1 Т огава Исус повика Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе и им каза:

Then Joshua called the Reubenites, the Gadites, and the half-tribe of Manasseh,

2 В ие изпълнихте всичко, което ви заповяда Господният слуга Моисей. Послушахте и мене за всичко, което ви заповядах.

And said to them, You have kept all that Moses the servant of the Lord commanded you, and have obeyed my voice in all that I commanded you.

3 П рез дългото време до днес не оставихте братята си, но изпълнихте своя дълг според заповедта на Господа, вашия Бог.

You have not deserted your brethren these many days to this day but have carefully kept the charge of the Lord your God.

4 И сега Господ, вашият Бог, успокои братята ви, както им беше обещал; затова, върнете се сега и идете по шатрите си в земята, която притежавате, която Господният слуга Моисей ви даде отвъд Йордан.

But now the Lord your God has given rest to your brethren, as He promised them; so now go, return to your homes in the land of your possession, which Moses the servant of the Lord gave you on the side of the Jordan.

5 Н о внимавайте добре и изпълнявайте заповедите и закона, който Господният слуга Моисей ви заповяда. Да обичате Господа, вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища, да пазите заповедите Му, да се привържете към Него и Му служите с цялото си сърце и цялата си душа.

But take diligent heed to do the commandment and the law which Moses the servant of the Lord charged you: to love the Lord your God and to walk in all His ways and to keep His commandments and to cling to and unite with Him and to serve Him with all your heart and soul.

6 И така, Исус ги благослови и ги разпусна; и те си отидоха по шатрите.

So Joshua blessed them and sent them away, and they went to their homes.

7 ( На половината от Манасиевото племе Моисей беше дал наследство във Васан; а на другата му половина Исус даде наследство между братята им отвъд Йордан, на запад). И така, Исус, когато ги разпускаше да си вървят по шатрите, ги благослови,

Now to one-half of the tribe of Manasseh Moses had given a possession in Bashan, but to the other half Joshua gave a possession on the west side of the Jordan among their brethren. So when Joshua sent them away to their homes, he blessed them,

8 к ато им каза: Върнете се с много богатство по шатрите си, с много добитък, със сребро и злато, с мед и желязо и с много дрехи; и разделете с братята си плячката, взета от неприятелите ви.

And he said to them, Return with much riches to your tents and with very much livestock, with silver, gold, bronze, iron, and very much clothing. Divide the spoil of your enemies with your brethren.

9 И така, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе се отделиха от израелтяните от Сило, което е в Ханаанската земя, и тръгнаха, за да отидат в Галаадската земя - в земята, която беше тяхно притежание, придобито според Господнето слово чрез Моисей.

So the Reubenites, Gadites, and the half-tribe of Manasseh returned home, parting from the Israelites at Shiloh in the land of Canaan to go to the land of Gilead, their own land of which they had been given possession by the command of the Lord through Moses.

10 И когато дойдоха в Йорданската околност, която е в Ханаанската земя, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе издигнаха там жертвеник при Йордан, жертвеник с внушителни размери.

And when they came to the region of the Jordan in the land of Canaan, the Reubenites, Gadites, and the half-tribe of Manasseh built there an altar by the Jordan, an altar great to behold.

11 А израелтяните чуха да се говори: Ето, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе издигнали жертвеник в предната част на Ханаанската земя, в околността на Йордан, на страната, която принадлежи на израелтяните.

And the Israelites heard it said, Behold, the Reubenites, Gadites, and the half-tribe of Manasseh have built an altar at the edge of the land of Canaan in the region of the Jordan in the passage, the Israelites.

12 И когато израелтяните чуха това, цялото общество израелтяни се събра в Сило, за да отидат да воюват против тях.

When the Israelites heard of it, the whole congregation of the sons of Israel gathered at Shiloh to make war on them.

