1 И Йов продължи още беседата си, като казваше:

2 О , да бях както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше,

3 к огато светилникът Му светеше на главата ми и със светлината Му ходех в тъмнината;

4 к акто бях в дните на зрелостта си, когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

5 к огато Всемогъщият беше още с мен и децата ми бяха около мене;

6 к огато миех стъпките си с масло и скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

7 К огато през града излизах на портата и приготвях седалището си на пазара.

8 М ладите, като ме гледаха, се криеха и старците ставаха и стояха прави;

9 п ървенците се въздържаха от говорене и слагаха ръка на устата си;

10 г ласът на началниците замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им;

11 у хо, като ме чуеше, ме облажаваше и око, като ме виждаше, свидетелстваше за мене;

12 з ащото освобождавах сиромаха, който викаше, и сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

13 Б лагословението от този, който беше близо до загиване, идваше за мен; и аз веселях сърцето на вдовицата.

14 О бличах правдата и тя ми беше одежда; моята правдивост ми беше като мантия и корона.

15 А з бях очи на слепия и крака на хромия.

16 Б ях баща на сиромасите; изследвах делото на непознатия за мене.

17 Т рошех челюстите на несправедливия и изтеглях лова от зъбите му.

18 Т огава казвах: Ще умра в гнездото си; и дните ми ще се умножат, както пясъкът.

19 К оремът ми е прострян към водите; и росата намокря цяла нощ клоните ми.

20 С лавата ми зеленее още в мен; и лъкът ми се укрепява в ръката ми.

21 Х ората чакаха да ме слушат и мълчаха, за да чуят съветите ми.

22 С лед моите думи те не прибавяха нищо; словото ми капеше върху тях;

23 о чакваха ме като дъжд и устата им зееха като за пролетен дъжд.

24 У смихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; и те не можаха да помрачат светлостта на лицето ми.

25 И збирах пътя към тях и седях пръв помежду им, и живеех като цар сред войската, като онзи, който утешава наскърбените.