1 Т огава Давид избяга от Нават в Рама и дойде и каза на Йонатан: Какво съм сторил? Каква е неправдата ми и какъв е грехът ми към баща ти, че иска живота ми?

Então fugiu Davi de Naiote, em Ramá, veio ter com Jônatas e lhe disse: Que fiz eu? qual é a minha iniqüidade? e qual é o meu pecado diante de teu pai, para que procure tirar-me a vida?

2 А Йонатан му отговори: Да не дава Господ! Ти няма да умреш. Баща ми не прави нищо, нито голямо, нито малко, без да ми каже. Защо би скрил такова нещо от мене? Не е вярно, че иска да те убие.

E ele lhe disse: Longe disso! não hás de morrer. Meu pai não faz coisa alguma, nem grande nem pequena, sem que primeiro ma participe; por que, pois, meu pai me encobriria este negócio? Não é verdade.

3 О баче Давид се закле и каза: Баща ти знае добре, че аз съм придобил твоето благоволение, затова си казва: Да не знае Йонатан за това, за да не се наскърби. Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, само една крачка има между мен и смъртта.

Respondeu-lhe Davi, com juramento: Teu pai bem sabe que achei graça aos teus olhos; pelo que disse: Não saiba isto Jônatas, para que não se magoe. Mas, na verdade, como vive o Senhor, e como vive a tua alma, há apenas um passo entre mim e a morte.

4 Т огава Йонатан каза на Давид: Каквото поиска душата ти, аз ще го сторя за теб.

Disse Jônatas a Davi: O que desejas tu que eu te faça?

5 А Давид му отвърна: Ето, утре е новолуние и аз съм длъжен да седя с царя на ядене. Позволи ми да ида да се крия на полето до вечерта на третия ден.

Respondeu Davi a Jônatas: Eis que amanhã é a lua nova, e eu deveria sentar-me com o rei para comer; porém deixa-me ir, e esconder-me-ei no campo até a tarde do terceiro dia.

6 А ко баща ти забележи, че ме няма, тогава му кажи: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде бързо в града си Витлеем, защото там става годишната жертва за цялото му семейство.

Se teu pai notar a minha ausência, dirás: Davi me pediu muito que o deixasse ir correndo a Belém, sua cidade, porquanto se faz lá o sacrifício anual para toda a parentela.

7 А ко Саул каже: Добре!, тогава слугата ти ще има мир. Но ако се разгневи много, да знаеш, че злото е решено от него.

Se ele disser: Está bem; então teu servo tem paz; porém se ele muito se indignar, fica sabendo que ele já está resolvido a praticar o mal.

8 И така, покажи милост към мене, защото ти си въвел слугата си в Господен завет със себе си. Но ако има неправда в мен, убий ме самият ти. Защо да ме водиш при баща си?

Usa, pois, de misericórdia para com o teu servo, porque o fizeste entrar contigo em aliança do Senhor; se, porém, há culpa em mim, mata-me tu mesmo; por que me levarias a teu pai?

9 Й онатан отговори: Да не ти се случи това никога. Ако бях узнал наистина, че от баща ми е решено да дойде злото върху тебе, нямаше ли да ти го кажа?

Ao que respondeu Jônatas: Longe de ti tal coisa! Se eu soubesse que meu pai estava resolvido a trazer o mal sobre ti, não to descobriria eu?

10 Т огава Давид каза на Йонатан: Кой ще ми съобщи, ако баща ти ти отговори сърдито?

Perguntou, pois, Davi a Jônatas: Quem me fará saber, se por acaso teu pai te responder asperamente?

11 А Йонатан му отговори: Нека да излезем на полето. И така, двамата излязоха на полето.

Então disse Jônatas a Davi: Vem, e saiamos ao campo. E saíram ambos ao campo.

12 Й онатан каза на Давид: Господ, Израелевият Бог, да бъде свидетел, ако, след като изпитам баща си, утре по това време или на третия ден, и ако има добра вест за Давид, не изпратя това известие до тебе да ти го съобщя.

E disse Jônatas a Davi: O Senhor, Deus de Israel, seja testemunha! Sondando eu a meu pai amanhã a estas horas, ou depois de amanhã, se houver coisa favorável para Davi, eu não enviarei a ti e não to farei saber?

13 И така да направи Господ на Йонатан - да! - и повече да прибави, ако, в случай че баща ми е решил да ти стори зло, не ти известя за това и не те изпратя да си отидеш с мир. Господ да бъде с тебе, както е бил с баща ми!

