1 И чух от храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете и излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.

2 И първият отиде и изля чашата си на земята; и се отвори лоша и люта рана по онези човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.

3 В торият ангел изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец и всяка жива твар в морето умря.

4 Т ретият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв.

5 И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвяти, Който си и Който си бил, за това, че си отсъдил така;

6 п онеже те проляха кръвта на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това.

7 И чух друг от олтара да казва: Да, Господи Боже всемогъщи, истинни и праведни са Твоите присъди.

8 Ч етвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което бе позволено да изгаря човеците с огън.

9 И голяма жега изнури човеците; и те похулиха името на Бога, Който има власт над тези язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.

10 П етият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня и човеците хапеха езиците си от болки,

11 и похулиха небесния Бог поради болките и раните си, и не се покаяха за делата си.

12 Ш естият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата ѝ, за да се приготви пътят на царете, които идват от изток.

13 И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра, и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби;

14 з ащото те са духове на бесове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата земя, за да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.

15 ( Ето, ида като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат срамотите му.)

16 И ги събраха на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон.

17 Т огава седмият ангел изля чашата си във въздуха; и от храма излезе силен глас от престола и каза: Сбъдна се.

18 И произлязоха светкавици и гласове, и гръмове, и стана силен трус, небивал откакто съществуват човеци на земята, такъв трус, толкова силен.

19 А великият град се раздели на три части и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв.

20 И всеки остров побегна и планините не се намериха.

21 И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците и човеците похулиха Бога поради напастта на града, защото тази напаст беше твърде голяма.