13 И зраелтяните пратиха до Рувимовите синове, до Гадовите синове и до половината от Манасиевото племе, в Галаадската земя, Финеес, син на свещеника Елеазар,

And the Israelites sent to the Reubenites, Gadites, and the half-tribe of Manasseh, in the land of Gilead, Phinehas son of Eleazar, the priest,

14 и с него десет началници, по един началник на бащиния дом за всяко Израелево племе, всеки от които беше глава на бащиния си дом между Израелевите хиляди.

And with him ten chiefs, one from each of the tribal families of Israel; and each one was a head of a father’s house among the clans of Israel.

15 Т е дойдоха при Рувимовите синове, при Гадовите синове и при половината от Манасиевото племе в Галаадската земя и им казаха:

And they came to the Reubenites, Gadites, and the half-tribe of Manasseh, in the land of Gilead, and they said to them,

16 Т ака казва цялото Господне общество: Какво е това престъпление, което извършихте против Израелевия Бог, и се отклонихте днес да следвате Господа, като сте си издигнали жертвеник, за да отстъпите днес от Него?

The whole congregation of the Lord says, What trespass is this that you have committed against the God of Israel, to turn away this day from following the Lord, in that you have built yourselves an altar to rebel this day against the Lord?

17 М алко ли ни беше грехът спрямо Фегор, от който и до днес не сме се очистили, макар че заради него напаст сполетя Господнето общество,

Is the iniquity of Peor too little for us, from which we are not cleansed even now, although there came a plague in the congregation of the Lord,

18 а вие днес искате да се отклоните от следване на Господа? Понеже днес отстъпвате от Господа, утре Той ще се разгневи против цялото Израелево общество.

That you must turn away this day from following the Lord? The result will be, since you rebel today against the Lord, that tomorrow He will be angry with the whole congregation of Israel.

19 Н о ако земята, която е ваше притежание, е нечиста, тогава се преместете в земята, която е притежание на Господа, където стои Господнята скиния, и получете дял заедно с нас; само не отстъпвайте от Господа, нито се отделяйте от нас, като си издигнете друг жертвеник освен жертвеника на Господа, нашия Бог.

But now, if your land is unclean, pass over into the Lord’s land, where the Lord’s tabernacle resides, and take for yourselves a possession among us. But do not rebel against the Lord or rebel against us by building for yourselves an altar other than the altar of the Lord our God.

20 А хан, Зараевият син, не извърши ли престъпление с обречените неща и не падна ли гняв върху цялото Израелево общество? Този човек не погина единствен поради беззаконието си.

Did not Achan son of Zerah commit a trespass in the matter of taking accursed things and wrath fall on all the congregation of Israel? And he did not perish alone in his perversity and iniquity.

21 Т огава Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе отговориха на Израелевите хилядоначалници:

Then the Reubenites, Gadites, and the half-tribe of Manasseh said to the heads of the clans of Israel,

22 М огъщият Бог Йехова, могъщият Бог Йехова, Той знае - и Израел сам ще узнае! Ако сме сторили това, за да отстъпим или за да извършим престъпление против Господа, то нека Господ да не ни избави днес!

The Mighty One, God, the Lord! The Mighty One, God, the Lord! He knows, and let Israel itself know! If it was in rebellion or in transgression against the Lord, spare us not today.

23 Д али сме си издигнали жертвеник, за да не следваме Господа или за да принасяме върху него всеизгаряне и мирни жертви, нека сам Господ да отсъди.

If we have built us an altar to turn away from following the Lord, or if we did so to offer on it burnt offerings or cereal offerings or peace offerings, may the Lord Himself take vengeance.

24 Н ека Той сам види дали не е вярно точно обратното - не направихме ли това от предпазливост и нарочно, като си казвахме: Утре е възможно вашите синове да попитат нашите синове: Какво общо имате вие с Господа, Израелевия Бог?

No! But we did it for fear that in time to come your children might say to our children, What have you to do with the Lord, the God of Israel?

