1 Т огава Давид избяга от Нават в Рама и дойде и каза на Йонатан: Какво съм сторил? Каква е неправдата ми и какъв е грехът ми към баща ти, че иска живота ми?

David fled from Naioth in Ramah and came and said to Jonathan, What have I done? Of what am I guilty? What is my sin before your father, that he seeks my life?

2 А Йонатан му отговори: Да не дава Господ! Ти няма да умреш. Баща ми не прави нищо, нито голямо, нито малко, без да ми каже. Защо би скрил такова нещо от мене? Не е вярно, че иска да те убие.

Jonathan said, God forbid! You shall not die. My father does nothing great or small but what he tells me. And why should hide this thing from me? It is not so.

3 О баче Давид се закле и каза: Баща ти знае добре, че аз съм придобил твоето благоволение, затова си казва: Да не знае Йонатан за това, за да не се наскърби. Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, само една крачка има между мен и смъртта.

But David replied, Your father certainly knows that I have found favor in your eyes, and he thinks, Let not Jonathan know this, lest he be grieved. But truly as the Lord lives and as your soul lives, there is but a step between me and death.

4 Т огава Йонатан каза на Давид: Каквото поиска душата ти, аз ще го сторя за теб.

Then Jonathan said to David, Whatever you desire, I will do for you.

5 А Давид му отвърна: Ето, утре е новолуние и аз съм длъжен да седя с царя на ядене. Позволи ми да ида да се крия на полето до вечерта на третия ден.

David said to Jonathan, Tomorrow is the New Moon, and I should not fail to sit at the table with the king; but let me go, that I may hide myself in the field till the third day at evening.

6 А ко баща ти забележи, че ме няма, тогава му кажи: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде бързо в града си Витлеем, защото там става годишната жертва за цялото му семейство.

If your father misses me at all, then say, David earnestly asked leave of me that he might run to Bethlehem, his city, for there is a yearly sacrifice there for all the family.

7 А ко Саул каже: Добре!, тогава слугата ти ще има мир. Но ако се разгневи много, да знаеш, че злото е решено от него.

If he says, All right, then it will be well with your servant; but if he is angry, then be sure that evil is determined by him.

8 И така, покажи милост към мене, защото ти си въвел слугата си в Господен завет със себе си. Но ако има неправда в мен, убий ме самият ти. Защо да ме водиш при баща си?

Therefore deal kindly with your servant, for you have brought into a covenant of the Lord with you. But if there is guilt in me, kill me yourself; for why should you bring me to your father?

9 Й онатан отговори: Да не ти се случи това никога. Ако бях узнал наистина, че от баща ми е решено да дойде злото върху тебе, нямаше ли да ти го кажа?

And Jonathan said, Far be it from you! If I knew that evil was determined for you by my father, would I not tell you?

10 Т огава Давид каза на Йонатан: Кой ще ми съобщи, ако баща ти ти отговори сърдито?

Then said David to Jonathan, Who will tell me if your father answers you roughly?

11 А Йонатан му отговори: Нека да излезем на полето. И така, двамата излязоха на полето.

Jonathan said, Come, let us go into the field. So they went into the field.

12 Й онатан каза на Давид: Господ, Израелевият Бог, да бъде свидетел, ако, след като изпитам баща си, утре по това време или на третия ден, и ако има добра вест за Давид, не изпратя това известие до тебе да ти го съобщя.

Jonathan said to David, The Lord, the God of Israel, be witness. When I have sounded out my father about this time tomorrow, or the third day, behold, if he is well inclined toward David, and I do not send and let you know it,

13 И така да направи Господ на Йонатан - да! - и повече да прибави, ако, в случай че баща ми е решил да ти стори зло, не ти известя за това и не те изпратя да си отидеш с мир. Господ да бъде с тебе, както е бил с баща ми!

