1 А когато Давид остаря в напреднала възраст, при все че го завиваха с дрехи, не се стопляше.

And King David was old and advanced in years; they covered him with clothes, but he could not get warm.

2 З атова слугите му казаха: Нека потърсят за господаря ни, царя, млада девица, за да стои при него и да се грижи за него, и да спи на пазвата му, за да се топли господарят ни, царят.

So his servants '> physicians] said to him, Let there be sought for my lord the king a young virgin, and let her wait on and be useful to the king; let her lie in your bosom, that my lord the king may get warm.

3 И така, потърсиха по всички Израелеви предели красива девица и намериха сунамката Ависага и я доведоха при царя.

So they sought a fair maiden through all the territory of Israel and found Abishag the Shunammite, and brought her to the king.

4 Д евицата беше много красива и се грижеше за царя, и му слугуваше; но царят не я позна.

The maiden was beautiful; and she waited on and nursed him. But the king had no intercourse with her.

5 Т огава Адония, Агитиният син, надменно си каза: Аз ще царувам. И си приготви колесници и конници и петдесет мъже, които да тичат пред него.

Then Adonijah son of Haggith exalted himself, saying, I will be king. And he prepared for himself chariots and horsemen, with fifty men to run before him.

6 А баща му никога не му досаждаше с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много красив наглед. Той се беше родил на Давид след Авесалом.

David his father had never in his life displeased him by asking, Why have you done so? He was also a very attractive man and was born after Absalom.

7 Т ой се сговори с Йоав, Саруиния син, и със свещеника Авиатар и те последваха Адония и му помагаха.

He conferred with Joab son of Zeruiah and with Abiathar the priest, and they followed Adonijah and helped him.

8 Н о свещеникът Садок, Ванайя, Йодаевият син, пророк Натан, Семей и Реий, и Давидовите силни мъже не бяха с Адония.

But Zadok the priest, Benaiah son of Jehoiada, Nathan the prophet, Shimei, Rei, and David’s mighty men did not side with Adonijah.

9 И Адония закла овце, говеда и угоени телета при скалата на Зоелет, която е при извора Рогих, и покани всичките си братя, царските синове, и всичките Юдови мъже, царските служители.

Adonijah sacrificed sheep, oxen, and fatlings by the Stone of Zoheleth, which is beside En-rogel; and he invited all his brothers, the king’s sons, and all the royal officials of Judah.

10 О баче пророка Натан, Ванайя, силните мъже и брат си Соломон не покани.

But Nathan the prophet, Benaiah, the mighty men, and Solomon his brother he did not invite.

11 Т огава Натан каза на Соломоновата майка Витсавее: Не си ли чула, че се е възцарил Адония, Агитиният син, а господарят ни Давид не знае това?

Then Nathan said to Bathsheba the mother of Solomon, Have you not heard that Adonijah, the son of Haggith, reigns and David our lord does not know it?

12 Е ла сега да те посъветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломон.

Come now, let me advise you how to save your own life and your son Solomon’s.

13 И ди, влез при цар Давид и му кажи: Господарю мой, царю, ти не се ли закле на слугинята си, като каза: Синът ти Соломон непременно ще царува след мен и той ще седи на престола ми? И така, защо се е възцарил Адония?

Go to King David and say, Did you not, my lord, O king, swear to your handmaid, saying, Assuredly Solomon your son shall reign after me, and he shall sit upon my throne? Why then does Adonijah reign?

14 Д окато ти още говориш там с царя, ще вляза и аз след теб и ще потвърдя думите ти.

Behold, while you are still talking there with the king, I also will come in after you and confirm your words.

15 И така, Витсавее влезе при царя в спалнята, а царят беше много стар и сунамката Ависага му прислужваше.

So Bathsheba went in to the king in his chamber. Now the king was very old and feeble, and Abishag the Shunammite was ministering to.

16 В итсавее се наведе и се поклони на царя. Царят я попита: Какво искаш?

Bathsheba bowed and did obeisance to the king. The king said, What do you wish?

17 А тя му отговори: Господарю мой, ти се закле в Господа, твоя Бог, на слугинята си и каза: Твоят син Соломон непременно ще царува след мен и той ще седи на престола ми.

And she said to him, My lord, you swore by the Lord your God to your handmaid, saying, Assuredly Solomon your son shall reign after me and sit upon my throne.

18 Н о сега Адония се е възцарил. А ти, господарю мой, царю, не знаеш за това.

