1 И ма време за всяко нещо и срок - за всяка работа под небето:

Tudo tem a sua ocasião própria, e há tempo para todo propósito debaixo do céu.

2 в реме за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото;

Há tempo de nascer, e tempo de morrer; tempo de plantar, e tempo de arrancar o que se plantou;

3 в реме за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене;

tempo de matar, e tempo de curar; tempo de derribar, e tempo de edificar;

4 в реме за плач и време за смях; време за тъга и време за радост;

tempo de chorar, e tempo de rir; tempo de prantear, e tempo de dançar;

5 в реме за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръщането;

tempo de espalhar pedras, e tempo de ajuntar pedras; tempo de abraçar, e tempo de abster-se de abraçar;

6 в реме за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за хвърляне;

tempo de buscar, e tempo de perder; tempo de guardar, e tempo de deitar fora;

7 в реме за раздиране и време за шиене; време за мълчание и време за говорене;

tempo de rasgar, e tempo de coser; tempo de estar calado, e tempo de falar;

8 в реме за обичане и време за мразене; време за война и време за мир.

tempo de amar, e tempo de odiar; tempo de guerra, e tempo de paz.

9 К аква полза за онзи, който работи, от онова, в което се труди той?

Que proveito tem o trabalhador naquilo em que trabalha?

10 В идях труда, който Бог даде на човешките синове, за да се трудят в него.

Tenho visto o trabalho penoso que Deus deu aos filhos dos homens para nele se exercitarem.

11 Т ой е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е направил Бог.

Tudo fez formoso em seu tempo; também pôs na mente do homem a idéia da eternidade, se bem que este não possa descobrir a obra que Deus fez desde o princípio até o fim.

12 П ознах, че няма друго, по-добро за тях, освен да се весели всеки и да благоденства през живота си;

Sei que não há coisa melhor para eles do que se regozijarem e fazerem o bem enquanto viverem;

13 и още всеки човек да яде и да пие, и да се наслаждава от доброто на целия си труд. Това е дар от Бога.

e também que todo homem coma e beba, e goze do bem de todo o seu trabalho é dom de Deus.

14 П ознах, че всичко, което прави Бог, ще бъде вечно; не е възможно да се прибави към него, нито да се отнеме от него; и Бог е направил това, за да се боят хората от Него.

Eu sei que tudo quanto Deus faz durará eternamente; nada se lhe pode acrescentar, e nada se lhe pode tirar; e isso Deus faz para que os homens temam diante dele:

15 К аквото съществува, е станало вече; и каквото и да стане, е станало вече; и Бог ще извика отново онова, което е минало.

O que é, já existiu; e o que há de ser, também já existiu; e Deus procura de novo o que ja se passou.

16 В идях още под слънцето мястото на съда, а там - беззаконието, и мястото на правдата, а там - неправдата. Изводи за живота

Vi ainda debaixo do sol que no lugar da retidão estava a impiedade; e que no lugar da justiça estava a impiedade ainda.

17 К азах си: Бог ще съди праведния и нечестивия; защото има време в Него за всяко нещо и за всяко дело.

Eu disse no meu coração: Deus julgará o justo e o ímpio; porque há um tempo para todo propósito e para toda obra.

18 К азах в сърцето си относно човешките синове, че това е, за да ги опита Бог и за да видят те, че в себе си са като животни.

Disse eu no meu coração: Isso é por causa dos filhos dos homens, para que Deus possa prová-los, e eles possam ver que são em si mesmos como os brutos.

19 З ащото каквото постига човешките синове, постига и животните: една участ имат; както умира единият, така умира и другото. Да! Един дух имат всичките; и човек не превъзхожда в нищо животното, защото всичко е суета.

Pois o que sucede aos filhos dos homens, isso mesmo também sucede aos brutos; uma e a mesma coisa lhes sucede; como morre um, assim morre o outro; todos têm o mesmo fôlego; e o homem não tem vantagem sobre os brutos; porque tudo é vaidade.

20 В сички отиват на едно място; всички са от пръстта и всички се връщат в пръстта.

Todos vão para um lugar; todos são pó, e todos ao pó tornarão.

21 К ой знае, че духът на човешките синове възлиза горе и че духът на животното слиза долу, на земята?

Quem sabe se o espírito dos filhos dos homens vai para cima, e se o espírito dos brutos desce para a terra?

22 И така, видях, че за човека няма по-добро освен да се радва в делата си; защото това е делът му; понеже кой ще го върне назад, за да види онова, което ще бъде след него?

Pelo que tenho visto que não há coisa melhor do que alegrar-se o homem nas suas obras; porque esse é o seu quinhão; pois quem o fará voltar para ver o que será depois dele?