1 А в шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца, докато седях в къщата си и Юдейските старейшини седяха пред мене, ръката на Господа Йехова се спусна там върху мене.

And in the sixth year, in the sixth month, on the fifth day of the month, as I sat in my house with the elders of Judah sitting before me, the hand of the Lord God fell there upon me.

2 П огледнах и видях - подобие, наглед като огън; от това, което се виждаше, че е кръстът му и надолу, огън; и от кръста му нагоре, наглед като сияние, като че ли беше светъл метал.

Then I beheld, and lo, a likeness of a Man with the appearance of fire; from His waist downward He was like fire, and from His waist upward He had the appearance of brightness like gleaming bronze.

3 Т ой простря подобие на ръка и ме хвана за косата; и Духът ме издигна между земята и небето и ме пренесе чрез Божии видения в Йерусалим, до входа на северната порта на вътрешния двор, където беше поставен възбудителят на ревността - идол, който предизвиква ревнуване.

And He put forth the form of a hand and took me by a lock of my head; and the Spirit lifted me up between the earth and the heavens and brought me in the visions of God to Jerusalem, to the entrance of the door of the inner which faces toward the north, where was the seat of the idol (image) of jealousy, which provokes to jealousy.

4 С лавата на Израелевия Бог беше там, както във видението, което видях в полето.

And behold, there was the glory of the God of Israel, like the vision I saw in the plain.

5 Т огава Той ми каза: Сине човешки, повдигни сега очите си към север. И така, погледнах към север и, ето, на север от вратата, която води за жертвеника, при входа стоеше този идол - възбудител на ревност.

Then He said to me, Son of man, now lift up your eyes toward the north. So I lifted up my eyes toward the north, and behold, on the north of the altar gate was that idol (image) of jealousy in the entrance.

6 Т ой ми каза: Сине човешки, виждаш ли какво правят тези? - Големите мерзости, които Израелевият дом върши тук, за да се отдалеча от светилището Си? Но ще видиш още големи мерзости.

Furthermore, said to me, Son of man, do you see what they are doing? The great abominations that the house of Israel is committing here to drive Me far from My sanctuary? But you shall again see greater abominations.

7 И така, заведе ме до вратата на двора; и като погледнах, ето, една дупка в стената.

And He brought me to the door of the court; and when I looked, behold, there was a hole in the wall.

8 Т огава ми каза: Сине човешки, копай сега в стената. И като копах в стената, открих вход.

Then He said to me, Son of man, dig now in the wall. And when I had dug in the wall, behold, there was a door.

9 Т ой ми каза: Влез и виж нечестивите мерзости, които тези вършат тук.

And He said to me, Go in and see the wicked abominations that they do here.

10 И така, влязох и погледнах: и, ето, всякакви подобия на гадове и гнусни животни, и всички идоли на Израелевия дом, изобразени на стената открай докрай.

So I went in and saw there pictures of every form of creeping things and loathsome beasts and all the idols of the house of Israel, painted round about on the wall.

11 П ред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на Израелевия дом, сред които беше Яазания, Сафановият син - всеки с кадилницата си в ръката си; и гъст облак тамян се издигаше.

And there stood before these seventy men of the elders of the house of Israel, and in the midst of them stood Jaazaniah the son of Shaphan, with every man his censer in his hand, and a thick cloud of incense was going up.

12 Т огава ми каза: Сине човешки, видя ли какво правят в тъмнината старейшините на Израелевия дом, всички в скришните си стаи за изображения! Защото си казват: Господ не ни вижда; Господ е напуснал земята.

Then said He to me, Son of man, have you seen what the elders of the house of Israel do in the dark, every man in his chambers of pictures? For they say, The Lord does not see us; the Lord has forsaken the land.

13 К аза ми още: Ще видиш още големи мерзости, които вършат.

He also said to me, Yet again you shall see greater abominations which they are committing.

14 Т огава ме заведе до входа на северната порта на Господния дом; и, ето, там седяха жени и оплакваха Тамуз.

Then He brought me to the entrance of the north gate of the Lord’s house; and behold, there sat women weeping for Tammuz.

15 Т огава ми каза: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още и по-големи мерзости от тези.

Then said to me, Have you seen this, O son of man? Yet again you shall see greater abominations that they are committing.

16 П осле ме въведе във вътрешния двор на Господния дом; и, ето, във входа на Господния храм, между предхрамието и олтара, около двадесет и пет мъже, с гърбовете си към Господния храм и с лицата си към изток, които се кланяха на слънцето към изток.

And He brought me to the inner court of the Lord’s house; and behold, at the door of the temple of the Lord, between the porch and the bronze altar, were about twenty-five men with their backs to the temple of the Lord and their faces toward the east, and they were bowing themselves toward the east and worshiping the sun.

17 Т огава ми каза: Видя ли, сине човешки? Малко ли е за Юдовия дом, че вършат мерзости, каквито тези вършат тук? Защото, като напълниха земята с насилия, пак предизвикват гнева Ми; и, ето, слагат клончето до ноздрите си.

Then said to me, Have you seen this, O son of man? Is it too slight a thing to the house of Judah to commit the abominations which they commit here, that they must fill the land with violence and turn back afresh to provoke Me to anger? And behold, they put the branch to their nose!

18 З атова и Аз ще действам с ярост; окото Ми няма да ги пощади, нито ще покажа милост; и макар да извикат в ушите Ми с висок глас, няма да ги послушам.

Therefore I will deal in wrath; My eye will not spare, nor will I have pity; and though they cry in My ears with a loud voice, yet will I not hear them.