The Lord do so, and much more, to Jonathan. But if it please my father to do you harm, then I will disclose it to you and send you away, that you may go in safety. And may the Lord be with you as He has been with my father.

14 И не само докато съм жив, показвай към мене милост Господня,

While I am still alive you shall not only show me the loving-kindness of the Lord, so that I die not,

15 н о и като умра, до века не отнемай милостта си към дома ми, дори и тогава, когато Господ ще е изтребил от лицето на земята всеки от Давидовите неприятели.

But also you shall not cut off your kindness from my house forever—no, not even when the Lord has cut off every enemy of David from the face of the earth.

16 Т ака Йонатан сключи завет с Давидовия дом и каза: Господ да изисква това чрез Давидовите неприятели!

So Jonathan made a covenant with the house of David, saying, And the Lord will require that this covenant be kept at the hands of David’s enemies.

17 И Йонатан накара Давид да се закълне още веднъж поради любовта, която имаше към него; защото го обичаше, както обичаше собствената си душа.

And Jonathan caused David to swear again by his love for him, for Jonathan loved him as he loved his own life.

18 Т огава Йонатан му каза: Утре е новолуние; и ще видят, че те няма, защото твоето място ще бъде празно.

Then Jonathan said to David, Tomorrow is the New Moon festival; and you will be missed, for your seat will be empty.

19 К ато престоиш три дни, слез бързо и ела на мястото, където се беше скрил в деня, когато разисквахме онази работа, и се скрий при скалата Езил.

On the third day you will go quickly and come to the place where you hid yourself when the matter was in hand, and remain by the stone Ezel.

20 А аз ще изстрелям три стрели по едната ѝ страна като че стрелям в прицел.

And I will shoot three arrows on the side of it, as though I shot at a mark.

21 С лед това ще пратя момчето и ще му кажа: Иди намери стрелите. Ако кажа нарочно на момчето: Стрелите са зад тебе, вземи ги; тогава ти ела, защото има мир за теб и няма никаква опасност - заклевам се за това в живота на Господа.

And I will send a lad, saying, Go, find the arrows. If I expressly say to the lad, Look, the arrows are on this side of you, take them—then you are to come, for it is safe for you and there is no danger, as the Lord lives.

22 Н о ако кажа на момчето: Стрелите са пред тебе, тогава върви в пътя си, защото Господ те е отпратил.

But if I say to the youth, Look, the arrows are beyond you—then go, for the Lord has sent you away.

23 А относно тази уговорка, която аз и ти сме уговорили, нека Господ да бъде свидетел между мен и тебе до века.

And as touching the matter of which you and I have spoken, behold, the Lord is between you and me forever.

24 И така, Давид се скри на полето. И когато дойде новолунието, царят седна на трапезата да яде.

So David hid himself in the field, and when the New Moon came, the king sat down to eat food.

25 С лед като царят седна на мястото си, както винаги, на определено място до стената, Йонатан стана и Авенир седна при Саул. А Давидовото място остана празно.

The king sat, as at other times, on his seat by the wall, and Jonathan sat opposite, and Abner sat by Saul’s side, but David’s place was empty.

26 С аул обаче не каза нищо през онзи ден, защото си каза: Навярно му се е случило нещо, за да не е чист; и без друго е нечист.

Yet Saul said nothing that day, for he thought, Something has befallen him and he is not clean—surely he is not clean.

27 А на следващия ден, втория от месеца, Давидовото място пак беше празно; затова Саул попита сина си Йонатан: Защо Есеевият син не дойде да яде нито вчера, нито днес?

But on the morrow, the second day after the new moon, David’s place was empty; and Saul said to Jonathan his son, Why has not the son of Jesse come to the meal, either yesterday or today?

28 И Йонатан отговори на Саул: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде във Витлеем, като каза:

And Jonathan answered, David earnestly asked leave of me to go to Bethlehem.

