1 ( По слав. 130.) Давидова песен на възкачванията. Господи, сърцето ми не се гордее, нито се надигат очите ми, нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене.

Lord, my heart is not haughty, nor my eyes lofty; neither do I exercise myself in matters too great or in things too wonderful for me.

2 Н аистина аз укротих и успокоих душата си; като отбито дете при майка си, така душата ми е при мене като отбито дете.

Surely I have calmed and quieted my soul; like a weaned child with his mother, like a weaned child is my soul within me.

3 И зраелю, надявай се на Господа отсега и довека.

O Israel, hope in the Lord from this time forth and forever.