1 Т огава теманецът Елифаз каза:

Então respondeu Elifaz, o temanita, e disse:

2 А ко започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може да се въздържи да не говори?

Se alguém intentar falar-te, enfadarte-ás? Mas quem poderá conter as palavras?

3 Е то, ти си научил мнозина и немощни ръце си укрепил.

Eis que tens ensinado a muitos, e tens fortalecido as mãos fracas.

4 Т воите думи са привдигнали колебаещия се и отслабнали колене си укрепил.

As tuas palavras têm sustentado aos que cambaleavam, e os joelhos desfalecentes tens fortalecido.

5 А сега това те сполетя и ти е дотегнало; допира те и си се смутил.

Mas agora que se trata de ti, te enfadas; e, tocando-te a ti, te desanimas.

6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование и в правотата на пътищата ти - твоята надежда?

Porventura não está a tua confiança no teu temor de Deus, e a tua esperança na integridade dos teus caminhos?

7 С помни си, моля, кой някога е погинал невинен или къде са били изтребени правдивите.

Lembra-te agora disto: qual o inocente que jamais pereceu? E onde foram os retos destruídos?

8 Д околкото аз съм видял, онези, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат.

Conforme tenho visto, os que lavram iniquidade e semeiam o mal segam o mesmo.

9 И зтребват се от дишането на Бога и от диханието на ноздрите Му погиват.

Pelo sopro de Deus perecem, e pela rajada da sua ira são consumidos.

10 Р евът на лъва и гласът на свирепия лъв замират и зъбите на младите лъвове се изкъртват.

Cessa o rugido do leão, e a voz do leão feroz; os dentes dos leõezinhos se quebram.

11 Л ъвът загива от нямане лов и малките на лъвицата се разпръсват.

Perece o leão velho por falta de presa, e os filhotes da leoa andam dispersos.

12 Т айно достига до мен едно нещо и ухото ми долови един шепот от него;

Ora, uma palavra se me disse em segredo, e os meus ouvidos perceberam um sussurro dela.

13 с ред мислите от нощните видения, когато дълбок сън наляга хората,

Entre pensamentos nascidos de visões noturnas, quando cai sobre os homens o sono profundo,

14 о бзеха ме ужас и трепет и разтърсиха всичките ми кости.

sobrevieram-me o espanto e o tremor, que fizeram estremecer todos os meus ossos.

15 Т огава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха;

Então um espírito passou por diante de mim; arrepiaram-se os cabelos do meu corpo.

16 т ой застана, но не можах да позная образа му; призрак се яви пред очите ми; в тишината чух този глас:

Parou ele, mas não pude discernir a sua aparencia; um vulto estava diante dos meus olhos; houve silêncio, então ouvi uma voz que dizia:

17 Щ е бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

Pode o homem mortal ser justo diante de Deus? Pode o varão ser puro diante do seu Criador?

18 Е то, Той не се доверява на слугите Си и в ангелите Си намира недостатък -

Eis que Deus não confia nos seus servos, e até a seus anjos atribui loucura;

19 к олко повече в онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта и които се смазват, като че ли са молци!

quanto mais aos que habitam em casas de lodo, cujo fundamento está no pó, e que são esmagados pela traça!

20 М ежду сутринта и вечерта се събарят, без да усети някой, изгубват се завинаги.

Entre a manhã e a tarde são destruidos; perecem para sempre sem que disso se faça caso.

21 В еличието, което е в тях, не се ли премахва? Умират, и то без мъдрост.

Se dentro deles é arrancada a corda da sua tenda, porventura não morrem, e isso sem atingir a sabedoria?