivesse por cima do tabernáculo, eles permaneciam acampados.

19 И когато облакът стоеше над скинията много дни, тогава израелтяните пазеха Господнето заръчване и не тръгваха;

Quando a nuvem ficava sobre o tabernáculo por muito tempo, os israelitas cumpriam suas responsabilidades para com o Senhor, e não partiam.

20 а понякога облакът стоеше над скинията малко дни; но пак по Господне повеление оставаха разположени в стана и по Господне повеление тръгваха.

Às vezes a nuvem ficava sobre o tabernáculo poucos dias; conforme a ordem do Senhor eles acampavam, e também conforme a ordem do Senhor, partiam.

21 П онякога облакът стоеше само от вечер до сутрин; но пак на сутринта, когато облакът се вдигаше, тогава и те тръгваха; когато облакът се вдигаше, било денем или нощем, тогава и те тръгваха.

Outras vezes a nuvem permanecia somente desde o entardecer até o amanhecer, e quando se levantava pela manhã, eles partiam. De dia ou de noite, sempre que a nuvem se levantava, eles partiam.

22 А ко облакът продължаваше да стои над скинията два дни или един месец, или една година, то и израелтяните оставаха в стана си и не тръгваха; а когато той се вдигаше, те тръгваха.

Quer a nuvem ficasse sobre o tabernáculo dois dias, quer um mês, quer mais tempo, os israelitas permaneciam no acampamento e não partiam; mas, quando ela se levantava, partiam.

23 С поред Господне повеление разполагаха стан и според Господне повеление тръгваха; те пазеха заръчаното от Бога, както заповядваше Господ чрез Моисей.

Conforme a ordem do Senhor acampavam, e conforme a ordem do Senhor partiam. Nesse meio tempo, cumpriam suas responsabilidades para com o Senhor, de acordo com as suas ordens, anunciadas por Moisés.