And now, behold, Adonijah is reigning, and, my lord the king, you do not know it.

19 Т ой е заклал говеда, угоени телета и овце в изобилие и е поканил всички царски синове и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав. Слугата ти Соломон обаче не е поканил.

He has sacrificed oxen and fatlings and sheep in abundance, and has invited all the king’s sons and Abiathar the priest and Joab the commander of the army. But he did not invite Solomon your servant.

20 Н о към тебе, господарю мой, царю, към тебе са обърнати очите на целия Израел, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми, царя, след него.

Now, my lord O king, the eyes of all Israel are on you, to tell who shall sit on the throne of my lord the king after you.

21 И наче, когато господарят ми, царят, заспи с бащите си, аз и синът ми Соломон ще бъдем смятани за престъпници.

Otherwise, when my lord the king shall sleep with his fathers, I and my son Solomon shall be counted as offenders.

22 А докато тя още говореше с царя, влезе и пророк Натан.

While she was still talking with the king, Nathan the prophet also came in.

23 И известиха на царя: Пророк Натан идва. И той, като влезе пред царя, му се поклони с лице до земята.

The king was told, Here is Nathan the prophet. And when he came before the king, he bowed himself before him with his face to the ground.

24 Н атан каза: Господарю мой, царю, казал ли си ти: Адония ще царува след мен и той ще седи на престола ми?

And Nathan said, My lord the king, have you said, Adonijah shall reign after me, and he shall sit on my throne?

25 З ащото той слезе днес и закла говеда, угоени телета и овце в изобилие и покани всички царски синове и военачалниците, и свещеника Авиатар. И те ядат и пият пред него и казват: Да живее цар Адония!

He has gone this day and sacrificed oxen, fatlings, and sheep in abundance, and has invited all the king’s sons, the captains of the host, and Abiathar the priest; and they eat and drink before him and say, Long live King Adonijah!

26 А мене, мене, слугата ти, свещеника Садок, Ванайя, Йодаевия син, и слугата ти Соломон той не покани.

But me your servant, and Zadok the priest, and Benaiah son of Jehoiada, and your servant Solomon he has not invited.

27 О т господаря ми, царя, ли е заповядано това, без да си разкрил намерението на слугите си кой ще седне на престола на господаря ми, царя, след него? Помазване на Соломон за цар

Is this done by my lord the king and you have not shown your servants who shall succeed my lord the king?

28 Т огава цар Давид отговори: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него.

Then King David answered, Call Bathsheba. And she came into the king’s presence and stood before him.

29 И царят се закле: В името на живия Господ, Който е избавил душата ми от всяко бедствие,

And the king took an oath and said, As the Lord lives, Who has redeemed my soul out of all distress,

30 к акто ти се заклех в Господа, Израелевия Бог, като казах, че синът ти Соломон ще царува след мен и че той ще седи вместо мене на престола ми, непременно така ще направя днес.

Even as I swore to you by the Lord, the God of Israel, saying, Assuredly Solomon your son shall reign after me, and he shall sit upon my throne in my stead—even so will I certainly do this day.

31 Т огава Витсавее се наведе с лице до земята, поклони се на царя и каза: Да живее господарят ми, цар Давид, довека!

Bathsheba bowed with her face to the ground and did obeisance to the king and said, Let my lord King David live forever!

32 Т огава цар Давид каза: Повикайте ми свещеника Садок, пророк Натан и Ванайя, Йодаевия син. И те дойдоха пред царя.

King David said, Call Zadok the priest, Nathan the prophet, and Benaiah son of Jehoiada. And they came before the king.

33 Ц арят им нареди: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломон на моето муле и го заведете долу в Гион.

The king told them, Take the servants of your lord and cause Solomon my son to ride on my own mule and bring him down to Gihon.

34 И свещеникът Садок и пророк Натан нека го помажат там за цар над Израел. Засвирете с тръба и извикайте: Да живее цар Соломон!

And let Zadok the priest and Nathan the prophet anoint him there king over Israel. Then blow the trumpet and say, Long live King Solomon!

35 Т огава се качете тук след него и нека дойде и седне на престола ми, защото той ще царува вместо мен и аз го поставих да бъде вожд на Израел и Юда.

Then you shall come up after him, and he shall come and sit on my throne, for he shall be king in my stead; I have appointed him ruler over Israel and Judah.

36 А Ванайя, Йодаевият син, отговори на царя: Амин! Така да каже и Господ Бог на господаря ми, царя!

