1 А когато Яков видя, че в Египет се намира жито, каза на синовете си: Защо се гледате един друг?

Now when Jacob learned that there was grain in Egypt, he said to his sons, Why do you look at one another?

2 К аза още: Ето, чух, че в Египет има жито; слезте там и ни купете от там, за да живеем и да не измрем.

For, he said, I have heard that there is grain in Egypt; get down there and buy for us, that we may live and not die.

3 Т огава десетимата Йосифови братя слязоха да купят жито от Египет.

So ten of Joseph’s brethren went to buy grain in Egypt.

4 А Яков не изпрати Вениамин, Йосифовия брат, заедно с братята; защото казваше: Да не би да му се случи нещастие.

But Benjamin, Joseph’s brother, Jacob did not send with his brothers; for he said, Lest perhaps some harm or injury should befall him.

5 И така, между онези, които идваха, дойдоха и синовете на Израел да купят, защото имаше глад и в Ханаанската земя.

So the sons of Israel came to buy grain among those who came, for there was hunger and general lack of food in the land of Canaan.

6 А понеже Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всички хора от онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лицата си до земята.

Now Joseph was the governor over the land, and he it was who sold to all the people of the land; and Joseph’s brothers came and bowed themselves down before him with their faces to the ground.

7 А Йосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори като чужд на тях, говореше им грубо и им каза: Откъде идвате? А те отговориха: От Ханаанската земя, за да купим храна.

Joseph saw his brethren and he recognized them, but he treated them as if he were a stranger to them and spoke roughly to them. He said, Where do you come from? And they replied, From the land of Canaan to buy food.

8 ( А при все че Йосиф позна братята си, те не го познаха.)

Joseph knew his brethren, but they did not know him.

9 Т огава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, им каза: Вие сте шпиони; дошли сте да търсите слабите места на тази земя.

And Joseph remembered the dreams he had dreamed about them and said to them, You are spies and with unfriendly purpose you have come to observe the nakedness of the land.

10 А те му отвърнаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.

But they said to him, No, my lord, but your servants have come to buy food.

11 Н ие всички сме синове на един човек, честни хора сме, слугите ти не са шпиони.

We are all one man’s sons; we are true men; your servants are not spies.

12 Н о той им каза: Не, дошли сте да търсите слабите места на земята.

And he said to them, No, but you have come to see the nakedness of the land.

13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; най-младият е днес при баща ни, а единия го няма.

But they said, Your servants are twelve brothers, the sons of one man in the land of Canaan; the youngest is today with our father, and one is not.

14 И Йосиф им каза: Това е, което имах пред вид, когато казах: Шпиони сте.

And Joseph said to them, It is as I said to you, You are spies.

15 Е то как ще бъдете изпитани: Заклевам се в името на фараона, няма да излезете оттук, ако не дойде и по-младият ви брат тук.

You shall be proved by this test: by the life of Pharaoh, you shall not go away from here unless your youngest brother comes here.

16 П ратете един от вас да доведе брат ви; а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви, дали говорите истината; и ако не, заклевам се в името на фараона, наистина вие сте шпиони.

Send one of you and let him bring your brother, and you will be kept in prison, that your words may be proved whether there is any truth in you; or else by the life of Pharaoh you certainly are spies.

17 И ги постави под стража за три дни.

Then he put them all in custody for three days.

18 А на третия ден Йосиф им каза: Това направете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:

And Joseph said to them on the third day, Do this and live! I reverence and fear God.

19 А ко сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си домове,

If you are true men, let one of your brothers be bound in your prison, but you go and carry grain for those weakened with hunger in your households.

20 п ък ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истина, и вие няма да умрете. И направиха така.

But bring your youngest brother to me, so your words will be verified and you shall live. And they did so.

21 Т е си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, че видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна това бедствие.

And they said one to another, We are truly guilty about our brother, for we saw the distress and anguish of his soul when he begged us, and we would not hear. So this distress and difficulty has come upon us.

22 А Рувим им отговори: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова вижте, кръвта му се изисква.

Reuben answered them, Did I not tell you, Do not sin against the boy, and you would not hear? Therefore, behold, his blood is required.

23 А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.

But they did not know that Joseph understood them, for he spoke to them through an interpreter.

24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, им говорѝ; и взе от тях Симеон и го върза пред очите им. Йосифовите братя се връщат в Ханаан

And he turned away from them and wept; then he returned to them and talked with them, and took from them Simeon and bound him before their eyes.

25 Т огава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всеки в чувала му и да им дадат храна за из пътя; и така им направиха.

Then Joseph commanded that their sacks be filled with grain, every man’s money be restored to his sack, and provisions be given to them for the journey. And this was done for them.

26 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха оттам.

They loaded their donkeys with grain and left.

27 Н о когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.

And as one of them opened his sack to give his donkey fodder at the lodging place, he caught sight of his money; for behold, it was in his sack’s mouth.

28 И каза на братята си: Парите ми са върнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха и те се обръщаха с трепет един към друг, и казваха: Какво е това, което ни стори Бог?

And he said to his brothers, My money is restored! Here it is in my sack! And their hearts failed them and they were afraid and turned trembling one to another, saying, What is this that God has done to us?

29 И като дойдоха при баща си Яков в Ханаанската земя, му разказаха всичко, което им се беше случило.

When they came to Jacob their father in Canaan, they told him all that had befallen them, saying,

30 К азаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говорѝ грубо и ни взе за хора, дошли да разузнават страната.

The man who is the lord of the land spoke roughly to us and took us for spies of the country.

31 Н о ние му казахме: Честни хора сме, не сме шпиони;

And we said to him, We are true men, not spies.

32 д ванадесет братя сме, синове на един баща; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.

We are twelve brothers with the same father; one is no more, and the youngest is today with our father in the land of Canaan.

33 И човекът, господарят на земята, ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мен и вземете жито за гладните си домашни, и си идете,

And the man, the lord of the country, said to us, By this test I will know whether or not you are honest men: leave one of your brothers here with me and take grain for your famishing households and be gone.

34 п ък ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брат ви, и вие ще търгувате в тази земя.

Bring your youngest brother to me; then I will know that you are not spies, but that you are honest men. And I will deliver to you your brother, and you may do business in the land.

35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възелът с парите беше в чувала му; и те, и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си.

When they emptied their sacks, behold, every man’s parcel of money was in his sack! When both they and their father saw the bundles of money, they were afraid.

36 Т огава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без деца; Йосиф го няма, Симеон го няма, а искате и Вениамин да заведете; върху мене падна всичко това!

And Jacob their father said to them, You have bereaved me! Joseph is not, and Simeon is not, and you would take Benjamin from me. All these things are against me!

37 А Рувим говореше на баща си: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.

And Reuben said to his father, Slay my two sons if I do not bring back to you. Deliver him into my keeping, and I will bring him back to you.

38 Я ков отвърна: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

But said, My son shall not go down with you, for his brother is dead and he alone is left; if harm or accident should befall him on the journey you are to take, you would bring my hoary head down to Sheol (the place of the dead) with grief.