1 С ега слушай, Израелю, наредбите и законите, които ви уча да вършите, за да живеете и да влезете и наследите земята, която ви дава Господ, Бог на бащите ви.

Now listen and give heed, O Israel, to the statutes and ordinances which I teach you, and do them, that you may live and go in and possess the land which the Lord, the God of your fathers, gives you.

2 Д а не прибавите нещо към наредбите, които ви заповядвам, нито да отнемете от тях, за да пазите заповедите на Господа, вашия Бог, които ви заповядвам.

You shall not add to the word which I command you, neither shall you diminish it, that you may keep the commandments of the Lord your God which I command you.

3 О чите ви са видели какво направи Господ заради Ваалфегор; защото Господ, вашият Бог, изтреби измежду вас всички хора, които се поведоха по Ваалфегор.

Your eyes still see what the Lord did because of Baal-peor; for all the men who followed the Baal of Peor the Lord your God has destroyed from among you,

4 А вие, които сте се привързали към Господа, вашия Бог, всички сте живи и днес.

But you who clung fast to the Lord your God are alive, every one of you, this day.

5 Е то, аз ви научих на наредби и закони, според както Господ, моят Бог, ми заповяда, за да живеете според тях в земята, която получавате като наследство.

Behold, I have taught you statutes and ordinances as the Lord my God commanded me, that you should do them in the land which you are entering to possess.

6 И така, пазете ги и ги вършете; защото в това се състои мъдростта ви и благоразумието ви пред племената, които, като чуят за всички тези наредби, ще кажат: Ето, хората от този велик народ са мъдри и разумни хора.

So keep them and do them, for that is your wisdom and your understanding in the sight of the peoples who, when they hear all these statutes, will say, Surely this great nation is a wise and understanding people.

7 З ащото кой друг народ е толкова велик, че боговете му да са толкова близо, както Йехова, нашия Бог, е близо когато и да Го призовем?

For what great nation is there who has a god so near to them as the Lord our God is to us in all things for which we call upon Him?

8 И ли кой народ е толкова велик, че да има толкова справедливи наредби и закони, какъвто е целият този закон, който излагам днес пред вас?

And what large and important nation has statutes and ordinances so upright and just as all this law which I set before you today?

9 С амо внимавай и усърдно пази душата си, да не би да забравиш делата, които си видял, и да не би да ги забравиш през всички дни на живота ти; но ги напомняй на синовете си и на внуците си;

Only take heed, and guard your life diligently, lest you forget the things which your eyes have seen and lest they depart from your heart all the days of your life. Teach them to your children and your children’s children—

10 н апомняй им за деня, в който ти застана пред Господа, твоя Бог, на Хорив, когато Господ ми каза: Събери при Мене народа и Аз ще им проглася Моите думи, за да се научат да се боят от Мене през цялото време, докато живеят на земята, и те да учат синовете си на това.

Especially how on the day that you stood before the Lord your God in Horeb, the Lord said to me, Gather the people together to Me and I will make them hear My words, that they may learn to fear Me all the days they live upon the earth and that they may teach their children.

11 В ие се приближихте и застанахте под планината; и планината гореше в огън до небето и имаше тъмнина, облак и мрак.

And you came near and stood at the foot of the mountain, and the mountain burned with fire to the heart of heaven, with darkness, cloud, and thick gloom.

12 Т огава Господ ви говорѝ изсред огъня; вие чухте думите, но не видяхте никакъв образ; само чухте глас.

And the Lord spoke to you out of the midst of the fire. You heard the voice of the words, but saw no form; there was only a voice.

13 И Той ви изяви завета Си, който ви заповяда да вършите, т. е. десетте заповеди; и ги написа на две каменни плочи.

And He declared to you His covenant, which He commanded you to perform, the Ten Commandments, and He wrote them on two tables of stone.

14 В онова време Господ ми заповяда да ви науча на наредби и закони, за да ги вършите в земята, към която преминавате да я притежавате.

And the Lord commanded me at that time to teach you the statutes and precepts, that you might do them in the land which you are going over to possess.

15 И така, внимавайте добре за себе си (защото в деня, когато Господ ви говорѝ на Хорив изсред огъня, вие не видяхте никакъв образ),

Therefore take good heed to yourselves, since you saw no form of Him on the day the Lord spoke to you on Horeb out of the midst of the fire,

16 д а не би да се отклоните и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или на жена,

Beware lest you become corrupt by making for yourselves a graven image in the form of any figure, the likeness of male or female,

17 п одобие на някое животно, което е на земята, подобие на някоя крилата птица, която лети на небето,

The likeness of any beast that is on the earth, or of any winged fowl that flies in the air,

18 п одобие на нещо, което пълзи по земята, подобие на някоя риба, която е във водите под земята;

The likeness of anything that creeps on the ground, or of any fish that is in the waters beneath the earth.

