1 Т огава теманецът Елифаз каза:

2 А ко започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може да се въздържи да не говори?

3 Е то, ти си научил мнозина и немощни ръце си укрепил.

4 Т воите думи са привдигнали колебаещия се и отслабнали колене си укрепил.

5 А сега това те сполетя и ти е дотегнало; допира те и си се смутил.

6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование и в правотата на пътищата ти - твоята надежда?

7 С помни си, моля, кой някога е погинал невинен или къде са били изтребени правдивите.

8 Д околкото аз съм видял, онези, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат.

9 И зтребват се от дишането на Бога и от диханието на ноздрите Му погиват.

10 Р евът на лъва и гласът на свирепия лъв замират и зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11 Л ъвът загива от нямане лов и малките на лъвицата се разпръсват.

12 Т айно достига до мен едно нещо и ухото ми долови един шепот от него;

13 с ред мислите от нощните видения, когато дълбок сън наляга хората,

14 о бзеха ме ужас и трепет и разтърсиха всичките ми кости.

15 Т огава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха;

16 т ой застана, но не можах да позная образа му; призрак се яви пред очите ми; в тишината чух този глас:

17 Щ е бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

18 Е то, Той не се доверява на слугите Си и в ангелите Си намира недостатък -

19 к олко повече в онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта и които се смазват, като че ли са молци!

20 М ежду сутринта и вечерта се събарят, без да усети някой, изгубват се завинаги.

21 В еличието, което е в тях, не се ли премахва? Умират, и то без мъдрост.