1 В четиринадесетата година на цар Езекия асирийският цар Сенахирим излезе против всичките укрепени Юдейски градове и ги превзе.

No ano décimo quarto do rei Ezequias Senaqueribe, rei da Assíria, subiu contra todas as cidades fortificadas de Judá, e as tomou.

2 А сирийският цар изпрати Рапсак от Лахис в Йерусалим с голяма войска при цар Езекия. И той застана при водопровода на горния водоем по пътя към тепавичарската нива.

Ora, o rei da Assíria enviou Rabsaqué, de Laquis a Jerusalém, ao rei Ezequias, com um grande exército; e ele parou junto ao aqueduto da piscina superior, que está junto ao caminho do campo do lavandeiro.

3 Т огава при него излязоха управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син, секретарят Шевна и летописецът Йоах, Асафовият син.

Então saíram a ter com ele Eliaquim, filho de Hilquias, o mordomo, e Sebna, o escrivão, e Joá, filho de Asafe, o cronista.

4 И Рапсак им каза: Кажете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар: Каква е тази увереност, на която уповаваш?

E Rabsaqué lhes disse: Ora, dizei a Ezequias: Assim diz o grande rei, o rei da Assíria: Que confiança é essa em que te estribas?

5 К азвам ти, че твоето благоразумие и сила за воюване са само лицемерни думи. На кого се надяваш, че си въстанал против мене?

Bem posso eu dizer: Teu conselho e poder para a guerra são apenas vãs palavras. Em quem pois agora confias, visto que contra mim te rebelas?

6 В иж, ти се надяваш като че ли на тояга, на онази строшена тръстика, на Египет, на която ако се опре някой, ще се забучи в ръката му и ще я промуши. Такъв е египетският цар фараон за всички, които се надяват на него.

Eis que confias no Egito, aquele bordão de cana quebrada que, se alguém se apoiar nele, lhe entrará pela mão, e a furará; assim é Faraó, rei do Egito, para com todos os que nele confiam.

7 Н о ако ми кажеш: На Господа, нашия Бог, уповаваме, то Той не е ли Онзи, Чиито високи места и жертвеници премахна Езекия, като каза на Юдея и на Йерусалим: Пред този жертвеник се покланяйте?

Mas se me disseres: No Senhor, nosso Deus, confiamos; porventura não é esse aquele cujos altos e cujos altares Ezequias tirou, e disse a Judá e a Jerusalém: Perante este altar adorareis?

8 И така, сега дай хора в залог на господаря ми, асирийския цар; а аз ще ти дам две хиляди коне, ако можеш от твоя страна да поставиш на тях ездачи.

Ora, pois, faze uma aposta com o meu senhor, o rei da Assíria; dar-te-ei dois mil cavalos, se tu puderes dar cavaleiros para eles.

9 К ак тогава ще отблъснеш един военачалник от най-ниските слуги на господаря ми? Но пак уповаваш на Египет за колесници и за конници!

Como então poderás repelir um só príncipe dos menores servos do meu senhor, quando confias no Egito pelos carros e cavaleiros?

10 Б ез волята на Господа ли излязох сега на това място, за да го съсипя? Господ ми каза: Излез против тази земя и я съсипи.

Porventura subi eu agora sem o Senhor contra esta terra, para destruí-la? O Senhor mesmo me disse: Sobe contra esta terra, e destrói-a.

11 Т огава Елиаким, Шевна и Йоах казаха на Рапсак: Говори на слугите си на сирийски, защото го разбираме. Недей ни говори на юдейски, за да не чуе народът, който е на стената.

Então disseram Eliaquim, Sebna, e Joá, a Rabsaqué: Pedimos- te que fales aos teus servos em aramaico, porque bem o entendemos; e não nos fales em judaico, aos ouvidos do povo que está sobre o muro.

12 Н о Рапсак отговори: Дали ме е пратил господарят ми само при твоя господар и при тебе да говоря тези думи? Не ме ли е изпратил при мъжете, които седят на стената, за да ядат заедно с вас нечистотиите си и да пият пикочта си?

Rabsaqué, porém, disse: Porventura mandou-me o meu senhor só ao teu senhor e a ti, para dizer estas palavras e não aos homens que estão assentados sobre o muro, que juntamente convosco hão de comer o próprio excremento e beber a propria urina?

13 Т огава Рапсак застана и извика силно на юдейски: Слушайте думите на великия цар, асирийския цар:

Então Rabsaqué se pôs em pé, e clamou em alta voz na língua judaica, e disse: Ouvi as palavras do grande rei, do rei da Assíria.

14 Т ака казва царят: Не се оставяйте да ви мами Езекия. Защото той няма да може да ви избави.

Assim diz o rei: Não vos engane Ezequias; porque não vos poderá livrar.

15 И да не ви подтиква Езекия да уповавате на Господа, като ви казва: Господ непременно ще ни избави и този град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

Nem tampouco Ezequias vos faça confiar no Senhor, dizendo: Infalivelmente nos livrará o Senhor, e esta cidade não será entregue nas mãos do rei da Assíria.

16 Н е слушайте Езекия; защото така казва асирийският цар: Сключете договор с мен и излезте при мен; и яжте всеки от лозето си и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на кладенеца си,

Não deis ouvidos a Ezequias; porque assim diz o rei da Assíria: Fazei as vossas pazes comigo, e saí a mim; e coma cada um da sua vide, e da sua figueira, e beba cada um da água da sua cisterna;

17 д окато дойда и ви заведа в земя, подобна на вашата земя - земя, изобилна на жито и вино, земя, изобилна на хляб и лозя.

até que eu venha, e vos leve para uma terra semelhante ã vossa, terra de trigo e de mosto, terra de pão e de vinhas.

18 В нимавайте да не би да ви убеждава Езекия, като казва: Господ ще ни избави. Някой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар?

Guardai-vos, para que não vos engane Ezequias, dizendo: O Senhor nos livrará. Porventura os deuses das nações livraram cada um a sua terra das mãos do rei da Assíria?

19 К ъде са боговете на Емат и Арфад? Къде са боговете на Сефаруим? Избавиха ли те Самария от ръката ми?

Onde estão os deuses de Hamate e de Arpade? onde estão os deuses de Sefarvaim? porventura livraram eles a Samária da minha mão?

20 К ои измежду всички богове на тези страни са избавили земята си от моята ръка, за да избави Йехова Йерусалим от ръката ми?

Quais dentre todos os deuses destes países livraram a sua terra das minhas mãos, para que o Senhor possa livrar a Jerusalém das minhas mãos?

21 А те мълчаха и не му отговориха нито дума; защото царят беше заповядал: Не му отговаряйте.

Eles, porém, se calaram e não lhe responderam palavra; porque havia mandado do rei, dizendo: Não lhe respondais.

22 Т огава управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син, секретарят Шевна и летописецът Йоах, Асафовият син, се върнаха при Езекия с раздрани дрехи и му известиха Рапсаковите думи.

Então Eliaquim, filho de Hilquias, o mordomo, e Sebna, o escrivão, e Joá, filho de Asafe, o cronista, vieram a Ezequias, com as vestiduras rasgadas, e lhe referiram as palavras de Rabsaqué.