19 и да не би, като погледнеш към небето и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно множество, да се заблуждаваш, за да им се кланяш и да служиш на тях, които Господ, твоят Бог, разпредели на всички народи под цялото небе.

And beware lest you lift up your eyes to the heavens, and when you see the sun, moon, and stars, even all the host of the heavens, you be drawn away and worship them and serve them, things which the Lord your God has allotted to all nations under the whole heaven.

20 А Господ взе вас и ви изведе от железарската пещ, от Египет, да Му бъдете народ за наследство, както сте и днес.

But the Lord has taken you and brought you forth out of the iron furnace, out of Egypt, to be to Him a people of His own possession, as you are this day.

21 П ри това Господ се разгневи на мене заради вас и се закле да не премина Йордан и да не вляза в онази добра земя, която Господ, твоят Бог, ти дава за наследство,

Furthermore the Lord was angry with me because of you, and He swore that I should not go over the Jordan and that I should not enter the good land which the Lord your God gives you for an inheritance.

22 а да умра в тази земя; аз няма да премина Йордан; а вие ще преминете и ще завладеете онази добра земя.

But I must die in this land; I must not cross the Jordan; but you shall go over and possess that good land.

23 В нимавайте да не забравяте завета, който Господ, вашият Бог, сключи с вас, да не би да си правите идол, подобие на нещо, което Господ, твоят Бог, ти е забранил;

Take heed to yourselves, lest you forget the covenant of the Lord your God which He made with you, and make for yourselves a graven image in the form of anything which the Lord your God has forbidden you.

24 з ащото Господ, твоят Бог, е огън поглъщащ, Бог ревнив.

For the Lord your God is a consuming fire, a jealous God.

25 К огато ти се родят синове и внуци, ако, като живеете дълго време на земята, се развратите и направите идол, образ на нещо, и вършите зло пред Господа, твоя Бог, и Го разгневите,

When children shall be born to you, and children’s children, and you have grown old in the land, if you corrupt yourselves by making a graven image in the form of anything, and do evil in the sight of the Lord your God, provoking Him to anger,

26 д нес викам небето и земята да свидетелстват против вас, че непременно ще изчезнете скоро от земята, за превземането на която вие преминавате Йордан; няма да живеете дълго време в нея, а ще бъдете изтребени напълно.

I call heaven and earth to witness against you this day that you shall soon utterly perish from the land which you are going over the Jordan to possess. You will not live long upon it but will be utterly destroyed.

27 Г оспод ще ви разпръсне между племената и ще останете малобройни между онези народи, сред които Господ ще ви отведе.

And the Lord will scatter you among the peoples, and you will be left few in number among the nations to which the Lord will drive you.

28 Т ам ще служите на богове, дело на човешки ръце, на дърво и камък, които нито виждат, нито чуват, нито ядат, нито миришат.

There you will serve gods, the work of men’s hands, wood and stone, which neither see nor hear nor eat nor smell.

29 Н о ако оттам потърсите Господа, вашия Бог, всеки от вас ще Го намери, ако Го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа.

But if from there you will seek (inquire for and require as necessity) the Lord your God, you will find Him if you seek Him with all your heart and soul and life.

30 К огато се намериш в скръб и всичко това те постигне, ако накрая се обърнеш към Господа, твоя Бог, и послушаш гласа Му,

When you are in tribulation and all these things come upon you, in the latter days you will turn to the Lord your God and be obedient to His voice.

31 т о понеже Господ, твоят Бог, е Бог милостив, Той няма да те остави, нито ще те изтреби, нито ще забрави завета, за който се е клел на бащите ти.

For the Lord your God is a merciful God; He will not fail you or destroy you or forget the covenant of your fathers, which He swore to them.

32 З ащото попитай сега за миналите времена, които бяха преди теб, от деня, когато Бог създаде човека на земята, и изследвай от единия край на небето до другия: ставало ли е нещо, подобно на това велико дело, или чувало ли се е за подобно нещо?

For ask now of the days that are past, which were before you, since the day that God created man upon the earth, and ask from one end of the heavens to the other, whether such a great thing as this has ever occurred or been heard of anywhere.

33 Н арод чул ли е някога Божия глас да говори изсред огън, както ти си чул, и да остане жив?