25 П онеже Господ е установил Йордан за граница между нас и вас, Рувимови синове и Гадови синове; вие нямате дял в Господа. Така вашите синове щяха да станат причина нашите синове да престанат да се боят от Господа.

For the Lord has made the Jordan a boundary between us and you, you Reubenites and Gadites; you have no part in the Lord. So your children might make our children cease from fearing the Lord.

26 З атова си казахме: Нека се заемем да си издигнем жертвеник, не за всеизгаряне, нито за жертва,

So we said, Let us now prepare to build us an altar, not for burnt offering nor for sacrifice,

27 а за да бъде свидетелство между нас и вас и между поколенията ни след нас, че ние имаме право да извършваме пред Господа служение на Него с всеизгарянията си, с жертвите си и с мирните си приноси, за да не могат утре вашите синове да кажат на нашите синове: Вие нямате дял в Господа.

But to be a witness between us and you and between the generations after us, that we will perform the service of the Lord before Him with our burnt offerings and sacrifices and peace offerings; lest your children say to our children in time to come, You have no portion in the Lord.

28 З атова си казахме: Ако се случи утре да говорят така на нас или на потомците ни, тогава ще отговорим: Вижте подобието на Господния жертвеник, който бащите ни издигнаха не за всеизгаряне, нито за жертва, а за да бъде свидетелство между нас и вас.

So we thought, if that should be said to us or to our descendants in time to come, we can reply, Behold the copy of the altar of the Lord, which our fathers made, not for burnt offerings nor for sacrifices, but to be a witness between us and you.

29 Г оспод да не дава да отстъпим ние от Него и да престанем да Го следваме днес, като издигнем друг жертвеник за всеизгаряне, за принос и за жертва, освен жертвеника на Господа, нашия Бог, който е пред скинията Му.

Far be it from us that we should rebel against the Lord and turn away this day from following the Lord to build an altar for burnt offerings, for cereal offerings, or for sacrifices, besides the altar of the Lord our God that is before His tabernacle.

30 А свещеникът Финеес, началниците на обществото и Израелевите хилядоначалници, които бяха с него, като чуха думите, които говориха Рувимовите синове, Гадовите синове и Манасиевите синове, останаха много доволни.

And when Phinehas the priest and the chiefs of the congregation and heads of the clans of Israel who were with him heard the words that the Reubenites, Gadites, and Manassites spoke, it pleased them.

31 И Финеес, син на свещеника Елеазар, каза на Рувимовите синове, на Гадовите синове и на Манасиевите синове: Днес познахме, че Господ е сред нас, защото не извършихте това престъпление против Него. Чрез това избавихме израелтяните от Господнята ръка.

Phinehas son of Eleazar, the priest, said to the Reubenites, Gadites, and Manassites, Today we know the Lord is among us, because you have not committed this trespass and treachery against the Lord; now you have saved the Israelites from the Lord’s hand.

32 Т огава Финеес, син на свещеника Елеазар, и началниците се върнаха от Рувимовите синове и от Гадовите синове, от Галаадската земя в Ханаанската земя при израелтяните и им донесоха известие.

Then Phinehas son of Eleazar, the priest, and the chiefs returned from the Reubenites and Gadites in the land of Gilead to the land of Canaan, to the Israelites, and brought back word to them.

33 И това нещо се видя добро на израелтяните; и те благословиха Бога и не говореха вече за отиване на бой против тях, за да разорят земята, където живееха Рувимовите синове и Гадовите синове.

The report pleased the Israelites and they blessed God; and they spoke no more of going to war against them to destroy the land in which the Reubenites and Gadites dwelt.

34 А Рувимовите синове и Гадовите синове нарекоха жертвеника така: Това е свидетелство помежду ни, че Йехова е Бог.

The Reubenites and Gadites called the altar Ed, saying, It shall be: A Witness Between Us that the Lord is God.