O Senhor faça assim a Jônatas, e outro tanto, se, querendo meu pai fazer-te mal, eu não te fizer saber, e não te deixar partir, para ires em paz; e o Senhor seja contigo, assim como foi com meu pai.

14 И не само докато съм жив, показвай към мене милост Господня,

E não somente usarás para comigo, enquanto viver, da benevolência do Senhor, para que não morra,

15 н о и като умра, до века не отнемай милостта си към дома ми, дори и тогава, когато Господ ще е изтребил от лицето на земята всеки от Давидовите неприятели.

como também não cortarás nunca da minha casa a tua benevolência, nem ainda quando o Senhor tiver desarraigado da terra a cada um dos inimigos de Davi.

16 Т ака Йонатан сключи завет с Давидовия дом и каза: Господ да изисква това чрез Давидовите неприятели!

Assim fez Jônatas aliança com a casa de Davi, dizendo: O Senhor se vingue dos inimigos de Davi.

17 И Йонатан накара Давид да се закълне още веднъж поради любовта, която имаше към него; защото го обичаше, както обичаше собствената си душа.

Então Jônatas fez Davi jurar de novo, porquanto o amava; porque o amava com todo o amor da sua alma.

18 Т огава Йонатан му каза: Утре е новолуние; и ще видят, че те няма, защото твоето място ще бъде празно.

Disse-lhe ainda Jônatas: Amanhã é a lua nova, e notar-se-á a tua ausência, pois o teu lugar estará vazio.

19 К ато престоиш три дни, слез бързо и ела на мястото, където се беше скрил в деня, когато разисквахме онази работа, и се скрий при скалата Езил.

Ao terceiro dia descerás apressadamente, e irás

20 А аз ще изстрелям три стрели по едната ѝ страна като че стрелям в прицел.

E eu atirarei três flechas para aquela banda, como se atirasse ao alvo.

21 С лед това ще пратя момчето и ще му кажа: Иди намери стрелите. Ако кажа нарочно на момчето: Стрелите са зад тебе, вземи ги; тогава ти ела, защото има мир за теб и няма никаква опасност - заклевам се за това в живота на Господа.

Então mandarei o moço, dizendo: Anda, busca as flechas. Se eu expressamente disser ao moço: Olha que as flechas estão para cá de ti, apanha-as; então vem, porque, como vive o Senhor, há paz para ti, e não há nada a temer.

22 Н о ако кажа на момчето: Стрелите са пред тебе, тогава върви в пътя си, защото Господ те е отпратил.

Mas se eu disser ao moço assim: Olha que as flechas estão para lá de ti; vai-te embora, porque o Senhor te manda ir.

23 А относно тази уговорка, която аз и ти сме уговорили, нека Господ да бъде свидетел между мен и тебе до века.

E quanto ao negócio de que eu e tu falamos, o Senhor é testemunha entre mim e ti para sempre.

24 И така, Давид се скри на полето. И когато дойде новолунието, царят седна на трапезата да яде.

Escondeu-se, pois, Davi no campo; e, sendo a lua nova, sentou-se o rei para comer.

25 С лед като царят седна на мястото си, както винаги, на определено място до стената, Йонатан стана и Авенир седна при Саул. А Давидовото място остана празно.

E, sentando-se o rei, como de costume, no seu assento junto ã parede, Jônatas sentou-se defronte dele, e Abner sentou-se ao lado de Saul; e o lugar de Davi ficou vazio.

26 С аул обаче не каза нищо през онзи ден, защото си каза: Навярно му се е случило нещо, за да не е чист; и без друго е нечист.

Entretanto Saul não disse nada naquele dia, pois dizia consigo: Aconteceu-lhe alguma coisa pela qual não está limpo; certamente não está limpo.

27 А на следващия ден, втория от месеца, Давидовото място пак беше празно; затова Саул попита сина си Йонатан: Защо Есеевият син не дойде да яде нито вчера, нито днес?

Sucedeu também no dia seguinte, o segundo da lua nova, que o lugar de Davi ficou vazio. Perguntou, pois, Saul a Jônatas, seu filho: Por que o filho de Jessé não veio comer nem ontem nem hoje?