Did ever people hear the voice of God speaking out of the midst of the fire, as you heard, and live?

34 И ли решавал ли е Бог да дойде и да вземе за Себе Си народ изсред друг народ - чрез изпитания, знамения и чудеса, и чрез бой, чрез силна ръка, чрез издигната мишца и чрез дела, всяващи ужас, според всичко, което Господ, вашият Бог, е сторил за вас в Египет пред очите ви?

Or has God ever tried to go and take for Himself a nation from the midst of another nation, by trials, by signs, by wonders, by war, by a mighty hand, by an outstretched arm, and by great terrors, as the Lord your God did for you in Egypt before your eyes?

35 Н а тебе се даде да видиш това, за да познаеш, че Йехова е Бог и няма друг освен Него.

To you it was shown, that you might realize and have personal knowledge that the Lord is God; there is no other besides Him.

36 З а да те научи, Той ти проговори от небето и ти показа на земята великия Си огън, и ти чу думите Му изсред огъня.

Out of heaven He made you hear His voice, that He might correct, discipline, and admonish you; and on earth He made you see His great fire, and you heard His words out of the midst of the fire.

37 И понеже Той обичаше бащите ти, затова избра тяхното потомство след тях и с присъствието Си чрез голямата Си сила те изведе от Египет,

And because He loved your fathers, He chose their descendants after them, and brought you out from Egypt with His own Presence, by His mighty power,

38 з а да изгони пред тебе народи, по-големи и по-силни от тебе, да те въведе в земята им и да ти я даде в наследство, както прави днес.

Driving out nations from before you, greater and mightier than yourselves, to bring you in, to give you their land for an inheritance, as it is this day;

39 И така, познай днес и вложи в сърцето си, че Йехова е Бог на небето горе и на земята долу; няма друг.

Know, recognize, and understand therefore this day and turn your heart to it that the Lord is God in the heavens above and upon the earth beneath; there is no other.

40 И пази наредбите Му и заповедите Му, които днес ти давам, за да благоденстваш, ти и потомците ти след теб, и завинаги да се продължат дните ти на земята, която Господ, твоят Бог, ти дава.

Therefore you shall keep His statutes and His commandments, which I command you this day, that it may go well with you and your children after you and that you may prolong your days in the land which the Lord your God gives you forever.

41 Т огава Моисей отдели три убежищни града отвъд Йордан към изгрева на слънцето,

Then Moses set apart three cities beyond the Jordan to the east,

42 з а да прибягва там онзи убиец, който убие ближния си по погрешка, без да го е мразил преди това, и като побегне в един от тези градове, да остане жив.

That the manslayer might flee there, who slew his neighbor unintentionally and had not previously been at enmity with him, that fleeing to one of these cities he might save his life:

43 Т е бяха: Восор в пустинята, в планинската земя на Рувимовите синове, Рамот в Галаад, в земята на Гадовите синове, и Голан във Васан, в земята на Манасиевите синове. Втора реч на Моисей (4: 44-26: 19) Синайският Завет и Десетте Божии заповеди

Bezer in the wilderness on the tableland, for the Reubenites; and Ramoth in Gilead, for the Gadites; and Golan in Bashan, for the Manassites.

44 А ето закона, който Моисей изложи пред израелтяните;

This is the law which Moses set before the Israelites.

45 е то свидетелствата, наредбите и законите, които Моисей изказа на израелтяните, когато бяха излезли от Египет

These are the testimonies and the laws and the precepts which Moses spoke to the Israelites when they came out of Egypt,

46 о твъд Йордан, в долината срещу Вет-фегор, в земята на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, когото Моисей и израелтяните поразиха, след като бяха излезли от Египет,

Beyond the Jordan in the valley opposite Beth-peor, in the land of Sihon king of the Amorites, who dwelt at Heshbon, whom Moses and the Israelites smote when they came out of Egypt.

47 к ато превзеха земята му и земята на васанския цар Ог, двамата аморейски царе, които бяха отвъд Йордан на изток,

And they took possession of his land and the land of Og king of Bashan, the two kings of the Amorites, who lived beyond the Jordan to the east,

48 о т Ароир, който е при устието на реката Арнон, до планината Сион (която е Ермон)

From Aroer, which is on the edge of the Valley of the Arnon, as far as Mount Sirion (that is, Hermon),

49 и цялото поле оттатък Йордан на изток, до морето на полето, под Асдот-фасга.

And all the Arabah (lowlands) beyond the Jordan eastward, as far as the Sea of the Arabah, under the slopes and springs of Pisgah.