1 З ащо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, онези, които Го познават, не виждат дните Му за съд ?

2 Е дни преместват межди, грабят стада и ги пасат;

3 о ткарват осела на сирачетата; вземат в залог говедото на вдовицата;

4 и зтласкват бедните от пътя; сиромасите на земята се крият заедно от тях.

5 Е то, като диви осли в пустинята излизат по работата си, подраняват да търсят храна; пустинята им доставя храна за децата им.

6 Ж ънат фуража в нивата, за да го ядат, и берат лозата на неправедника;

7 ц яла нощ лежат голи, без дрехи, и нямат завивка в студа;

8 и змокрят се от планинските дъждове и прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

9 Д руги грабват сирачето от съседите и вземат залог от сиромаха.

10 Г оли, тези ходят крадешком без дреха, и гладни носят сноповете;

11 и зстискват дървено масло в техните огради, тъпчат линовете им, а остават жадни.

12 У миращите охкат из града и душата на ранените вика; но пак Бог не гледа това безумие. Слово срещу противниците на светлината

13 Д руги са от противниците на светлината; не знаят пътищата ѝ и не стоят в пътеките ѝ.

14 У биецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, а нощем е като крадец.

15 Т ака и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, като казва: Око няма да ме види; и променя лицето си.

16 В тъмнината пробиват къщи; те се затварят през деня, светлина не познават.

17 З ащото за всички тях зората е като мрачната сянка; понеже познават ужасите на мрачната сянка.

18 Б ързо се отвличат по лицето на водата; делът им е проклет на земята; не се обръщат вече към пътя за лозята.

19 К акто сушата и топлината поглъщат водата от снега, така и преизподнята - грешните.

20 М айчината утроба ще ги забрави; червеят ще има сладко ястие в тях; няма вече да си спомнят за тях; и неправдата ще се строши като дърво.

21 П оглъщат неплодната, която не ражда; и на вдовицата не правят добро.

22 В лачат и мощните със силата си; те стават и никой не е в безопасност през живота си.

23 Б ог им дава безопасност и те се успокояват с нея. Но очите Му са върху пътищата им.

24 В ъздигнаха се за малко и ето че ги няма! Снишават се; и както всички други, си отиват и се прекършват, както главите на класовете.

25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец и ще превърне в нищо думите ми?