29 П усни ме, защото семейството ни има жертва в града и брат ми ми заръча да ида. Ако съм придобил твоето благоволение, позволи ми да отида и да видя братята си. Затова не дойде на царската трапеза.

He said, Let me go, I pray, for our family holds a sacrifice in the city and my brother commanded me to be there. Now, if I have found favor in your eyes, let me get away and see my brothers. That is why he has not come to the king’s table.

30 Т огава гневът на Саул пламна против Йонатан и той му каза: Развратени и отстъпни сине, не зная ли, че ти си избрал Есеевия син за срам на теб и за срам на майчината ти голота?

Then Saul’s anger was kindled against Jonathan and he said to him, You son of a perverse, rebellious woman, do not I know that you have chosen the son of Jesse to your own shame and to the shame of your mother who bore you?

31 З ащото, докато Есеевият син живее на земята, нито ти, нито царството ти ще се утвърди. Затова прати сега да го доведат при мене, защото непременно ще умре.

For as long as the son of Jesse lives upon the earth, you shall not be established nor shall your kingdom. So now send and bring him to me, for he shall surely die.

32 А Йонатан отговори на баща си Саул: Защо да бъде убит? Какво е сторил?

Jonathan answered Saul his father, Why should he be killed? What has he done?

33 А Саул хвърли копието си срещу него, за да го промуши, от което Йонатан разбра, че баща му беше решил да убие Давид.

But Saul cast his spear at him to smite him, by which Jonathan knew that his father had determined to kill David.

34 И така, Йонатан стана от трапезата разярен от гняв и не яде никаква храна втория ден от месеца; защото беше наскърбен за Давид, понеже баща му го беше опозорил.

So Jonathan arose from the table in fierce anger, and ate no food that second day of the month, for he grieved for David because his father had disgraced him.

35 Н а сутринта Йонатан излезе на полето, на мястото, за което се беше уговорил с Давид, и водеше със себе си едно малко момче.

In the morning Jonathan went out into the field at the time appointed with David, and a little lad was with him.

36 Т ой каза на момчето си: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. Докато момчето тичаше, той изстреля една стрела по-нататък от него.

And he said to his lad, Run, find the arrows which I shoot. And as the lad ran, he shot an arrow beyond him.

37 А когато момчето стигна до мястото, където беше стрелата, която Йонатан изстреля, Йонатан викна след него: Не е ли стрелата по-нататък от теб?

When the lad came to the place where Jonathan had shot the arrow, Jonathan called to, Is not the arrow beyond you?

38 И Йонатан извика след момчето: Побързай, не се бави. И Йонатановото момче, като събра стрелите, се върна при господаря си.

And Jonathan cried after the lad, Make speed, haste, stay not! The lad gathered up the arrow and came to his master.

39 Н о момчето не знаеше нищо; само Йонатан и Давид знаеха уговорката.

But the lad knew nothing; only Jonathan and David knew the matter.

40 Т огава Йонатан даде оръжията си на момчето, което му слугуваше, и му каза: Върви, занеси ги в града.

Jonathan gave his weapons to his lad and told him, Go, carry them to the city.

41 А щом момчето отиде, Давид излезе от едно място на юг и като падна с лице на земята, поклони се три пъти. И се целуваха един друг и плакаха и двамата - а Давид плака особено много.

And as soon as the lad was gone, David arose from beside the heap of stones and fell on his face to the ground and bowed himself three times. And they kissed one another and wept with one another until David got control of himself.

42 Т огава Йонатан каза на Давид: Върви с мир, както се заклехме ние двамата в Господнето име, като казахме: Господ да бъде свидетел между мен и теб и между моето потомство и твоето потомство до века! И Давид тръгна и си отиде; а Йонатан се върна в града.

And Jonathan told David, Go in peace, forasmuch as we have sworn to each other in the name of the Lord, saying, The Lord shall be between me and you, and between my descendants and yours forever. And Jonathan arose and departed into the city.