28 И Йонатан отговори на Саул: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде във Витлеем, като каза:

Respondeu Jônatas a Saul: Davi pediu-me encarecidamente licença para ir a Belém,

29 П усни ме, защото семейството ни има жертва в града и брат ми ми заръча да ида. Ако съм придобил твоето благоволение, позволи ми да отида и да видя братята си. Затова не дойде на царската трапеза.

dizendo: Peço-te que me deixes ir, porquanto a nossa parentela tem um sacrifício na cidade, e meu irmão ordenou que eu fosse; se, pois, agora tenho achado graça aos teus olhos, peço-te que me deixes ir, para ver a meus irmãos. Por isso não veio ã mesa do rei.

30 Т огава гневът на Саул пламна против Йонатан и той му каза: Развратени и отстъпни сине, не зная ли, че ти си избрал Есеевия син за срам на теб и за срам на майчината ти голота?

Então se acendeu a ira de Saul contra Jônatas, e ele lhe disse: Filho da perversa e rebelde! Não sei eu que tens escolhido a filho de Jessé para vergonha tua, e para vergonha de tua mãe?

31 З ащото, докато Есеевият син живее на земята, нито ти, нито царството ти ще се утвърди. Затова прати сега да го доведат при мене, защото непременно ще умре.

Pois por todo o tempo em que o filho de Jessé viver sobre a terra, nem tu estarás seguro, nem o teu reino; pelo que envia agora, e traze-mo, porque ele há de morrer.

32 А Йонатан отговори на баща си Саул: Защо да бъде убит? Какво е сторил?

Ao que respondeu Jônatas a Saul, seu pai, e lhe disse: Por que há de morrer. que fez ele?

33 А Саул хвърли копието си срещу него, за да го промуши, от което Йонатан разбра, че баща му беше решил да убие Давид.

Então Saul levantou a lança, para o ferir; assim entendeu Jônatas que seu pai tinha determinado matar a Davi.

34 И така, Йонатан стана от трапезата разярен от гняв и не яде никаква храна втория ден от месеца; защото беше наскърбен за Давид, понеже баща му го беше опозорил.

Pelo que Jônatas, todo encolerizado, se levantou da mesa, e no segundo dia do mês não comeu; pois se magoava por causa de Davi, porque seu pai o tinha ultrajado.

35 Н а сутринта Йонатан излезе на полето, на мястото, за което се беше уговорил с Давид, и водеше със себе си едно малко момче.

Jônatas, pois, saiu ao campo, pela manhã, ao tempo que tinha ajustado com Davi, levando consigo um rapazinho.

36 Т ой каза на момчето си: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. Докато момчето тичаше, той изстреля една стрела по-нататък от него.

Então disse ao moço: Corre a buscar as flechas que eu atirar. Correu, pois, o moço; e Jônatas atirou uma flecha, que fez passar além dele.

37 А когато момчето стигна до мястото, където беше стрелата, която Йонатан изстреля, Йонатан викна след него: Не е ли стрелата по-нататък от теб?

Quando o moço chegou ao lugar onde estava a flecha que Jônatas atirara, gritou-lhe este, dizendo: Não está porventura a flecha para lá de ti?

38 И Йонатан извика след момчето: Побързай, не се бави. И Йонатановото момче, като събра стрелите, се върна при господаря си.

E tornou a gritar ao moço: Apressa-te, anda, não te demores! E o servo de Jônatas apanhou as flechas, e as trouxe a seu senhor.

39 Н о момчето не знаеше нищо; само Йонатан и Давид знаеха уговорката.

O moço, porém, nada percebeu; só Jônatas e Davi sabiam do negócio.

40 Т огава Йонатан даде оръжията си на момчето, което му слугуваше, и му каза: Върви, занеси ги в града.

Então Jônatas deu as suas armas ao moço, e lhe disse: Vai, leva-as ã cidade.

41 А щом момчето отиде, Давид излезе от едно място на юг и като падна с лице на земята, поклони се три пъти. И се целуваха един друг и плакаха и двамата - а Давид плака особено много.

Logo que o moço se foi, levantou-se Davi da banda do sul, e lançou-se sobre o seu rosto em terra, e inclinou-se três vezes; e beijaram-se um ao outro, e choraram ambos, mas Davi chorou muito mais.

42 Т огава Йонатан каза на Давид: Върви с мир, както се заклехме ние двамата в Господнето име, като казахме: Господ да бъде свидетел между мен и теб и между моето потомство и твоето потомство до века! И Давид тръгна и си отиде; а Йонатан се върна в града.

E disse Jônatas a Davi: Vai-te em paz, porquanto nós temos jurado ambos em nome do Senhor, dizendo: O Senhor seja entre mim e ti, e entre a minha descendência e a tua descendência perpetuamente. Então Davi se levantou e partiu; e Jônatas entrou na cidade.