And Benaiah son of Jehoiada answered the king and said, Amen! May the Lord, the God of my lord the king, say so too.

37 К акто Господ е бил с господаря ми, царя, така да бъде и със Соломон и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми, цар Давид.

As the Lord has been with my lord the king, even so may He be with Solomon and make his throne greater than the throne of my lord King David.

38 И така, свещеникът Садок, пророк Натан и Ванайя, Йодаевият син, с херетците и фелетците излязоха и качиха Соломон на мулето на цар Давид и го доведоха в Гион.

So Zadok the priest, Nathan the prophet, Benaiah son of Jehoiada, the Cherethites, and the Pelethites went down and caused Solomon to ride upon King David’s mule and brought him to Gihon.

39 С вещеникът Садок взе рога с мирото от шатъра за срещане и помаза Соломон. И засвириха с тръба и целият народ извика: Да живее цар Соломон!

Zadok the priest took a horn of oil out of the tent and anointed Solomon. They blew the trumpet and all the people said, Long live King Solomon!

40 И целият народ го последва. Народът свиреше със свирки и се веселеше твърде буйно, така че земята ехтеше от виковете им.

All the people followed him; they played on pipes and rejoiced greatly, so that the earth with the joyful sound.

41 А Адония и всичките му гости чуха шума, като свършиха яденето си. И когато Йоав чу тръбния звук, каза: Защо е този шум и градът е развълнуван?

And Adonijah and all the guests with him heard it as they finished feasting. When Joab heard the trumpet sound, he said, What does this uproar in the city mean?

42 Д окато още говореше, дойде Йонатан, син на свещеника Авиатар. И Адония каза: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш добри известия.

While he was still speaking, behold, Jonathan son of Abiathar the priest came. And Adonijah said, Come in, for you are a trustworthy man and bring good news.

43 А Йонатан отговори на Адония: Наистина господарят ни, цар Давид, направи Соломон цар.

Jonathan replied, Adonijah, truly our lord King David has made Solomon king!

44 Ц арят прати с него свещеника Садок, пророка Натан и Ванайя, Йодаевия син, с херетците и фелетците и го качиха на царското муле.

The king has sent him with Zadok the priest, Nathan the prophet, Benaiah son of Jehoiada, the Cherethites and the Pelethites, and they have caused him to ride upon the king’s mule.

45 С вещеникът Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион. И оттам отидоха нагоре с веселие, така че градът екна. Това е шумът, който сте чули.

Zadok the priest and Nathan the prophet have anointed him king in Gihon; they have come up from there rejoicing, so the city resounds. This is the noise you heard.

46 П ри това Соломон седна на престола на царството.

Solomon sits on the royal throne.

47 О свен това и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни, цар Давид, и казаха: Бог да направи името на Соломон по-светло и от твоето име и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони, както беше на леглото си.

Moreover, the king’s servants came to congratulate our lord King David, saying, May God make the name of Solomon better than your name and make his throne greater than your throne. And the king bowed himself upon the bed

48 Ц арят още говорѝ така: Благословен да бъде Господ, Израелевият Бог, Който ми даде днес син да седи на престола ми, докато очите ми го гледат.

And said, Blessed be the Lord, the God of Israel, Who has granted me to see one of my offspring sitting on my throne this day.

49 Т огава всички гости на Адония се уплашиха и като станаха, отидоха всеки по пътя си.

And all the guests that were with Adonijah were afraid and rose up and went every man his way.

50 А Адония, понеже се уплаши от Соломон, стана и отиде да се хване за роговете на жертвеника.

And Adonijah feared because of Solomon, and arose and went and caught hold of the horns of the altar.

51 Т огава известиха на Соломон: Ето, Адония се бои от цар Соломон и се е хванал за роговете на жертвеника; и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч.

And it was told Solomon, Behold, Adonijah fears King Solomon, for behold, he has caught hold of the horns of the altar, saying, Let King Solomon swear to me first that he will not slay his servant with the sword.

52 А Соломон каза: Ако се покаже достоен мъж, нито един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще бъде умъртвен.

Solomon said, If he will show himself to be a worthy man, not a hair of him shall fall to the ground; but if wickedness is found in him, he shall die.

53 И така, цар Соломон прати и свалиха Адония от жертвеника; и той дойде да се поклони на цар Соломон. А Соломон му каза: Иди у дома си.

So King Solomon sent, and they brought Adonijah down from the altar. He came and bowed himself to King Solomon, and Solomon said to him, Go to your house.