1 Г осподнето слово дойде към Йона, Аматиевия син, и каза:

Now the word of the Lord came to Jonah son of Amittai, saying,

2 С тани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му излезе пред Мене.

Arise, go to Nineveh, that great city, and proclaim against it, for their wickedness has come up before Me.

3 Н о Йона стана да побегне в Тарсис от Господнето присъствие; и като слезе в Йопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и се качи на него, за да отиде с тях в Тарсис, бягайки от Господнето присъствие.

But Jonah rose up to flee to Tarshish from being in the presence of the Lord and went down to Joppa and found a ship going to Tarshish. So he paid the appointed fare and went down into the ship to go with them to Tarshish from being in the presence of the Lord.

4 Н о Господ повдигна силен вятър по морето и настана голяма буря в морето, така че имаше опасност корабът да се разбие.

But the Lord sent out a great wind upon the sea, and there was a violent tempest on the sea so that the ship was about to be broken.

5 Т огава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Йона беше слязъл и легнал в дъното на кораба, и спеше дълбоко.

Then the mariners were afraid, and each man cried to his god; and they cast the goods that were in the ship into the sea to lighten it for them. But Jonah had gone down into the inner part of the ship and had lain down and was fast asleep.

6 З атова капитанът на кораба се приближи до него и му каза: Какво става с тебе, спящи? Стани, призови Бога си, дано Бог си спомни за нас и не загинем.

So the captain came and said to him, What do you mean, you sleeper? Arise, call upon your God! Perhaps your God will give a thought to us so that we shall not perish.

7 П осле си казаха един на друг: Елате, да хвърлим жребий, за да разберем поради каква причина е това зло върху нас. И като хвърлиха жребий, той се падна на Йона.

And they each said to one another, Come, let us cast lots, that we may know on whose account this evil has come upon us. So they cast lots and the lot fell on Jonah.

8 Т огава му казаха: Кажи ни, молим ти се, каква е причината за това зло върху нас? Каква е работата ти и откъде идваш? От коя земя си и от кой народ си?

Then they said to him, Tell us, we pray you, on whose account has this evil come upon us? What is your occupation? Where did you come from? And what is your country and nationality?

9 А той им отговори: Аз съм евреин и се боя от Господа, небесния Бог, Който създаде морето и сушата.

And he said to them, I am a Hebrew, and I fear and worship the Lord, the God of heaven, Who made the sea and the dry land.

10 Т огава хората много се уплашиха и му казаха: Защо си сторил това? (Защото те знаеха, че бягаше от Господнето присъствие, понеже им беше казал.)

Then the men were exceedingly afraid and said to him, What is this that you have done? For the men knew that he fled from being in the presence of the Lord, because he had told them.

11 Т огава му казаха: Какво да ти сторим, за да утихне морето за нас? (Защото морето ставаше все по-бурно.)

Then they said to him, What shall we do to you, that the sea may subside and be calm for us? For the sea became more and more tempestuous.

12 И той им отвърна: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че заради мене ви постигна тази голяма буря.

And said to them, Take me up and cast me into the sea; so shall the sea become calm for you, for I know that it is because of me that this great tempest has come upon you.

13 Н о хората все още гребяха усилено, за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях.

Nevertheless the men rowed hard to bring the ship to the land, but they could not, for the sea became more and more violent against them.

14 З атова извикаха към Господа: Молим Ти се, Господи, молим Ти се, да не загинем поради живота на този човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото Ти, Господи, си сторил каквото си искал.

Therefore they cried to the Lord, We beseech You, O Lord, we beseech You, let us not perish for this man’s life, and lay not upon us innocent blood; for You, O Lord, have done as it pleased You.

15 И така, хванаха Йона и го хвърлиха в морето. Тогава яростта на морето престана.

So they took up Jonah and cast him into the sea, and the sea ceased from its raging.

16 А хората се уплашиха твърде много от Господа, принесоха Му жертва и направиха оброци.

Then the men feared the Lord exceedingly, and they offered a sacrifice to the Lord and made vows.

17 А Господ беше определил една голяма риба да погълне Йона; и Йона остана във вътрешността на рибата три дни и три нощи.

Now the Lord had prepared and appointed a great fish to swallow up Jonah. And Jonah was in the belly of the fish three days and three nights.